Три SUV модела встрани от темата за електрификацията
С ударно темпо автомобилните производители пускат на пазара електрифицирани SUV модели, като с това отговарят на духа на времето. Но и почти класическият SUV без букса за зареждане, но затова пък с дизелов мотор, все още не е предал богу дух. Както в случая с тримата герои на нашия тест. Защото всички те са практични, икономични, пъргави и добри.
За масовото навлизане на електрониката в живота ни свидетелства един поглед в нашия тестов гараж. Ако преди няколко месеца на местата със стенни зарядни устройства все още виждахме паркирани и модели с ДВГ, без това да предизвика недоволство, днес вече нещата са различни – все повече тестови автомобили са електрифицирани, независимо дали като plug-in хибриди, или като чисто електрически модели. И за тях местата със зарядни системи трябва винаги да са свободни.
Трите Sport Utility Vehicles в този сравнителен тест също трябва да бъдат паркирани на места от традиционния тип. Те нямат нужда от кабели, понеже електрификацията на тяхното задвижване се ограничава само до меко хибридизиране с помощта на стартер-генератори – така е поне при германските представители. При Audi Q5 40 TDI Quattro такъв агрегат е интегриран в нормалната 12-волтова мрежа и доускорява автомобила доста сдържано; в BMW X3 xDrive 20d стартер-генераторът работи на 48-волтова база и благодарение на това при ускоряване тегли малко по-енергично. Съвсем класически стоят нещата при Alfa Romeo Stelvio 2.2 Diesel 16V Q4 – тук има четири цилиндъра и 16 клапана (като при конкурентите), но с 2,2 литра работен обем. С достиганите напоследък 210 к.с. и 470 Нм Stelvio е дори най-мощният от триото – впрочем без големи негативи по отношение на разхода.
Alfa Romeo: Просто красива
Дългоходовият мотор получава двайсетте допълнителни „кавали” (в сравнение със 190-конния дизел, който вече се предлага само за базовата версия Super за 51 500 евро в Германия) главно благодарение на водния охладител на сгъстения въздух. И понеже Stelvio е не само най-мощният автомобил на терена, но и най-лекият със своите 1850 кг, той ускорява малко по-енергично от германските си конкуренти.
Така той напълно отговаря на обещанията на своя елегантно-динамичен дизайн – от радиаторната решетка до силно впечатляващите през нощта задни светлини. В сравнение със съперниците си Stelvio изглежда почти изящен, което с оглед на размерите му е истинско постижение на дизайнерския екип. А че качването на задните му седалки било най-затрудняващо? На кого му пука? – отговарят алфистите и посочват измерените стойности, които неизменно показват, че Stelvio е най-силният от тримата. Това обаче на практика има също толкова малко значение, колкото способността на трите модела да преодолеят почвения път до конюшнята или да пресекат брода на някой поток близо до пасището.
По-осезаем от повишения темперамент е ревящият звук на мотора, който е комбиниран серийно не само с двойното предаване Q4, но и с осемстепенна автоматична трансмисия с хидравличен преобразувател. А тя понякога прави италиански номера – при отнемане на газта преди началото на населено място например автоматичното низходящо превключване е съпроводено със сътресения, същото се наблюдава и при движение без газ с постоянна скорост. Ако кракът върху газта се повдигне дори леко, настъпва „реене” със свободен ход, от което после Stelvio излиза в повечето случаи само с леко хълцане.
Така че хармонизацията на задвижващия тракт не може да се нарече изцяло сполучлива. Но пък водачът постепенно се научава да предвижда тези специфични особености и да ги смекчава с малко повече внимание. В това отношение му помага използването на планките за превключване, които са напъхани между кормилното колело и лостовете зад волана, създавайки неудобство при задействане на мигачите. В замяна на това самите планки – изработени от хладен алуминий – са сензационно удобни за хващане и с големите си размери хвърлят емоционален мост към Stelvio Quadrifoglio с битурбомотор и 510 к.с.
