Един срещу друг се изправят Fiat Tipo хечбек, Ford Focus, Kia Cee`d и Skoda Rapid Spaceback
С Tipo марката Fiat отново има представител в компактния клас. За предишните години напомня както името, така и – в още по-голяма степен – неговата цена, която в Германия започва от 14 990 евро за варианта хечбек. В този тест Tipo участва с бензинов турбомотор и върхово оборудване, но е много по-евтин от познатите със своята достъпност съперници Ford Focus, Kia Cee’d und Skoda Rapid Spaceback. Предстои ни да изясним дали това ще го направи победител.
Най-после ни се отваря възможност за започнем с цитат на Жа Жа Габор, която някога е казала: „Миличка, ако ревнуваш от някоя по-хубава жена, това няма да те направи по-красива.” Какво общо има това с Fiat Tipo? О, много неща – а също и с нас, които при оценяването на автомобилите предпочитаме да се стремим към недостижимото вместо да се радваме на възможното. Такъв, какъвто е, Tipo позволява да купиш, може би за първи път, нов автомобил и да ти останат пари за други разходи, като отпуски, зъболекар и доплащане на данъци.
Сигурно си мислите, че това е странен подход за списание, което се е посветило на очарованието от автомобила? Нали винаги славословим моделите много повече за това, колко възхитително се носят по завоите, отколкото за богатото серийно оборудване и изгодната цена? Точно така, хванахте ни. Но и ние си имаме обяснение. Ето го:
Fiat – важността на цената
Вероятно има и по-тежки наследства от това на Fiat Bravo. При него цената често беше най-важният аргумент за покупка, затова точно тя беше най-силно оптимизирана при наследника му. Разработен заедно с турския филиал Tofas, автомобилът слиза от конвейерите на завода в Бурса. В някои страни той се нарича Aegea, а в Европа – Tipo. В Германия версията хечбек струва 14 990 евро, седанът е с 1000 евро по-евтин, а комбито с 1000 евро по-скъпо. Над базовото оборудване има още две нива, двигателите са два бензинови и два дизелови (с 95 и 120 к.с. и в двата случая) – и това е всичко.
Пред нас е Tipo 1.4 T-Jet Lounge, по-мощният бензинов вариант с върхово ниво на оборудване – един доста солиден автомобил. Ние отдавна сме загубили навика да преписваме ценови листи, но тук това е уместно. Срещу 18 190 евро Tipo се предлага в Германия с 16-цолови алуминиеви джанти, автоматичен климатик със смразяващо течение, USB/Bluetooth и светлини за пресечки. Налице е всичко необходимо за шофирането – извод, който ще остане непроменен, както впрочем и мъдрата мисъл, че богато оборудване все още не означава добър автомобил (отбележете си я, защото после ще ни трябва и при Kia).
Каквото и да говорим, Tipo определено е просторен автомобил. Той превъзхожда съперниците си с товарния си обем и предлага много място върху твърдо тапицираната си задна седалка. Моделът позиционира пилота и навигатора по-високо от останалите – в Cee’d водачът седи с осем, а във Focus и Rapid – с пет сантиметра по-ниско. Кожените кресла (срещу доплащане) изглеждат по-удобни, отколкото са – не им достига странична опора и дебелина на тапицерията.
Доста широк се оказва диапазонът в качеството на материалите. Докато седеминчовият сензорен екран създава впечатление за висока класа, а регулаторите на климатика са украсени с хромирани ръбове, останалата част от интериора ни кара да се присъединим към становището на Fiat, че „изглежда здраво изработен”. Управлението на функциите при бързата, достъпно подредена инфо-развлекателна система и организирания с бутони на волана темпомат с регулиране на дистанцията (срещу доплащане) не създава затруднения. Дотук всичко е наред, но при шофирането е важно и... да, самото шофиране.
Четирицилиндровият двигател с обем 1400 куб.см и многоточково вместо директно впръскване се държи като турбоагрегат от старо време. Отначало при ниско налягане преминава през зона на безветрие, а когато оборотите надхвърлят 2500, се устремява... е, да не преувеличаваме, но показва пораснал темперамент. Над 5000 об./мин моторът губи желание за нещо повече и въпреки добрите си динамични показатели се усеща като флегматичен, а разходът му е твърде висок (8,3 л/100 км). Към това се прибавя и въпросът с предавателната кутия, която ви приканва да изстискате добре всяка от шестте предавки и изостава със синхронизирането при бързо превключване.
