Класическата Giulia се среща със своите наследници в средния клас на Alfa Romeo
Giulia е смятана за христоматиен пример за класически спортен седан – харизматичен, мощен и компактен. За алфистите тя е лицето на марката. Сега я срещаме с Alfa Romeo 75 и Alfa Romeo 156, които ще се опитат да се докажат редом с нея.
Разбира се, тя е звездата на триото – Giulia Super 1.6 с редкия цвят Faggio (червен бук). Но погледите на онези, които случайно стават свидетели на фотосесията, вече не се лепят единствено по нейните прекрасно оформени ламаринени одежди. Очевидно и ръбестата Alfa Romeo 75, произведена през 1989 г., постепенно съзрява като любимка на публиката, предизвиквайки емоционални реакции главно у по-младите автомобилни фенове. „Преди десет години почти ми се смееха, когато се появих с този автомобил на събора на ветераните”, разказва собственикът Петер Филип Шмит от Люденшайд. Днес обаче червената 75, която е в състояние на почти нов автомобил, би била желан гост навсякъде.
За да достигне такъв статут, на черната Alfa 156 на Тим Щенгел от Вайербуш ще й се наложи да почака още доста време. Колко неблагодарен е светът понякога! В края на 90-те години тя беше огромен успех за фирмата Alfa Romeo – елегантна, каквато могат да я направят само италианци, и възвеличавана като лек срещу автомобилната скука. Прощаваха й дори предното предаване и напречно монтирания двигател. А днес? Днес някогашният бестселър влачи нерадостно съществуване на недолюбван евтин продукт втора ръка. 600 евро в движение – все едно дали е Twin Spark, V6 или Sportwagon. Бяха необходими безброй телефонни разговори, за да открием в района на Бон някаква 156 за тази сесия. Дори местната общност от почитатели и притежатели на класическа Alfa, иначе много добре екипирани и свързани помежду си, (все още) не се интересува от този модел.
Съблазнително красивата Giulia
Първото шофиране принадлежи на съблазнителната Giulia, късна версия от 1973 г., притежание на търговеца на класически модели Alfa Romeo Хартмут Щьопел от Бон. Нереставриран автомобил за истински ценители, по-привлекателен от когато и да било, защото застава пред нас в очарователната си първоначална форма. Като нещо подразбиращо се Giulia носи върху капака на багажника си вдлъбнатината, канонизирана отдавна от алфистите. При следващия модел, Giulia Nova, се отказват от тази характерна черта.
Още самото качване в автомобила носи голяма радост. Погледът веднага среща дървения волан с три спици и двата големи кръгли уреда за оборотите и скоростта, както и по-малкия циферблат на часовника. Два други индикатора, за налягането на маслото и температурата на водата, са настанени върху централната конзола на височината на коленете, под тях са скоростният лост и три изящни превключвателя: класически функционална елегантност, доведена до съвършенство.
Контактният ключ се намира вляво, едно завъртане е достатъчно, за да събуди за живот 1,6-литровия задвижващ агрегат. Това не е каква да е машина, а същият онзи двигател с два задвижвани с верига разпределителни вала, който не само феновете на Alfa наричат „четирицилиндров мотор на века” – издръжлив на високи обороти, изцяло от леки сплави и изпълнен чак до чашковите повдигачи на клапаните с гени от десетилетни участия в автомобилни състезания.
Всестранно надарен мотор
Тази машина не се ограничава само с една дарба – не, тя е в много по-голяма степен страстен универсален талант. Във версията с два карбуратора тегли от място като звяр, а в следващия момент блести с охота към високи обороти и с равномерен ход. С нея можете да потеглите на четвърта предавка и без проблеми да ускорите до максималната скорост. Без никакви сътресения. Никой обаче не прави така. Дори само защото превключването с тази добре подредена петстепенна трансмисия е нещо наистина красиво.
Ходовата част със сложна и скъпа конструкция почти не отстъпва на брилянтния мотор. И днес Giulia може да ви порази със своята управляемост, макар леко да недозавива при висока скорост. Независимо от спортния си характер тя остава винаги такава, каквато е била открай време – един комфортно настроен семеен седан.
Насочваме се към червената 75. „Главното е да бъде различна” е вероятното изискване, поставено пред дизайнерите. Ръбатата линия се изкачва стръмно в първата третина на автомобила, преминава почти хоризонтално под прозорците, за да се устреми отново нагоре в задната част. Ниска предница и висока задница – тоест автомобил, който още на място изглежда доста динамичен. Може би никоя друга Alfa обаче не е била така чувствителна към страничен вятър, както този модел.
Все едно. Пред нас е последната за десетилетия напред Alfa със задно предаване. Представена през 1985 г. по случай 75-годишния юбилей на миланската марка (оттам и названието 75), тя изобилства от пластмаса в интериора си като типична рожба на 80-те години. Кръглите уреди в правоъгълен общ корпус – скоростомер, оборотомер, за налягането на маслото, за температурата на мотора и за горивото в резервоара – са точно пред погледа ви, повечето превключватели също. Само откриването на бутоните за прозорците би затруднило сериозно всеки новак – те се намират върху конзола на тавана над огледалото за обратно виждане. Учудване може да предизвика и грамадната ръкохватка на ръчната спирачка с правоъгълна U-образна форма.