Stelvio разполага и с други подобни въздействащи върху сетивата детайли. Например срещу доплащана арматурното табло и облицовките на вратите може да бъдат покрити с мека кожа, стартовият бутон на волана цитира Ferrari, а практичният въртящ и натискащ се селектор между облечените в свръхмека кожа седалки се усеща солиден като цифрова заключалка на скъп трезор. Въобще тази Alfa е много чисто изработена до последното ъгълче и така се дистанцира решително от неофициалното кредо на марката от минали дни – Възхищавайте се на красотата на идеята и се научете да живеете с нейното посредствено изпълнение.
Посредствеността тук е другаде. Въпреки регулиращите се амортисьори (серийни за нивото Veloce, при Audi и BMW срещу доплащане) Stelvio посреща лошите пътища с най-слаба отзивчивост. Дори в режима Comfort автомобилът рязко пропада в дупките по настилката и се клатушка по вълнообразни неравности. Поради извънредно остро реагиращата кормилна уредба това понякога нарушава движението в права посока, но пък динамично настроените водачи ще се почувстват щастливи в Alfa. Да, този автомобил обича шофирането също като своя пилот – и в тази веселба може да участват още трима души при задоволително място и добър комфорт на седалките.
Мястото за багаж също е достатъчно. Тук неособено блестящата по отношение на асистентите и спирачките (с осезаемо отслабващо действие) Alfa демонстрира италианско величие и усет за практичност. Тя обаче излиза доста скъпа в сравнение с другите и това откроява по-силно един анахронизъм: докато Q5 и X3 разполагат серийно с LED фарове, за Stelvio се предлагат само биксенонови. Отново един италиански момент, за който сигурно никой няма истинско обяснение.
Audi: невъзмутимо икономичен
И при Q5 има един такъв озадачаващ детайл, който също се нуждае от обяснение. Въртящият се контролер на системата MMI, доведен до функционално съвършенство в течение на много години, вече е изчезнал. Сега сте принудени да докосвате, да пишете или да плъзгате пръст по екрана. Дали това дразни? Разбира се. Просто се запитайте дали бихте се лишили от дистанционното управление на телевизора си. Същото решително „не” се отнася и за това усъвършенстване, което вероятно е по-скоро мярка за икономии.
Като изключим това, Q5 ви приласкава с множество добри качества. Наистина, неговите 204 к.с. са най-слаби при спринтовете и въпреки мекото хибридизиране консумират малко повече от 210-те коня на Alfa (разход в теста 7,9 спрямо 7,8 л; BMW: 7,6 л). Но в замяна на това те сякаш са обвити в коприна и кадифе и във всеки оборотен диапазон и при всякакъв товар работят несравнимо по-тихо и благозвучно дори от двулитровия агрегат на BMW.
Седемстепенната трансмисия с два съединителя приляга много добре на този чудесен мотор с бързата си и навременна смяна на предавките, а ходовата част облагородява силовия тракт – въпреки огромните 21-цолови колела (2550 евро) тя не само предлага неутрална до екстремни скорости водимост, но и се плъзга гладко над вълните по настилката и кръпките по асфалта и с мека котешка стъпка преминава през капаците на шахтите, където Alfa вече се клати и тресе. Това не го може по-добре и моделът на BMW, чиито амортисьори работят в най-широк диапазон от режими.
Към това във версията Q5 Advanced се прибавят извънредно прегледни контролни уреди с многообразни изображения (Virtual Cockpit, 600 евро), както и висока степен на всекидневна полезност. Само този модел разполага с плъзгаща се задна седалка (350 евро), която позволява най-добро използване на достатъчно големия, но най-малък в този тест багажник. Освен това тук имате възможност да опънете мрежа за багаж зад задните седалки. По въпроса за обезопасяването на товара Stelvio напомня за времето, когато Alfa Romeo все още не предлагаше въздушна възглавница за водача.
