Тест на един наистина необикновен италиански SUV
Четирилистната детелина е истински мит за Alfa Romeo – тя се прочува преди повече от осем десетилетия, когато се появява на за първи път на техния тъмночервен състезателен болид. Сега този култов символ се появява на модела Stelvio Q4. Време е да се отправим към Италия. Къде иначе?
Не искам да виждам повече сняг на снимките в списанието през следващите месеци!, казва началството. И това ако не е добро извинение да кривнем малко към Италия... В случая даже се получава напълно тематично, защото и автомобилът, който шофираме, идва от там. Alfa Romeo не е просто автомобилен производител, а жива легенда, зад която стои велика история. Ломбардийската автомобилна фабрика (името Alfa идва от „Anonima
Lombarda Fabbrica Automobili“) за своята 110-годишна история е преживяла две световни войни, катаклизми, стачки, одържавяване, смяна на собственици и неведнъж е била на ръба на оцеляването, но блясъкът на марката с щита на Visconti и миланския кръст на емблемата никога не е помръквал.
За да оцелее митът Alfa през толкова много години е епохи, зад него се крие нещо наистина необикновено, мисля си, докато шофирам Stelvio Quadrifoglio по магистралата на юг. Всички системи са в режим Normal, а шестцилиндровият турбодвигател с 510 к.с. почти скучае с позволеното магистрално темпо. Това е същата машина, която задвижва и Giulia Quadrifoglio, но в големия SUV имаме усещането, че тя се чувства дори още по-добре. Леко грубоватият тембър на 2,9-литровия V6 при ускорение, почти френетичната бързина, с която той набира обороти, светкавично бързата смяна на предавките – всичко това приляга прекрасно на Stelvio. И ако не прекалявате твърде много с настъпването на десния педал, даже е напълно изпълнимо да постигнете поносими стойности за разход на гориво. За да поддържате средния разход над 15 на сто, ще ви е необходима празна магистрала, която да е поне толкова дълга, колкото е разстоянието от Щутгарт до сърцето на Италия.
Добри седалки и много място
Имаме малко време да разгледаме Q4 по-подробно – и откриваме, че ако човек е добре запознат със стандартните изпълнения на SUV модела на Alfa, тук няма да открие кой знае колко нови неща. Не бива обаче да омаловажаваме усилията на италианците да диверсифицират Quadrifoglio в стилово отношение. Например няма как да не харесаме спортните седалки, които са еднакво удобни за дълги пътувания и за екстремно шофиране, или пък покрития с алкантара волан, зад който се виждат неподвижно монтирани алуминиеви планки за ръчна смяна на предавките в стил Ferrari.
Като цяло по отношение на интериора почти няма забележки, ако не броим факта, че тук се забелязват неща, които не е редно да бъдат налице в един автомобил с цена над 150 000 лева. Като например качеството и вида на навигационната система, или усещането, което оставя при допир скоростния лост. След кратко привикване, човек почва да се ориентира в леко хаотичните менюта на инфо-развлекателната система, така че този път ергономията може да се окачестви като прилична, макар и не идеална. Важното е, че всичко, което е наистина важно за шофирането, се намира точно там, където очакваме. Така и трябва. Същото се отнася до позицията на седене и вътрешния простор, дори багажникът с обем 525 литра е напълно на нивото на класа.
Още няколко километра с висока скорост по аутобана и е време да намалим скоростта, влизаме в Австрия. Alfa се движи със забележителен устрем и под съпровода на могъщ тътен, а максималната скорост от 283 км/ч изглежда като абсолютно постижима. Неприятни са единствено силните аеродинамични шумове, които проникват в купето. В Stelvio този малък проблем може да се реши изцяло в стила на Alfa: отнемате газта, превключвате ръчно на по-ниска предавка, пълна газ, следваща предавка. Така свистенето на въздуха бива безапелационно заглушено от рева на двигателя и пукота от ауспуховата система. Чиста работа.
Stelvio показва характер
Дааа, ето така изглежда животът с Alfa. И се радваме, че тази марка продължава да бъде вярна на себе си. Защото в Stelvio Quadrifoglio – за разлика от повечето серийни модели от последните две десетилетия – в центъра на всичко е поставено не друго, а двигателят. Той е факторът, който доминира усещането при шофиране, той ръмжи, гърми, хрипти, вибрира, форсира се и ускорява машината като подивял. Едва ли в случая някой ще намери проблем в това, че моторът е дело на друга марка. Разполагащият с 510 к.с. Biturbo-V6 се доставя от Ferrari и е близък роднина на V8 агрегата, който откриваме в моделите Portofino, 488 и Lusso (моделна серия F154), просто има с два цилиндъра по-малко. Което, всъщност, обяснява причудливия ъгъл между цилиндровите редици от 90 градуса, на който се дължат леко грубоватите маниери на работа, но и характерния звук на V6 машината.
