Century e представен през 1967 година по случай 100-годишния юбилей на Сакичи Тойода. Второто поколение на модела излиза през 1997 година и е смятано за абсолютния връх в японската автомобилна индустрия. Имахме шанса да покараме тази необикновена лимузина с V12, за да разберем откъде идват всички тези суперлативи.
Тишина… Толкова е приятно. Просто да избягаш от забързаното ежедневие и да поседнеш на спокойствие. Да се отпуснеш на уютно, превъзходно тапицирано кресло. Това е едно от нещата, които все повече ни липсват в модерния живот, смятам аз. Поне за малко да оставаме насаме със себе си, без да трябва да вършим нещо важно или да се занимаваме с каквото и да било. Признавам си, все по-често имам желание да правя именно това. И със сигурност не съм единствен. Внезапно светофарът пред мен светва в зелено, плавно натискам педала на газта и започвам да наблюдавам през големия прозорец как се мени пейзажът около мен. Тишината обаче остава. Впечатляващо, просто великолепно!
Седя зад волана на една наистина необикновена Toyota – Century, която вероятно е най-добрата Toyota за последното столетие. Дори за автомобил от 2000 година тази дванайсетцилиндрова лимузина изглежда като някакъв леко абсурден анахронизъм, въпреки че по онова време втората генерация на луксозния японски модел е едва на три години и ще продължи да се произвежда чак до 2017 година. Само че за японските политици и големи бизнесмени, за които именно е създаден Century, този дух на консервативизъм и дискретност е не само разбираем, но и търсен.
Гърбът ми стои сгушен в тапицерия от фино изтъкани вълнени влакна – ароматът на естествена кожа често е смятан за неприятен в Япония, – докато управлявам дългата 5,27 метра и тежаща два тона лимузина по пътищата край Хамбург. E, вярно е, че предното дясно място, където се намира воланът, всъщност е най-малко привлекателното в целия автомобил – в родината си този четириколесен благородник неизменно се управлява от професионален шофьор. Истината обаче е, че шофирането на този японски Rolls-Royce всъщност е незабравимо изживяване: отначало стартерът звучи малко недоволно, но съвсем скоро дванайсетте цилиндъра запалват. Следват няколко писукащи сигнала, които поради, меко казано, скромните ми познания по японски си остават загадка, също както и показанията на бордовия компютър и навигационната система. Скоро ме поздравява нежен женски глас – или поне си мисля, че ме поздравява, тъй като, познахте, отново не схванах какво ми казва. И след това: пълна тишина. Работи ли двигателят все още? На малък LCD панел се вижда, че той се върти с 600 оборота в минута. Очевидно сърцето на автомобила все пак бие, макар и съвсем бавно – но пулсът остава незабележим за слуха. Вибрации липсват, шум – също. Да, проверихме и прословутия трик с поставянето на изправена монета от едно евро върху пластмасовия похлупак на двигателя, и можем да потвърдим, че тя пада чак при достигането на 2000 оборота в минута.
Носещият се над земята японец
В Toyota по всяка вероятност са били вдъхновени от големите американски лимузини, когато са оформяли външността на този автомобил. Определени детайли, като например ръчната спирачка или звука, който се чува, когато отворите вратата, без да извадите контактния ключ от гнездото му, спокойно биха могли да принадлежат на някой Cadillac или Lincoln от 80-те или 90- те години.
По отношение на ходовата част, за щастие, американците не са приети за пример. Управлението е прецизно и не си позволява дори минимален луфт. Пневматичното окачване успява да изглади почти без остатък 99 процента от неравностите, през които преминават гумите с широчина 225. Водачът и пасажерите имат усещането, че се носят над земята – без обаче автомобилът да е колеблив на пътя.
Създаденият специално за Century и до ден-днешен единствен дванайсетцилиндров двигател с японски произход има работен обем от пет литра. Четири клапана на цилиндър и два горно разположени, задвижвани от ангренажна верига разпределителни вала се грижат за оптималното газоразпределение. Показателите на големия агрегат са 280 к.с. и 481 Нм. Спокойно и ненапрягащо задвижване, вероятно си казвате. Не бива да забравяме, че автомобилът е конструиран за Япония, където по нито един път не е разрешено да карате с над 100 км/ч, съответно мощността не е от първостепенно значение. Много по-важно е обстоятелството, че лимузината тегли мощно от всякакви режими, без да притеснява пасажерите със звука на двигателя или нещо друго. Даже и аеродинамичните шумове са сведени до абсолютен минимум – именно с тази цел чистачките са скрити под предния капак, за да не се създават неприятни завихряния.
Излишно е да споменаваме, че чувството на задните седалки наистина е VIP. Тук Toyota са се погрижили за практически всичко, което е технически изпълнимо в края на 90-те. Като започнем от телевизор в централната конзола със собствено дистанционно управление, с което се командва и предлаганият като опция VHS видеоплейър. На гърба на шофьорската седалка е разположена фино изработена сгъваема масичка от благородна дървесина. Ако пък седите на другата задна седалка, можете да изпънете краката си през пролуката в гърба на мястото до водача. На това му се казва лукс!
Изключителни вътрешни качества
Самостоятелните кресла на втория ред могат да се регулират с помощта на електрически механизъм във всички възможни посоки. Дори реглажът на опорите за глава е електрифициран. Японският елит може да се наслаждава и на чудесна масажна функция. Управлението на всички тези глезотии става от панел, разположен на сгъваемия подлакътник между двете места. Там може да намерите и порт за включване на диктофон. За да откриете всички необикновени детайли в Century, ще са ви необходими часове. Между другото, на нито едно място по автомобила няма да видите емблемата на Toyota. На предната решетка, на задния капак и на декоративните капачки на главините на колелата е разположена фигура на „Ho-oh” – златна огнена птица от японската митология. По този начин се подчертава патриотичният замисъл на Century.
Автомобил, предназначен за японци, които не желаят да се показват във вносни модели, колкото и хубави и скъпи да са те. Както и за императорското семейство, за което са изработени четири специални лимузини под името Century Royal. Подобаващо за персони с подобно потекло, те имат лайстни на праговете от гранит и таван, покрит с фина оризова хартия. Както и редица подобрения, осигуряващи максимална безопасност, разбира се.
Toyota Century: Дванайсетцилиндров V-образен мотор, 4996 см³, 280 к.с., 1990 кг, 210 км/ч, от 1997 до 2017 г. Цена: 21 900 евро (в добро състояние). Характер: Дискретен, ненатрапчив, неразрушим. Century е талантлив и лоялен иконом за най-богатата прослойка на Япония.
Toyota Century е един наистина необикновен автомобил: ненатрапчив, луксозен и съвършено изработен. Един почти незабележим, но лоялен до смърт служител, който е готов да ви служи винаги, но никога не излиза на показ. Между другото, героят на нашия разказ се намира в автокъща Automobile Oststeinbek и може да бъде купен срещу 25 000 евро.
Заключение
Пътуването със Century е нещо, което трябва да бъде изживяно. Досега не съм срещал ходова част, която до такава степен едновременно да изолира пътниците от състоянието на настилката, но и да осигурява прецизна управляемост. V12 двигателят допълнително засилва усещането, че се носите над нещата. Това е един от най-добрите, а може би и най-добрият автомобил на Toyota за всички времена.
Текст: Даниел Ендрес
Снимки: Свен Ведемайер