При 695 Biposto моторът е снабден с турбокомпресор, който стоварва върху предния мост със самоблокиращ се диференциал мощност от 190 к.с.
Хей, Йорн, какво ще кажеш да отидеш до Нюрбургринг и да...” „Иска ли питане, с удоволствие! А... все пак какво ще карам там?“ „Там ще имаш възможността да покараш Abarth 695 Biposto.“ В този момент в главата на автора на тези редове вече започва да се разиграва сцена като в 4D кино. В съзнанието изниква фигурата на матовосивия италиански дребосък със злобен нрав, специална трансмисия, състезателни черупкови седалки и четириточкови колани. И всичко това, представете си само, на може би най-добрата състезателна писта в света. 20,8 километра адреналин и неподправено удоволствие. Може. Може и още как
Вече нямам търпение – но нека преди началото на действието да надникнем в добрите стари архиви на auto motor und sport. 19 стъпала надолу от партера се крият 50 квадратни метра, на които навред се виждат само рафтове, препълнени със списания, книги, специални приложения и вестници. Дигиталният свят остава далеч – тук всичко продължава да бъде само и единствено на хартия. Поемам дълбоко въздух и се протягам към рафт номер пет, търсейки буквата „А”, и не след дълго стигам до името, което търся – Карло Абарт.
Роден в Австрия и израстнал като страстен любител на състезанията с мотори, през 1938 година господин Абарт се преселва в Италия и с годините придобива по-италиански възгледи за живота от мнозина чистокръвни италианци – въпреки недоброто си владеене на италиански език. „Не е нужно да говоря италиански толкова добре, колкото местните – важното е да се разбираме и най-вече това, че искрено обичам Италия.“ Първоначално Карло Абарт си спечелва добро реноме със своите комплекти за извличане на повече мощност от двигателя, основно за Fiat. Той прави карбуратори, всмукателни колектори и превърналите се в легенда спортни изпускателни системи, каквито прави още за модела Topolino – най-често черни на цвят с хромирани накрайници. С помощта на тези спортни ауспухови системи автомобилите звучали поне толкова зловещо, колкото обещавал изобразения на логото скорпион. Класическите модели на марката са ултралеки, понякога спартански, но с типичен за онези години италиански спортен дух.
Днес нещата изглеждат по напълно различен начин, както може да се види и при модерния наследник Abarth 695 Biposto. Каросерията изглежда така, сякаш ще се пръсне под тестостеронния напън на всички тези каросерийни разширения и спойлери, а в задната броня е интегриран истински дифузор. Все пак теглото е останало доста ниско (997 килограма), тъй като голяма част от допълнителните компоненти са направени от леки материали като карбон, титан и алуминий. Цената на Biposto без особени затруднения може да достигне до 60 000 евро (базовата цена се равнява на 39 900 евро), достатъчно е само да поръчате няколко от предлаганите специални китове (Innesti Frontali, Pista, 124 Speciale и Carbonino). Само че цената вероятно е едно от последните неща, които вълнуват купувачите точно на модел като този. Нека не забравяме, че стъпващият на широки 18-цолови колела Abarth Biposto най-често отива в гаражите на колекционери, които са пристрастени към историята на Abarth и обикновено притежават, някак съвсем между другото, поне по един или два модела на Ferrari и Maserati. И още какво ли не...
Качвайки се в кокпита на малкия спортист, човек попада в една изключителна паралелна реалност. Навън животът продължава да си тече както обикновено, но тук, вътре, всичко е някак различно. Чудовищният скоростен лост стърчи от пода, а механизмът за превключване на предавките е изваден на показ. От Fiat наричат тази специална трансмисия Dog-Ring.
Автентично усещане
Технологията без употреба на класически синхронизатори позволява бързо превключване без натискане на съединителя, но в същността си това не е някакъв вид секвенциална предавателна кутия, тъй като превключването става по класическа H-схема. Всъщност, ако трябва да бъдем съвсем честни, превключването без натискане на съединителя е нещо, което човек опитва няколко пъти, но след това състраданието към съставните елементи на трансмисията надделява – и отново се връщаме към добре познатия педал най-отляво. Въпреки това обаче самият вид на скоростния лост и прилежащия му механизъм е удар в десетката. Или пък дори два едновременни удара в десетката. А може би даже три.