Скоро Австрия е зад нас и Stelvio отново е у дома си. Понеделник в края на януари е, трафикът в Тирол и Трентино е рехав, температурата навън все още е ниска, но в слънчевите лъчи започва да се долавя малко средиземноморска топлина. Прастарата истина, че от езерото Гарда започва по-хубавата част от Европа, в комплект с по-добро време, се доказва за пореден път. Stelvio се движи със завидна бързина по изобилстващите от завои пътища. Проблемите със сцеплението изглежда са термин, който е напълно чужд на този автомобил. Трансмисията работи толкова добре, че спокойно може да я оставите да работи винаги в автоматичен режим. Тя сменя предавките с мълниеносна бързина, винаги навреме и на почти неусетно. Е, добре де, ако трябва да сме честни, удоволствието е още по-голямо, ако превключвате сами. Планките се намират точно там, където подобава, и придават приятно механично очарование на превключването. В режим Race в изпускателната уредба се отварят няколко клапи и Alfa започва да звучи така, че косъмчетата по гърба ви настръхват. Това може би не е по вкуса на всеки – пък и обективно погледнато Quadrifoglio е бърза и без тези демонстрации. Забравихме ли нещо? Да, без малко да пропуснем да кажем няколко думи за управлението. То е толкова добро, че заслужава състезателен волан с още повече алкантара и по-малко бутони. Начинът, по който масивният SUV позволява да бъде насочван с хирургична точност до последния милиметър, е изключителен. Ами теглото? Честно казано, в момента се чувстваме толкова добре, но, ако отгърнете на следващата страница, ще видите: 1959 кг. Очевидно на спирачната система в този автомобил не й е никак леко. За целта клиентите могат да поръчат карбонови спирачки срещу около 15 000 лева. Тестовият автомобил е екипиран със стандартни стоманени дискове и спира добре, но дозирането на спирачното усилие е доста неудовлетворително. За комфорта на возене не казахме и дума, защото няма кой знае какво за казване. Quadrifoglio напълно очакване не е суперкомфортен, но не е и ужасно твърд. Достигаме до градчето Торболе на брега на езерото и вече усещаме, че тук слънцето топли доста повече, отколкото горе в планината. Продължаваме напред, още и още завои, още планини, пак завои, междувременно едно страхотно капучино и автентичен сервиз на Alfa в Арко. След което сърцето на Alfa отново се насочва на север. Навръщане спираме при един продавач на цитруси и си купуваме малка касетка с уханни плодове, който е спрял на Strada Statale 45. Избираме мандарини вместо лимони – защото прилягат много по-добре на характера на това Stelvio.
ОЦЕНКА
Stelvio Quadrifoglio очарова със своето свръхмощно задвижване, фино настроена автоматична трансмисия и превъзходно управление. Не дотам впечатляващо е качеството на изработката и материалите в интериора.
Каросерия
+ Достатъчно място в интериора
Голям и функционален багажник
Оптимално разпределение на теглото
– Оскъден обзор от мястото на водача
Високо тегло, малък полезен товар
Частично усложнена ергономия
Комфорт
+ Много добри седалки отпред
Богато серийно оборудване за комфорт
– Твърда возия
Силни аеродинамични шумове
Двигател/силово предаване
+ Много мощен двигател
Бързо и оптимално работещ автоматик
– Донякъде груба работа на двигателя
Поведение на пътя
+ Чевръсто и неутрално поведение на пътя
Изключително фино кормилно управление
Впечатляващо бърз в завоите
Много добро сцепление
– Голям радиус на завиване
Безопасност
+ Добро оборудване за безопасност
Много сигурно поведение на пътя
Надеждни спирачки
– Недобро дозиране на спирачките
Не се предлагат адаптивни светлини
Екологичност
+ Нисък разход на гориво при умерен стил на шофиране
– Висок разход при бързо каране
Очаквана висока степен на обезценяване
Разходи
+ Ниска цена
Богато оборудване
Ниски разходи за поддръжка
Ниска степен на обезценяване
Текст: Хайнрих Лингнер
Снимки: Ахим Хартман