Множество високотехнологични решения от нашето автомобилно съвремие всъщност са базирани на отдавна родени идеи, които стават факт благодарение на днешните възможности на металургията, електрониката, химията и множество други науки.
Светлини за завой
Механичната реализация на тази система е дело на Cadillac през 1930 година
Водещи фирми за светлини като Hella и редица автомобилни компании активно работят за практическо осъществяване на автомобилни светлинни източници следващи самостоятелно кривата на завоя, а най-модерните са активно променяща се форма на осветеното петно. Тези модерни светлинни прибори използват най-различни функционални схеми – от варианти, при които се измества цялото вътрешно светлинно тяло, подвижни огледални повърхности с допълнителни, насочени встрани светлини, до LED елементи с модулиране на снопа на светлината.
Мнозина биха казали, че принципно това не е нищо ново, давайки за пример Citroen DS21 от шейсетте години на миналия век, но ние ще ви върнем още малко назад във времето – още през 1930 година луксозният и свръхскъп за времето си Cadillac V16 използва свързана с кормилната уредба фина шарнирна система, която завърта в посоката на завоя два допълнителни фара, поставени на специална конзола. Автоматично включващите се при тъмнина светлини също са приложени за първи път от Cadillac още през 1963 година.
Вариотрансмисията
DAF? Малко по-рано – Barber от 1903 година
Днес множество малки и компактни автомобили, успешно използват принципа на т. нар. „клиноременен вариатор” в безстепенната скоростна кутия, но първите серийни трансмисия от този тип са създадени много по-отдавна от холандската фирма Van Doorn Transmisie и приложени в известния модел Variomatic на DAF. Най-първите опити за прилагане на този принцип обаче датират от 1903 година, когато американската фирма Barber монтира подобен механизъм на автомобил Hutton.
Алкохолът като гориво
Ford Flex Fuel – да, гамата на марката започва с Model T
Това е още една от горещо дискутираните алтернативи на нефтените горива, преди цените им да се сринат, а автомобилните фирми представят все по-съвършени решения за масовото й използване от модерните даунсайзинг агрегати, които могат автоматично да адаптират работата на системата за впръскване на гориво в зависимост от количеството етилов алкохол в резервоара.
И идеята за това гориво обаче не е никак нова. Преди почти 100 години мнозина автомобилни конструктори, сред които и самия Хенри Форд, уверено смятат, че бъдещето принадлежи именно на този чист и ефективно изгарящ енергиен източник и прилагат своите убеждения на практика – голяма част от моделите Ford Т разполагат със специален бутон на арматурното табло за избор на режима на работа на карбуратора в зависимост от това дали се използва бензин или алкохол. След откриването на множество нови нефтени находища и резкия спад в цените на петрола, алкохолът отива на заден план, но не е изцяло забравен – през двайсетте и трийсетте години той се използва като отлична висококтанова добавка при спортните автомобили, а през 70-те години изживява своя ренесанс в Бразилия благодарение на контролираната от правителството програма „Проалкоол” за замяна на скъпия нефт с местна суровина. През Втората световна война част от японските самолети-изтребители също ползват алкохолно гориво, дестилирано от дървесина.
Биодизелът
Фъстъченото масло като алтернатива на дизеловото гориво
Според европейските директиви горивата вече имат задължително формиран дял от биопродукти, но
растителните алтернативи на дизела не са нови – всъщност показаният на парижкото изложение през 1900 година експериментален прототип на Рудолф Дизел се задвижва с фъстъчено олио, а по онова време конструкторите експериментират и с всевъзможни други горива, които не ползват нефтена основа. Фактът, че една по-тежка от бензина и керосина фракция на нефта (наречена впоследствие „дизелова”) е отлично гориво за новия високоефективен двигател на Рудолф Дизел, е установен доста по-късно.
Синтетични горива
Вермахтът ги използва през Втората световна война
Компанията Shell използва в състава на някои от дизеловите горива синтетичен дизел изработен от природен газ. Идеята и технологията за производство на този продукт обаче съвсем не е нова. Още през 20-те години на миналия век, германските учени Фридрих Бергиус, Франц Фишер и Ханс Тропш създават технологии за изкустено получаване на течни горива от въглища, но на практика процесът Фишер/Тропш позволява за изходна суровина да се ползва и природен газ. По време на Втората световна война в Германия работят редица заводи за синтетично гориво, което към края на войната и загубата на румънските нефтени полета всъщност е и единственият източник за задвижване на военната техника.
Катализаторите
Как ви звучи – екология през 1909 година?
Съвременните сложни каталитични конвертори с променливи характеристики водят началото си от относително елементарните неуправляеми катализатори, които учените създават под натиска на придобилото катастрофални размери замърсяване в Калифорния преди няколко десетилетия.
Първото по рода си устройство за пречистване на отделените от автомобилния двигател емисии е създадено от химика Валтер Оствалд още през 1909 година – помислете колко фантазия му е била необходима на фона на тогавашния брой автомобили по пътищата...
инж. Георги Колев