По време на шофиране обаче водачът няма време да забавлява с подобни размисли, защото управлението на Fiat изисква твърда ръка.
Безпроблемен за контролиране
Късото междуосие и късата, висока каросерия издават още от пръв поглед, че силата на този автомобил всъщност надали е точно в преследването на оптимално поведение на писта. И въпреки всичко: опасенията, че още първата рязка смяна на натоварването в завой ще ни изпрати на нежелана разходка сред природата извън пределите на асфалтираното трасе, се оказаха абсолютно неоснователни. От една страна, автомобилът е съоръжен с достатъчно надеждни електронни помощници, които да го стабилизират навреме в критични ситуации, а от друга настройката на ходовата част не е толкова безкомпромисна, колкото очаквахвме. Действително, по неравни участъци Abarth Biposto лесно губи сцепление, но независимо от тази си склонност остава безпроблемен за контролиране. Който би искал да вземе темата със сцеплението, управляемостта и колебанията на каросерията в свои води, може да приложи уменията си при настройването на спортното окачване: то предлага възможност за промяна на твърдостта на амортисьорите, както и на клиренса на предния мост. Повече финес бихме си пожелали при настройката на кормилната уредба, която за жалост не успява напълно да скрие връзката си си с нормалните версии на 500 – тук малко повече прецизност определено не би била излишна. Няма как обаче да си позволим критика към спирачната система на Brembo с четирибутални спирачни апарати и 305-милиметрови дискове отпред, която се държа безупречно по време на всички състезателни обиколки. Работата със спирачния педал изисква доста усилия, но затова пък представянето на спирачките абсолютно отговаря на състезателните претенции на автомобила.
Караме с пълна газ на пета предавка, стрелката на аналоговия уред за отчитане на налягането в турбокомпресора показва максималната възможна стойност, а LCD светодиодите в арматурното табло примигват, за да ни сигнализират, че сме достигнали максималните обороти. Не е ли прекрасно, че днес продължава да има такива автомобили: макар максималната скорост да е 230 км/ч, в този момент се чувстваме така, сякаш всеки момент ще полетим. Докато днес повечето производители залагат на все по-високи и по-високи нива на инженерно съвършенство, Abarth Biposto предпочита шумно да си поема въздух през спортния си BMC филтър, да кашля страховито със своя турбокомпресор и да оставя вятъра да свисти в пластмасовите странични прозорци. Разбира се, няма как да не споменем и за грандиозния звук на ауспуховата система Abarth-by-Akrapovic. Този автомобил не се свени да пее с цяло гърло! Суровата истина показва, че 1,4-литровият турбомотор със 190 конски сили въпреки родствените си връзки със състезателните агрегати 995 Accetto Corse или пък моторите във Формула 4 на практика не е някакъв непобедим звяр. Обективната истина е, че на писта Opel Corsa OPC или пък Mini JCW биха създали сериозни проблеми на чаровния Fiat, независимо от всички усилия на италианците да го накарат да изглежда като заклет състезател.
Само че този път не искаме да правим никакви дуели с никого, денят е само наш. И на Abarth. Пък и автомобил като Abarth 695 Biposto всъщност няма противници, а единствено фенове. Този дребосък гарантира, че няма да ви остави равнодушни. Когато карате с пълна газ обаче е важно да имате предвид, че стоварването на 250 нютонметра върху предния мост изискват да държите здраво волана и да се стараете да поддържате чиста линия на движение. Хубавото е, че нито веднъж не ни се наложи да се притесняваме за ограниченията за скорост по пистата Нюрбургринг. В зоните, където скоростта е ограничена до 200 или 250 километра в час, Abarth Biposto винаги беше по-бавен от максимално разрешеното. Освен това, ако искате да бъдете бързи с 695 Biposto, ще се наложи да свикнете да намирате границата на сцепление на предните гуми с асфалта при всяко по-енергично ускоряване на излизане от завой, както и да балансирате майсторски с блокиращото действие на ламелния диференциал. Иначе по прави участъци педалът на газта спокойно може да бъде опрян в пода. И понеже споменахме пода – тук той е покрит с алуминий, вместо с мокет. Така и трябва да бъде при един истински Abarth. Forza!
Текст: Йорн Томас