Изминахме над 100 000 километра в SUV модел за 12 000 евро
Във второто си поколение Dacia Duster продължи да е много евтина и просторна, но стана значително по-солидна и зряла. Въпреки някои слабости малкият SUV преодоля изненадващо добре суровия маратонски тест.
Дами и господа, скъпи собственици на премиум модели: Ето как изглежда автомобилът мечта. Този, който не е някъде в небесата, а в ежедневието и бюджета на нормалните хора. Duster може би никога няма да попадне в челото на класирането в анкетата Best Cars сред нашите читатели, но при нови регистрации в Германия той обикновено се нарежда сред първите 50 и е особено популярен сред частните клиенти. Въпреки това на Dacia се наложи да отчете сериозен спад като цяло през миналата година – не на последно място поради липсата на хибридни и електрически варианти.
Не, дори върховият модел на румънската дъщерна марка на Renault не може да блесне с иновативни технологии, изискани детайли и високо качество на материалите – но пък го прави с атрактивен цялостен пакет на несравнимо ниски цени. Докато повечето малки SUV модели стартират от малко под 20 000 евро, актуалният базов Duster TCe 90 е в ценовата листа срещу 11 990 евро. В края на юли 2018 г. на старта в нашия маратонски тест застана също екземпляр с тогавашния базов двигател и предно предаване, но основната му цена (11 490 евро) беше надградена с най-високото ниво на оборудване Prestige и няколко екстри, като автоматичен климатик, кожени седалки, боя металик и технологичният пакет Plus (камера за кръгов обзор, предупреждение за мъртви зони) и се повиши до 16 870 евро.
Въпреки че това отговаря на цената на две базови Sandero, то все още е много евтино предложение за SUV модел – особено след като Duster е един от най-големите в своя клас – не само отвън. Много колеги хвалят обширното пространство и големия багажник, от една страна, и удобството и обзора в 4,34-метровия автомобил, от друга. Също толкова положително са оценени многото отделения за вещи и интуитивното управление на функциите и на информационно-развлекателната система със сензорен екран, която обикновено изчислява маршрутите бързо и надеждно, а може и да бъде разширявана и актуализирана чрез онлайн портал.
Седалки без опора и отопление
Има обаче редовни критики към предните седалки. В допълнение към нестабилното им закрепване биват отбелязвани недостатъчната странична опора и късият диапазон на регулиране на облегалките за глава, докато тези на задната седалка са лишени от застопоряване и поради това са склонни да потъват. Освен това скобите Isofix са труднодостъпни и непокрити, а въпреки кожените тапицерии в тестовия автомобил нямаше отопление на седалките.
Това е още по-неприятно поради факта, че на климатика му трябва доста време, за да затопли или охлади интериора; той е шумен и създава течение, без да може да предпази стъклата от запотяване в дъждовно време. За да влошат нещата, чистачките оставят големи части от челното стъкло непочистени, а камерата за заден ход често предава само мътна картина на ставащото отзад поради замъгляване от водни пръски. Праговете на вратите, прагът на багажника и непрактичните повдигащи се дръжки на вратите също се замърсяват бързо, но основните функции винаги правят точно това, което трябва да правят – просто работят.
Е, почти винаги, защото първата повреда се появи след малко над 5500 километра, когато екранът на навигацията изгасна за кратко. Паметта за грешки обаче не показа дефект и случаят си остана единствен. При пробег 17 093 км капакът на багажника привлече вниманието към себе си с шумове, които бяха елиминирани чрез пренастройване на ограничителите му като част от проверката, която така или иначе предстоеше. Много по-късно на дневен ред дойде смяната на дефектирала помпа за миене на стъклата (в гаранция) и две крушки за къси светлини – и това беше всичко.
А как е Duster през нощта?
Като стана дума за светлини: въпреки че досега не се предлагат ксенонови или LED фарове, жълтеникавите халогенни светлини осветяват пътя доста хомогенно и широко. Освен това Duster спираше стабилно до края на теста, а с ранните си намеси ESP поддържаше автомобила надеждно на трасето. Оптичната система за предупреждение за превозно средство в мъртва зона, която прекъсва само от време на време, когато вали, се оказа полезно допълнение. От друга страна обаче, трябва да се справяте без други системи за подпомагане.