Q5 е извънредно ефективен автомобил, чийто интериор обаче без допълнително заплащане прави доста семпло впечатление, белязано от скръбните твърди пластмаси в облицовките на вратите. Но пък мнозина със сигурност биха му простили неособено емоционалния подход, тъй като цената напълно отговаря на обзавеждането.
BMW: Не съвсем блестящ
При X3 20d това е вярно само отчасти. Във версията xLine базовата му цена е с няколко хиляди по-висока от цената на Audi – а със съпоставимо оборудване разликата се увеличава с още няколко едри банкноти. Само моделът на Alfa Romeo в крайна сметка излиза още по-скъп, но това е по-скоро слабо утешение.
Защото X3 се затруднява, когато трябва да се впише по обичайния начин в исторически сложилия се образ на предназначеното за активно шофиране BMW, конструирано с внимание към най-важните неща. Причината е не само в скръбните, напомнящи за празника Тяло Господне, цветове на контролните уреди със срещуположно разположени скали за скорост и обороти. Те не могат да се мерят нито с класическите „часовници” на Stelvio, цитиращи някогашните „купички за лед”, нито с информационния фойерверк на Audi.
В много по-голяма степен това се дължи на поведението на пътя, което вече не излъчва някогашната лека, елегантна прецизност, а въпреки предлаганото по желание спортно управление с променливо предавателно отношение е станало по-неточно. Не само при слалома и теста за избягване на препятствие X3 показва най-силно клатене на каросерията, съпроводено с объркващи движения около вертикалната ос. В истинския живот по шосета със завои автомобилът често допуска дразнещо редуване на недозавиване с неочаквано изместване на задната част навън. За мнозинството купувачи това не би трябвало да е решаващ критерий. Но така се накърнява усещането за сигурност на пътя, а с това и удоволствието от шофирането, което възниква спонтанно благодарение на извънредно гладкото взаимодействие на мощния мотор с ненатрапчиво добрата осемстепенна автоматична трансмисия – не само при подаване на газ, но и при спокойно равномерно движение.
Това вероятно звучи доста критично, но ние можем и да хвалим: Управлението на функциите чрез iDrive, а също и оборудването за мултимедия и комфорт са, както и преди, на върхово ниво, същото важи и за функционалността. А при спирането моделът на BMW действа най-настойчиво и заема първото място –както и по отношение на разхода на гориво. Отгоре на това резервоарът му е най-голям, така че на базата на разхода в теста от само 7,6 л/100 км може да измине почти 900 км. Дълго преди да спрете на бензиностанцията обаче ще започнете да се питате защо седалките – главно задните – трябва да са с толкова твърда тапицерия.
Така представителят на BMW за малко се разминава с първото място. Но пък е доста преди Alfa и съвсем близо до Audi. А като цяло това трио доказва, че и днес съществуват много аргументи в полза на един дизелов SUV модел без никакъв контакт за зареждане. Добре е, че още има такива.
Заключение
1. Audi Q5 40 TDI Quattro (651 точки)
С равномерно работещия си мотор и най-добрата ходова част просторното Audi се профилира като SUV модел, спестяващ всякакви грижи. Q5 получава еднакво добри оценки във всички тематични раздели на теста.
2. BMW X3 xDrive 20d (647 точки)
Малкото изоставане от Audi показва, че като изключим цената, X3 не търпи сериозни упреци. Той обаче не излъчва както по-рано специалното усещане за BMW.
3. Alfa Romeo Stelvio 2.2D 16V Q4 (598 точки)
Във всяко отношение този Stelvio е един радващ автомобил. Защото е Alfa, която не ви нервира с пословичните щуротии на марката. Да, не е съвършен, но пък е добър и емоционален – и доста скъп.
Текст: Михаел Харнишфегер
Снимки: Ахим Хартман