През 2006 г. старателната фирма Skoda от концерна VW пусна на пазара своето просторно комби с висок покрив. През 2007 г. Roomster застана на старта на пълния с изпитания 100 000-километров маратонски тест – и го преодоля със същото старание.
Чудно е защо автомобилните конструктори провеждат тестовете си на сурови места като субполярна Норвегия, Долината на смъртта или пък Северната отсечка на Нюрбургринг, а същевременно пренебрегват огромния изпитателен и разрушителен потенциал на семействата с малко дете. Всички стандартни тестове са само забавни дребни схватки в сравнение с онова, което може да се случи на един автомобил по ежедневния път до супермаркета – с мама на волана и младия потомък върху детското столче. След такова пътуване вътрешността на собствения ни автомобил изглежда като кръчма, в която са се млатили две враждуващи рокерски банди.
За начало
Един автомобил, замислен да служи за семейно возило, трябва да е безкрайно стабилен, здрав и да издържа на често миене. Когато през лятото на 2007 г. Roomster беше паркиран за пръв път в подземния гараж на редакцията, той изглеждаше малко крехък за суровите изпитания, които му предстояха. Беше се нагиздил във версия Comfort с алуминиеви джанти (които още не бяха изпитали твърдите ръбове на бордюрите) и отчасти облечени с кожа седалки (които не познаваха допира на омазани с шоколад пръстчета).
Допълнителното оборудване като остъклен покрив, автоматичен климатик и някои по-незначителни джунджурии беше повишило тогавашната му цена от базовите 17 090 на 21 785 евро. По-добре в тях да не бяха включени и 990-те евро за навигационната система. Вероятно една атомна централа се управлява и контролира по-лесно, функционира по-разбираемо и, да се надяваме, по-надеждно от тази навигация, която понякога напълно губеше ориентация – например в град Кур, в най-западната част на Швейцария, гордо обяви, че сме пристигнали в Ароза, в най-източната й част.
Скромен потенциал
По време на целия маратонски тест навигацията остана един от двата постоянни дразнителя. Другият беше моторът. По принцип 86 конски сили би трябвало да са достатъчни за подобаващо задвижване на почти 1,3-тонния Roomster. Чистите динамични характеристики, които с течение на времето се подобриха доста, също не говореха за дефицит на мощност. Само че на охотно набиращия обороти 1,4-литров двигател му липсва еластичност, което трябва да бъде компенсирано с къси предавателни числа на петстепенната трансмисия. Така при 135 км/ч на пета предавка моторът се върти с 4000 об./мин. и минава към скандалджийски интонации, на които оскъдната шумоизолация почти не може да се противопостави. Това сериозно ограничава пригодността на Roomster за дълги пътешествия.
Тъй като въпреки късите предавки продължава да липсва тяга, налага се трансмисията с лек и прецизен ход да бъде превключвана толкова често, че към края на теста вече изглежда поизхабена. Високото ниво на оборотите вдига нагоре и разхода – моторът точи от резервоара средно по 8,7 л/100 км, което е много с оглед на умерения темперамент. Но нека мислим позитивно и да споменем поне едно предимство на слабоватото задвижване – с него гумите издържат дълго.
Без особени претенции
Също толкова пестеливо и грижливо Roomster се отнася и към други консумативи. Една крушка и един комплект чистачки излизат общо 52 евро. Потребността от доливане на масло между сервизните проверки е минимална – един литър за целия период на теста. Бордовият компютър призоваваше към посещения в сервиза не по-често от веднъж на 30 000 километра, а обслужването със смяна на маслото струваше средно по 288 евро – сравнително малко, като имаме предвид, че при Renault Clio средните цени бяха с 20 евро по-високи.
Ремонтите не бяха много, а малкото, които се наложи да бъдат извършени, бяха покрити от гаранцията – един разхлабен ограничител за врата, едно лостче за мигачите и един нов електромотор за повдигане на прозорец биха стрували иначе 260 евро заедно с труда, което не е особено драматично. В рамките на една сервизна акция беше сменен и телефонът. С две извънпланови посещения в сервиз Roomster се нарежда на първо място в ранглистата като най-надежден автомобил в своя клас.