Късче от прекрасния свят на Alfa
Все пак завъртането на контактния ключ отново ни връща късче от класическия свят на Alfa. Никак не е зле начинът, по който 1,8-литровият четирицилиндров мотор със 122 к.с. наподобява още на празен ход гласа на прочутия си предшественик с два разпределителни вала. От 3000 оборота нагоре тонът става по-остър, с прекрасно спортно бучене откъм ауспуха. Без да роптае, агрегатът набира обороти стремително чак до преддверието на червената зона, която започва при 6200 об./мин – но само ако несвикналият водач се справи добре с превключването. Както и при предшественичките Giulietta и Alfetta, за по-добро разпределение на теглото предавателната кутия е разположена отзад в блок със задния мост (схема transaxle). Това обаче изисква дълги пръти до скоростния лост и ходът му не е гладък.
Само няколко метра са достатъчни, за да усетите, че този автомобил обича завоите. Машината следва пътя невъзмутимо, а бързите криви събуждат у водача апетит за още и още. Дори острите завои биват преодолявани от 75 с невероятна лекота благодарение на прецизното сервоуправление. Необходимо е доста по-енергично шофиране, за да започне тромаво плъзгане на предния мост. По-подготвените коригират това със силно подаване на газ, което кара задницата да презавие и връща Alfa в желания курс. Или просто отнемат газта.
Евтин автомобил за удоволствие
Стигаме до 156. Спомняме си колко развълнувана беше през 1997 г. общността от приятели на марката: Най-после се беше появила Alfa – в това отношение клиентите и пресата бяха на едно мнение, – която връщаше на марката изгубения блясък. С толкова самобитен и съвършен във формите си дизайн, че преди 19 години публиката на автосалона във Франкфурт направо си глътна езика. С класическа решетка на Alfa (наричана Scudetto – щит), вляво от която се поставяше номерът, с облик на купе – понеже ръкохватките на задните врати бяха скрити в колоната на покрива. Alfa отново беше на езика на всички – те почти вярваха, че Giulia е възкръснала. Но нещата не се получиха така; днес никой не се обръща очарован след този модел.
Същевременно тази среща след няколко години въздържание от общуване със 156 действително доставя удоволствие. Например с елегантните, потънали като в кофички за сладолед кръгли уреди, разбира се, с бели циферблати, както беше много модерно през 90-те години. И без тях обаче веднага започвате да се чувствате добре и комфортно зад традиционния волан с три спици. Седалките с добре оформен контур излъчват допълнителна порция усещане за спортен автомобил.
Дори моторът ще ви изненада – едва ли сте очаквали толкова много темперамент от един 1600-кубиков двигател със 120 к.с., най-малкия в гамата на 156. Но и той, типично за Alfa, изисква високи обороти, едва при 5500 об./мин минавате от втора на трета предавка (трансмисията позволява много по-прецизно превключване, отколкото при предшествениците с transaxle), докато четирицилиндровият мотор звучи като фучащ хищник. Е, поне донякъде.
Със стегнатата си ходова част и спонтанно реагираща кормилна уредба Alfa 156 незабавно става извор на удоволствие – във всеки случай много повече, отколкото сте предполагали. А най-доброто е, че днес не бихте могли да намерите по-евтин начин да изпитате подобна наслада зад волана – най-добре направо с 2,5-литровия V6 със 190 к.с.
Заключение
Редакторът Михаел Шрьодер: Автомобил като Giulia сигурно се прави само веднъж. Двигател, дизайн и ходова част – този цялостен пакет е просто ненадминат. Alfa 75 обаче постепенно си изгражда имидж на класик. В нея лесно могат да бъдат разпознати типичните гени на Alfa, което за 156 може да се каже само с известни уговорки. Но и най-младата от трите машини се шофира с удоволствие.
Текст: Михаел Шрьодер
Снимки: Харди Мучлер
Технически данни
Alfa Romeo 156 1.6 16V Twin Spark | Alfa Romeo 75 1.8 IE | Alfa Romeo Giulia Super 1.6 | |
---|---|---|---|
Работен обем | 1589 куб.см | 1779 куб.см | 1570 куб.см |
Мощност | 120 к.с. (88кВт) при 6300 об./мин | 122 к.с. (90 кВт) при 5500 об./мин | 102 к.с. (75 кВт) при 5500 об./мин |
Максимален въртящ момент |
144 Нм при 4500 об./мин | 160 Нм при 4000 об./мин | 142 Нм при 2900 об./мин |
Ускорение 0 – 100 км/ч |
10,5 сек | 10,4 сек | 11,7 сек |
Спирачен път при 100 км/ч |
н.д. | н.д. | н.д. |
Максимална скорост | 200 км/ч | 190 км/ч | 179 км/ч |
Среден разход на гориво в теста |
9,5 л/100 км | 8,9 л/100 км | 11 л/100 км |
Базова цена | н.д. | н.д. | 18 000 евро (в Германия, съст. 2) |