Също както и без особен комфорт, тъй като окачването абсорбира по-специално късите вълни и неравности по доста нечувствителен начин, а меките амортисьори позволяват на корпуса леко да се люлее и клати. Въпреки това напредъкът в сравнение с грубия предшественик е ясно забележим и се научавате да живеете дори с вече отпадналия от гамата 1,6-литров атмосферен бензинов двигател на тестовия автомобил. Разбира се, в епохата на турбомоторите въртящият момент от 156 Нм , наличен чак при 4000 об./мин, е много слаб за собствено тегло от 1227 кг и всъщност четирицилиндровият двигател се усеща като доста напрегнат, хилав и шумен при набиране на обороти.
За намаляване на оборотите и разхода (средно в теста 8,5 литра бензин 95 на 100 км), на малко неточно превключващата петстепенна скоростна кутия ѝ липсва шеста предавка, но като цяло задвижването напълно отговаря на основните потребности за един автомобил. И британските ни колеги от Top Gear със сигурност не грешат в мнението си, че Duster е „далеч по-добър автомобил, отколкото би трябвало да е за цената си“. Пет редовни сервизни обслужвания за общо около 1600 евро, нови предни спирачни дискове и накладки отпред едва след 100 000 километра и прогнозна амортизация от само 42,8 процента – този автомобил не се нуждае от други похвали.
Очарованието на баналността
Особено изненадващ е фактът, че простите, здрави материали се проявяват като много издръжливи и практически не показват износване,. В края на маратонския тест моделът на Dacia не изглежда по-зле, отколкото в началото, липсват дори скърцащи и пукащи звуци. Доста ниските очаквания от така наречения бюджетен автомобил обикновено биват надминати в действителност и всеки, който има работа с него, се научава да цени неговите прелести. Един бивш колега го изрази накратко: „Само простите неща не разочароват.“
Силни и слаби страни
Опростеното оборудване и ограничаването до най-важното прави управлението на функциите лишено от сложности, а фаровете осигуряват прилична за халогенните си лампи светлина. От друга страна, евтините решения, като повдигащите се дръжки на вратите, клатещите се предни седалки, разнищената постелка на багажника или неговата покривна плоскост от две части, която обикновено пречи при товаренето, дразнят в ежедневието. Определено може да е по-добре!
Индекс на повредите
Duster се оказа надежден спътник през цялата маратонска дистанция; само два пъти се наложи да отиде в сервиза непланирано поради малки неизправности. Общо две точки за дефекти означават пето място в дългосрочната класация от тестовете – значително подобрение в сравнение с предшественика.
Предимства и недостатъци
+ Много ниско ниво на разходите
+ Голям салон и багажник
+ Добър обзор във всички посоки
+ Много места за дреболии
+ Прилични серийни светлини (халогенни)
+ Малък диаметър на завиване
+ Лесно управление на функциите
+ Здрав, издръжлив интериор
+ Бързо и точно насочване по маршрута
+ По-добро качество от предшественика си
– Слаб двигател
– Високи обороти на двигателя и шум на магистрала (само пет предавки)
– Неудобни седалки и позиция на седене
– Слабо отопление и климатизация
– Непрактични дръжки за вратите
– Сравнително малка почиствана повърхност на стъклото
– Посредствено окачване
– Ранно изключване на индикатора за остатъчния пробег
Заключение
Бързо оздравяване: В сравнение с предшественика си Duster очевидно е напреднал в много области, без да се отказва от ниския си ценови клас и съзнателното ограничаване до основните неща. В допълнение отказът от най-съвременни технологии, богат набор от системи за подпомагане и стилни материали се компенсира от просто управление на функциите, слаба податливост на повреди и ненадминато ниски разходи за покупка и поддръжка. Едно нещо е сигурно: Можете да карате по-евтин SUV единствено ако е употребяван автомобил.
Текст: Бернд Щегеман
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт