Три спортни купета, отразяващи автомобилното многообразие на 60-те и 70-те години
Когато преди 46 години Alfa Romeo представя 2000 GT Veloce, Ford Capri 2600 GT и MGB GT вече са утвърдени величини сред спортните купета. Днес поканихме още веднъж трите модела на една разходка.
Сега те отново са изправени един срещу друг. Дебнат се, поглеждат се все така предизвикателно в очите – извинете, фаровете – както някога в началото на 70-те години. Тогава, когато Alfa Romeo е фирма със солидна репутация в класа на туристическите автомобили, Ford за първи път пуска по германските шосета един повей от усещане за масъл кар, а в дъждовното си кралство хората от MG са осъзнали за своя В-модел предимствата на каросерията купе пред пъргавите роудстъри. Дори днес, при нашата кротка фотосесия, във въздуха се носи усещане за съревнование. Така вероятно и трябва да бъде, когато се срещнат три спортни автомобила – в този случай Alfa Romeo 2000 GT Veloce, Ford Capri 2600 и MGB GT.
Нека за момент да останем в 70-те години и по-точно в 1971 г. Тогава 2000 GT Veloce е съвсем нов модел и струва 16 490 марки, докато нашето тъмнозелено Capri I, малко преди премиерата на втората серия, се продава срещу 10 950 марки. А бялото MGB GT? През 1971 то би ви излязло около 15 000 марки. За тази сума бихте могли да си купите три броя VW 1200, но както знаем, удоволствието от един спортен автомобил винаги е изисквало допълнителни средства – дори когато той не е нито по-мощен, нито по-бърз от някой обикновен модел с приличен мотор. Тъкмо MGB GT е подложен в това отношение на сериозна критика още през 1967 г. от изпитателя на auto motor und sport Манфред Янтке: „С тегло на седан с четири врати и кротък мотор с повдигателни пъти, тесният двуместен модел отстъпва значително на спортни автомобили с по-малък работен обем и по-ниска цена.”
На това място трябва изрично да споменем, че днес не играят роля нито върховите спортни качества, нито динамичните показатели. Днешният ден трябва да покаже друго – колко различни са били автомобилните философии в Северна Италия, край Рейн и на Британските острови. И за да не може, въпреки това предупреждение, да се стигне до някакъв вид класиране, участниците ще бъдат представени по азбучен ред.
Форма за вечни времена
И тъй, А като Alfa. 2000 GT Veloce вече ни очаква със загрят двигател – красив като картина и при това нереставриран екземпляр от 1972 г. Но да се качим и просто да потеглим – не, този път няма да действаме така, защото очите ни първо искат да се нагледат. Формално 2000 GTV е бил стар познайник – понеже, строго погледнато, нашият фотомодел се различава само по няколко детайла от представената през 1963 г. Giulia Sprint GT – първия автомобил с оформената от Джорджето Джуджаро в Bertone 2+2-местна каросерия на купе.
Биещият на очи ламаринен ръб, преминаващ напряко през носовата част пред мотора и от самото начало донесъл на автомобила прозвището „ръбеста предница”, е променен при различните модели между 1967 и 1970 г. в полза на гладката предна част (с въвеждането на т.нар. кръгъл капак Alfa изоставя и името Giulia при спортните купета). А двойните фарове са красели още предишния върхов модел, 1750 GTV. Истински нови външни белези на 2000 са хромираната радиаторна решетка и по-големите задни светлини.
Но нека сложим ръка на сърцето и да се запитаме – трябвало ли е изобщо нещо да се подобрява? Това изящно купе и до днес не е загубило буквално нищичко от своето очарование. От горните ръбове на предните калници до снишаващата се задница, която винаги е напомняла за шикозна яхта, тази линия и днес ви поразява с пълна сила.
GTV – несъмнен спортист
Въодушевлението от гледката продължава и в интериора. Тук седите дълбоко и удобно, усещате още на място, че са се погрижили за достатъчно странична опора. Веднага след това погледът ви пада върху оборотомера и скоростомера, между които има само два малки индикатора за горивото и температурата на охлаждащата течност, които в предишния модел са били разположени на централната конзола. Дясната ръка попада някак от само себе си върху наклонения, облечен с кожа скоростен лост, който – поне според усещането ви – води директно към предавателната кутия. С лявата ръка пък държите дървения венец на един дълбоко вдлъбнат в средата волан. Няма никакво съмнение – това е спортен автомобил.
Когато стартираме мотора на GTV, мощният, звучен рев на най-големия дотогава, изработен изцяло от леки сплави четирицилиндров агрегат на Alfa Romeo веднага пробужда жажда за притежание – не на последно място, понеже знаете, че в принципната си конструкция той произхожда от двигателите за Гран при от 30-те години. Но независимо че за този мотор с два разпределителни вала са изпети много хвалебствени песни, авторът на тези редове не може да направи нищо друго, освен още веднъж да подчертае колко грандиозно върши работата си този двулитров агрегат със 131 к.с.
Дългоходовата машина реагира спонтанно на всяко движение на педала за газта, отличава се с направо поразителна междинна тяга и същевременно, с увеличаване на оборотите, звучи с такова желание за атака, каквото познаваме от състезателните автомобили. Съвсем разбираемо е, че зад този волан винаги ще сте малко по-бърз, отколкото всъщност е необходимо.
Наследената от Giulia ходова част подхожда идеално на природата на GTV. Завоите изобщо не плашат лекото купе, а смяната на курса се извършва като на шега само с два пръста на волана. И ако в най-лошия случай и четирите колела с дискови спирачки бъдат застрашени едновременно от изпадане в дрифт, една лека корекция с волана е достатъчна. Малко автомобили се контролират така лесно, както Alfa Romeo 2000 GT Veloce.
Ниска цена, впечатляваща външност
А какво да направим, ако копнеем за повече мощност, но парите ни не стигат за сравнително скъпата Alfa GTV? В немалко случаи отговорът е гласял: Ford Capri 2600 GT. Неговата ниска цена е била най-силният аргумент в полза на този семеен спортен модел – наред със страхотната му външност, разбира се. В сравнение с каросерията на Bertone тъмнозеленият 2600 GT XL от колекцията на специалиста по Capri Тило Рьогелайн влиза в ролята на мачо, понеже има по-широка и по-мускулеста фигура, а с дългото си торпедо и късата си задница разполага с класически пропорции на спортен автомобил. Родствените връзки с американския Ford Mustang не могат да бъдат отречени независимо от перспективата (въпреки че корените на модела са в Англия и за база му е послужил не Falcon, като при Mustang, а Ford Cortina). От големия американски образец произхожда изразителната гънка пред задните колела, в която са вградени две декоративни решетки. Да, Capri живее благодарение на своята форма. И на абсолютната си разпознаваемост.
Това качество е можело да бъде подсилено още повече с практически безкраен списък от допълнителни елементи и принадлежности – нещо, което е сработило много добре още при Mustang. Още веднага след дебюта на Capri през януари 1969 г. клиентите са имали възможността да избират между пет пакета с оборудване и поръчвайки множество джунджурии, да превърнат автомобила си в нещо като фабричен уникат.
Автомобил от готови елементи
От друга страна, в техническо отношение Capri е съвсем просто устроен. Моделът не разполага нито с брилянтно конструирани мотори, нито със сложна ходова част, а си остава масов автомобил, изграден от стандартни компоненти на Ford, между които са твърдият заден мост с листови ресори и чугунените двигатели. Все пак още в началото изборът е включвал цели три V4 мотора от моделите 12M/15M P6 – с 1300, 1500 и 1700 куб. см. Шестцилиндровите V-образни агрегати се предлагат от 1969 г., отначало с работен обем 2,0 и 2,3 литра; снабдените с тях автомобили могат да бъдат разпознати по издутината на предния капак. Тя, разбира се, краси и нашия фотомодел с доставяната от 1970 г. 2,6-литрова машина с мощност 125 к.с.
Освен това версията GT XL е доста изискано обзаведена. Арматурното табло е с дървесни шарки и наред със скоростомера и оборотомера носи още четири по-малки кръгли уреда за налягането на маслото, температурата на охлаждащата течност, горивото в резервоара и заряда на акумулатора. Долу, върху също украсената с фурнир централна конзола, има часовник, а късият скоростен лост стърчи – като при Alfa – от един кожен маншон.
Грубоватият агрегат от сив чугун ускорява мощно още от ниски обороти, а усещането е, че се чувства най-добре между три и четири хиляди оборота в минута. Безгрижното шофиране без много превключвания допада на този работещ тихо и без вибрации агрегат повече от бързооборотната припряност. При него, строго погледнато, не става дума за истински V6, а за техника на боксер, понеже всяка мотовилка е свързана със собствена шийка на коляновия вал.
Удоволствието, което тази машина доставя на своя водач, се помрачава по неравен път от твърде лекия ход на амортисьорите. Там, където Alfa спокойно следва посоката, Capri подскача настрани с просто скроения си твърд мост с листови ресори. Не е нещо наистина лошо, но пък е доста осезаемо. В един голям тест на Capri в auto motor und sport Ханс-Хартмут Мюнх още през 1970 г. препоръчва преоборудване с газови амортисьори за трайно подобряване на поведението на пътя.
И тъй, стигаме до MGB GT, набор 1969, в който по един симпатичен начин се чувствате с още няколко години по-назад в миналото, отколкото когато седите в моделите на Alfa или Ford. Шикозното, проектирано от Pininfarina купе тип фастбек е представено през 1965 г., но неговата конструкция е базирана върху появилия се две години преди това MGB. Още веднага нашият фотомодел показва промените, които MG са внесли в техническата същност на своя бестселър в течение на 15-годишен производствен период – на практика няма такива. Дали това не е упрек към белия MGB GT Mk II, произведен през 1969 г.? Точно обратното. „Тъкмо това чистопробно и нефалшифицирано усещане зад волана превръща всяко шофиране на този автомобил истинска наслада”, въодушевява се собственикът Свен фон Бьотихер от Щутгарт.
Арматурно табло с възглавници за безопасност
Арматурното табло със своите класически красиви кръгли уреди и волан с три перфорирани спици разкрива този GT като модел, произведен за САЩ. В отговор на тамошните нови закони за безопасност от MG вграждат в роудстъра, а също и в купето, масивно тапицирано арматурно табло, получило прозвището „възглавницата от Абингдън”.
Чугуненият четирицилиндров агрегат на British Motor Corporation с обем 1,8 литра, долен разпределителен вал и повдигателни пръти още на празен ход звучи по-грубо и дрезгаво от моторите на другите двама участници в срещата. Деветдесет и пет уверени в себе си коня и колкото искате въртящ момент още малко над празния ход – страхотният маниер, с който тази шумна машина върши своята работа, предизвиква възхищение още от първия метър. Което, разбира се, се дължи и на предавателната кутия. С къс като джойстик лост, който излиза от самата трансмисия. Възможно ли е да има по-късо и по-сухо превключване? Може би, но е трудно да си го представим.
Първото впечатление, щом излизаме на пътя е, че твърдият заден мост предава всяка неравност към кабината в нефилтриран вид. Фактът, че въпреки това този англичанин е непоклатимо залепен за асфалта, е истинско откровение. За бързи маневри на пътя обаче са необходими сили като за щурвала на тримачтов кораб. А и десният ви крак трябва да е доста трениран, за да постигне някакво спирачно действие. Шофиране в една извънредно първична форма – някои биха го нарекли типично британско. Във всеки случай MGB GT е ефикасно лекарство срещу автомобилната скука – тази дисциплина моделите на Alfa и Ford също владеят почти до съвършенство.
Заключение
Редакторът Михаел Шрьодер: Един италиански чистокръвен спортист, един германски масъл кар и един британски добродушен грубиян – разликите действително не биха могли да бъдат по-големи. Като динамика на пътя моделът на Alfa би бил моят фаворит. Отдавна обаче си падам много по мощните версии на Capri, докато изящният MGB GT досега някак ми е убягвал. Днес стана ясно, че това е било грешка.
Текст: Михаел Шрьодер
Снимки: Ули Йоос
Технически данни
Alfa Romeo 2000 GT Veloce | Ford Capri 2600 GT | MGB GT Mk II | |
---|---|---|---|
Работен обем | 1962 куб.см | 2551 куб.см | 1789 куб.см |
Мощност | 131 к.с. (96кВт) при 5500 об./мин | 125 к.с. (92 кВт) при 5000 об./мин | 95 к.с. (70 кВт) при 5500 об./мин |
Максимален въртящ момент |
181,5 Нм при 3500 об./мин181,5 | 200 Нм при 3000 об./мин | 149 Нм при 3000 об./мин |
Ускорение 0 – 100 км/ч |
9,0 сек | 9,8 сек | 13,9 сек |
Спирачен път при 100 км/ч |
н.д. | н.д. | н.д. |
Максимална скорост | 200 км/ч | 190 км/ч | 170 км/ч |
Среден разход на гориво в теста |
12–14 л/100 км | 12 л/100 км | 9,6 л/100 км |
Базова цена | 16 490 марки (в Германия, 1971) | 10 950 марки (в Германия, 1971) | 15 000 марки (в Германия, 1971) |