Но и без това бързото каране не подхожда на характера на Tipo. Добрите страни на кормилната уредба са, че променя посоката на движение и има облекчен режим за маневриране City. Иначе с нея Tipo взема завоите, лишен от обратна информация и прецизност. Моделът на Fiat блуждае по второстепенните пътища, управляван сигурно, но без всякакви амбиции. Със стегнатото си окачване вози доста твърдо, когато е празен, но с товар се справя добре дори с грубите вълни по настилката. Всичко това може да бъде преглътнато с помощта на едно число: с оглед на оборудването в Германия Tipo е с почти 6200 евро по-евтин от Focus.
Ford – идеалът на линията
Нужни са обаче само два завоя, за да се замислите дали все пак Focus не си струва парите и дали всъщност не ви е все едно, че предлага по-малко място. Багажникът на Focus побира най-малко, а в никой друг от изпитваните автомобили пътниците отзад не разполагат с по-ограничено пространство. Все пак обаче тук е и най-удобната задна седалка. Отпред се пътува в отлични условия върху дълбоко интегрирани седалки, от които можете да наблюдавате както разнообразния подбор на материали, така и обърканата ергономия, от която често сме недоволствали.
Също толкова често обаче сме хвалили Focus за мотора, кормилната уредба и ходовата част. Натискаме стартовия бутон, трицилиндровият турбодвигател се обажда със ситния си барабанен звук и Focus се отправя на пътешествие. Ако се вярва на измерените стойности, той е по-бавен от модела на Fiat. Но компактният Ford изиграва високо темпо както актьор изиграва роля на сцена. Двигателят дръпва напред хомогенно, набира обороти неуморно, остава тих. Ами големият прилив на турботяга? Няма го, а 170-те нютонметра едва ли могат да бъдат описани като вълна от въртящ момент. Затова пък Focus мотивирано и бързо преминава през шестте прецизно прищракващи предавки.
Съвсем леко втвърденото при последната модернизация на модела окачване предлага балансиран комфорт както с празен, така и с натоварен автомобил. Същевременно Focus отново се е завърнал към старата си остра водимост. И как само се насочва към завоите с прецизната си, директна, но не и немирно реагираща кормилна уредба, как преминава с неутрално поведение по кривата и само при промяна в динамичното натоварване лекичко плъзга задната си част – всичко това е толкова точно, чевръсто и доставящо удоволствие! Впечатлени остават дори онези, които могат да цитират ценови листи, но смятат, че радостта от динамичното управление била надценявана.
В добавка при Focus трябва да бъдат споменати силните спирачки, армадата от асистенти, а също и най-ниският разход на гориво в теста (7,6 л/100 км) – за всички, които и след два завоя търсят разумни основания, за да го харесват.
Kia – профилът на зрелостта
За Kia Cee’d разумните основания никога не са липсвали. Да го кажем накратко: седем години гаранция. По-важно е, че сега Cee’d вече има под предния си капак трицилиндров бензинов турбомотор. При него стойностите за мощност и въртящ момент отговарят почти напълно на предлаганите от Ford. Двата автомобила се различават по динамичните си характеристики също така незначително, както и по разхода на гориво (Kia: 7,7 л/100 км). Cee’d обаче ускорява по-колебливо и не набира обороти с пухкавата лекота на Focus – без обаче това да води до големи разлики.
Напоследък обаче в компактния клас тъкмо малките разлики се оказват важни за резултата. След четири и половина години на пазара Cee’d изглежда свеж, а богатото серийно оборудване го прави отлично предложение. Освен това въпреки малките си размери разполага с много място в интериора, функциите му се управляват бързо и лесно, има интересна украса и внушава солидност, включително и с големия си, добре използваем багажник. Само че в този автомобил никога няма да се почувствате наистина удобно, понеже седалките са прекалено твърди и лишени от странична опора. Преди всичко обаче причината е в ходовата част.
Тестовият Cee’d е във версия GT Line, която се отличава от останалите не само по стилистични елементи, а и с така наречената от Kia „специално настроена ходова част”. Охо, мислиш си, знаейки, че досега настройките също бяха доста специални, тъй като комбинираха тромава водимост с посредствен комфорт. Това обаче само се е засилило още повече. Cee’d продължава да се отличава със слаб комфорт на возене и с твърдите си пружини подскача при къси неравности, а амортисьорите допускат силно полягане в завой. А и кормилната уредба никога няма да му позволи да стане чевръст. Тя предлага три варианта за характеристиките на сервоусилвателя и някак съумява и при трите да избегне прецизността и обратната връзка с пътя. Да, Cee’d върви и се шофира нормално, но никога толкова красиво и завладяващо като Focus. И понеже спира посредствено и не е твърде евтин, моделът на Kia доста изостава в класирането. Виждате докъде може да доведе постоянното съобразяване с разума.
