Цената е 180 000 евро, Росен Даскалов иска да прави по един на месец
На специално събитие пред катедрала „Александър Невски” направи своя български дебют на подобрената серийна кола Sin R1. Това е вторият подобен автомобил, конструиран от русенеца Росен Даскалов, но значително подобрен като дизайн и техника.
В голяма степен в развитието е използван опитът на Sin в моторните спортове и европейските серии GT4. Окачването е модифицирано, за да бъде комфортно в коловозите по родните пътища. Колата има хидравлика, която я показва с 45 мм с натискането на бутон.
Двигателят е V8 от Chevrolet с мощност 410 к.с., но при желание от страна на клиентите мощността може да бъде повишена до над 500 к.с.
Автомобилът не е създаден за купувач, а да бъде демо модел с цел промотиране на бранда у нас и в чужбина. Амбициите на Даскалов са да прави по 1 кола на месец, както и да организира дистрибуторска мрежа във всички големи пазари в Европа.
Цената на колата е 180 000 евро.
Sportni Koli
Дори и да оставим настрана много лошото качество на изработка и кривата сглобка (разликите между десни и леви калници и прагове стига до цели сантиметри!), както и приписването на чужди заслуги с цел да си чеше егото (омаловажавайки труда на десетки други хора, които всъщност са истинските конструктори на колата), то самият факт, че този човек (Росен Даскалов) продължава и през тази година да разправя всевъзможни противоречащи си лъжливи версии по разни интервюта, буди едно странно усещане у околните хора. Не може постоянно да си мениш мненията и да бъдеш възприеман насериозно. Фирмата първоначално бе обявявана като уж немска (с измислен адрес в Германия - колкото да пише нещо в официалната страница), после като уж английска, накрая преди година се прежали да си признае, че е българска, после пак рязко обърна посоката и взе да разправя как колата е "разработена от английски инженери в Англия", после отново смени версията и си призна, че все пак се прави в България, след това пак заговори за някакви тайнствени английски инженери... През 2-3 интервюта версията се мени, качеството си остава все така лошо, а цената скочи трикратно. На фона на всичко това, прогнозните продажби от 2013 и 2014 г. за по 100-150 коли годишно изглеждат като хубаво пожелание, но все пак не бива да се забравя, че тази промишленост и взискателната ѝ клиентелата следват едни отдавна установени правила, които няма как да се заобиколят с лъжи и лошо качество. Десетина родни богаташи/мафиоти може и да се позалъжат да купят колата, но чуждестранните купувачи са с друга нагласа. Дори на горната снимка с "образцовата" кола си личи ужасяващото ниво на сглобката, най-вече където е връзката между страничния праг със задния калник и необичайната издутост там на фона на задната гума, която е с около 5 см по-навътре... Същото нещо се наблюдава и при предния калник, задния капак и още някои други области от купето, които по проект са с идеално правилна и плавна форма, проектирана от мен, но явно работниците толкова си могат. И за съжаление, има пълна липса на съблюдаване на качеството. Тръбната рама е не по-малко некачествена, особено на ниво заварки и дългосрочна защита от ръждясването им, и мен лично би ме било страх да се уповавам на сигурността, която тя предлага. Колата има възможности, но те са преждевременно разрушени от погрешно взимани решения и отдаване предимство на мисълта за големи печалби и пестене от изработка пред вложените старание и любов. Най-голямата грешка е в отношението към хората, които правят колата *за* Росен Даскалов. Не може да бъдат подлагани на неуважително отношение, лъгане със заплати и товарени с извънредно работно време без заплащане, и да се очаква те да се чувстват оценени и да отиват всеки ден да вършат работата си с желание. Не се плаща с подобаващи възнаграждения на висококвалифицирани специалисти, дори и да са 2-3 пъти по-малко на брой (което в крайна сметка пак би изравнило общата сума за заплати), а се следва типично Бай Ганювският принцип с наемане предимно на възможно най-евтините и склонни да търпят бщи работници, чийто общ брой не може да замести уменията на хора, които наистина си разбират от работата. Другият проблем е следването на принципа "Правете всичко по-бързо, никой няма да забележи този или онзи недостатък!". Не се употребяват качествени материали, влагат се редица нискокачествени и възможно най-евтини части, не се следи за правилно изпълнение на заварките и сглобката. Това са няколко основни грешки, които винаги ще спъват крайния продукт, високите оценки за него от страна на разбиращите журналисти и купувачи, а оттам и надеждите за високи продажби.