Машината показа устойчивост, добро здраве и впечатляващ имунитет срещу стресовите фактори в един маратонски тест. След преодоляването на целия изпитателен пробег семпло оформеният интериор изглежда така, сякаш вътре не е пътувал никой. Само механизмът за повдигане на задното дясно стъкло отново не е съвсем в ред, а на лош път се чува леко скърцане и припукване в зоната не големия остъклен панорамен покрив. Той не се отваря и през лятото въпреки щората става причина за силно затопляне на вътрешността, което довежда климатичната инсталация до границите на възможностите й.
Зимна градина
Фактът, че Roomster е базиран върху Fabia, проличава не само от много добрата му маневреност, но и от сравнително ограниченото място отпред - нещо нормално за един малък автомобил. За разлика от други комби модели с висок покрив, Roomster настанява пилота и пътника до него дълбоко в удобните седалки. Това ограничава обзора по същия начин, по който го прави и ненужно разширената чрез рамките на прозорците втора колона. От друга страна, пътуващите в просторната задна част се радват на най-добра гледка. Благодарение на прозорците с голяма площ и остъкления покрив там пътувате като в зимна градина.
Най-важните предимства на Roomster са щедро оразмерената задна част и извънредно гъвкавата вътрешна подредба, с която чехът превъзхожда конкурентните модели с висок покрив. Трите самостоятелни седалки на втория ред могат да се плъзгат поотделно напред-назад, да се сгъват и да се изваждат. Когато малката твърда средна седалка се изнесе от кабината, двете външни кресла могат да бъдат плъзнати навътре и с това да се осигури повече свобода около лактите. Тази операция се извършва често и изисква малко повече ръчен труд, но до самия край на теста протичаше без проблеми, ако не броим леко заяждащите фиксатори.
Позитивен резултат
Несъвсем достатъчен се оказа обемът на багажника - при същата обща дължина едно Renault Kangoo побира максимално над един кубически метър повече. Но Roomster няма и намерение да бъде конкурент на Kangoo – най-малкото защото му липсват изключително практичните плъзгащи се врати. Моделът на Skoda разчита на други качества – например чевръстото поведение на пътя. Водачът му не изпитва и сянка от усещането, че управлява фургон. За автомобил със сексапила на голям пакет детски пелени Roomster влиза в завоите с радваща прецизност и ги преодолява леко и неутрално. Това е следствие и от стегнатото окачване, което не е ориентирано към особено комфортно возене.
Още нещо по въпроса за парите – след теста моделът на Skoda беше загубил 12 500 евро от стойността си. Звучи драстично, но се дължи преди всичко на многото екстри. По-непретенциозно оборудвани модели запазват цената си в значително по-голяма степен. Още една точка в полза на Roomster, който няма защо да се страхува нито от норвежките преспи, нито от Долината на смъртта, нито от Нюрбургринг. А също и от пътуване до супермаркета.
Текст: Себастиан Ренц
Оценка
Skoda Roomster 1.4
Първо място според индекса на повредите на auto motor und sport за съответния клас. 1,4 -литров бензинов мотор с 86 к.с. Достатъчни, подобрени към края на теста динамични характеристики, несъвсем равномерен ход, висок разход (8,7 л/100 км). 57,3% овехтяване. Умерени разходи за поддръжка, дълги сервизни интервали (30 000 км).
Технически данни
Skoda Roomster 1.4 | |
---|---|
Работен обем | --- |
Мощност | 86 к. с. при 5000 об./мин |
Максимален въртящ момент |
--- |
Ускорение 0 – 100 км/ч |
12,3 с |
Спирачен път при 100 км/ч |
--- |
Максимална скорост | 171 км/ч |
Среден разход на гориво в теста |
6,8 л |
Базова цена | 17 090 евро |
анонимен
kapaka na zhabkata leko zapo4va da se obazhda na pavazh/ malko sled 18000 km
анонимен
Средната задна седалка не се плъзга / за съжаление /. Не знам защо от Шкода са решили че тя трябва да е фиксирана в едно положение. Между задните седалки и кората на багажника има фуга през която може да пуснеш дори 2-литрова бутилка - дори когато седалките са наклонени максимално назад.
анонимен
шкода са надеждни автомобили!