Skoda – изкуството да си малък
Желанието за нещо несъвсем разумно доведе Skoda до идеята за Rapid Spaceback. С повече шик от безличния седан, той трябваше да се позиционира като евтина алтернатива в компактния клас – говорим за есента на 2013 г. Rapid е базиран върху Fabia II, а след старта на по-евтината с около 1000 евро и разполагаща с по-голям товарен капацитет Fabia Combi ролята му в гамата на марката изглежда неясна.
В сравнение с по-внушителните съперници тесният Rapid действително прилича на автомобил от по-малък клас. Той обаче използва пространството ефективно и по отношение на товарния обем е най-близък до Tipo, а отзад е по-просторен от Focus. Във версията Monte Carlo мебелировката на Rapid включва спортни седалки с добра странична опора, чиито облегалки се регулират с доста грубо прищракване. Това обаче не дразни в Rapid, където функциите се управляват логично – а и няма какво толкова да се управлява. Още по-приятно щеше да е, ако имаше планки за превключване на предавките.
Последната забележка е свързана с факта, че в Rapid хората от Skoda комбинират 1,4-литровия бензинов турбомотор единствено с трансмисия с два съединителя – като в резултат се получава доста бурно взаимодействие. Лекият Spaceback ускорява по-бързо, изпреварва по-енергично, а през това време трансмисията изрежда предавките точно и без запъване. Въодушевен от високите обороти обаче, икономичният четирицилиндров мотор (7,2 л/100 км) вибрира осезаемо. Това води до отнемане на точки, затова пък подхожда на грубоватия нрав на Rapid, който със стегнатите си настройки потропва леко арогантно по къси неравности (този ефект се смекчава с увеличаване на товара). За разлика от Cee’d обаче Rapid няма склонност към клатене и компенсира твърдостта с добра управляемост. Прецизно и неутрално автомобилът вършее по завоите и при отпускане на газта леко изнася задницата си настрани. Само на лоша настилка се появяват сътресения в ходовата част и кормилната уредба.
Тази комбинация от малък просторен автомобил, чевръста управляемост, енергичен мотор и богато оборудване обаче излиза доста скъпа за модел, замислен като евтино предложение. Така можем да завършим с една стара мъдрост – че при автомобилите не съществуват изгодни покупки. Най-добрите никога не са тези, които можем да си позволим, а онези, към които си заслужава да се стремим.
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт
Оценка
1. Ford Focus - 329 точки
За всички, които ценят завоите – никой от участниците в теста не ги преодолява по-чевръсто от Focus. Заслуги за крайната му победа обаче имат преди всичко добрите спирачки, богатото оборудване за безопасност и изисканият комфорт на возене.
2. Skoda Rapid Spaceback - 320 точки
За всички, които ценят вътрешните качества – никой от участниците в теста няма по-темпераментен мотор. Въпреки малките си размери Rapid разполага с много място. При комфорта и оборудването за безопасност обаче проличава, че е изграден върху остаряла и малка база.
3. Kia Cee`d - 288 точки
За всички, които ценят външните качества – шикозният Cee’d предлага много място и първокласен интериор, при това е икономичен и с дълга гаранция. Спирачките, комфортът на возене и междинното ускорение са слаби, водимостта е на умерено ниво.
4. Fiat Tipo - 279 точки
За всички, които ценят парите си – Fiat предлага наистина голям автомобил срещу скромна (за Германия) цена. Изобилие от простор и оборудване, а иначе много неща са на средно ниво. Колебливите спирачки, семплите материали и високият разход водят до отнемане на точки.
Технически данни
1. Ford Focus | 2. Skoda Rapid Spaceback | 3. Kia Cee`d | 4. Fiat Tipo | |
---|---|---|---|---|
Работен обем | 998 куб. см | 1395 куб. см | 998 куб. см | 1368 куб. см |
Мощност | 88 кВт (120 к.с.) при 6000 об./мин | 92 кВт (125 к.с.) при 5000 об./мин | 88 кВт (120 к.с.) при 6000 об./мин | 88 кВт (120 к.с.) при 5000 об./мин |
Максимален въртящ момент |
170 Нм при 1400 об./мин | 200 Нм при 1400 об./мин | 171 Нм при 1500 об./мин | 215 Нм при 2500 об./мин |
Ускорение 0 – 100 км/ч |
11,3 сек | 9,3 сек | 11,4 сек | 10,7 сек |
Спирачен път при 100 км/ч |
34,9 м | 35,9 м | 37,6 м | 36,4 м |
Максимална скорост | 193 км/ч | 205 км/ч | 190 км/ч | 200 км/ч |
Среден разход на гориво в теста |
7,6 л/100 км | 7,2 л/100 км | 7,7 л/100 км | 8,3 л/100 км |
Базова цена | --- | --- | --- | --- |