Alfa Spider, Audi TT, BMW Z4 и Porsche Boxster: Усещане за лято

Отварянето на текстилния покрив и при четирите модела става само чрез натискането на един-единствен бутон. Новото издание на Audi TT Roadster е станало по-зряло от своя предшественик съвсем не само на вид. Неговата така наречена Spaceframe-конструкция, изработена от комбинация от алуминий и стомана, прави каросерията му една от най-солидните в класа и същевременно снижава собственото тегло със 120 килограма в сравнение с предшественика.

3,2-литровият V6-двигател на модела от Инголщат тегли добре още от най-ниските обороти, а в средния работен режим тягата става наистина впечатляваща. Единственото, което не приляга на спортната натура на разпологащия с изобилие от въртящ момент шестцилиндров двигател, са енергичните вибрации и твърде некултивираната работа при високи обороти. Шестстепенната трансмисия, която като опция се предлага и с допълнително скъсен ход на лоста, извлича най-доброто от възможностите на задвижващия агрегат и работи извънредно прецизно.

Alfa разочарова с динамиката си

Alfa Romeo има големи амбиции със своя нов Spider. Първото впечатление от автомобила буди възторг – традиционната решетка, която италианците наричат „Scudetto” и злия поглед на шестте малки кръгли светлини карат автомобила да изглежда по-агресивен и елегантен от всеки един от тримата си противници в теста. Само че още щом човек заеме позицията си на високо разположената шофьорска седалка с ограничена странична опора за тялото в завой, разочарованията започват. За хора с ръст над 1,80 метра горната част на рамката на челното стъкло застава като дъска пред очите, а след траещото 25 секунди отваряне на покрива в кокпита не настъпва очакваното класическо кабрио-усещане, а се появава само лек полъх, типичен за далеч по-мекушавите конкурентни модели с твърди сгъваеми покриви.

Независимо от неревоятния чар на задницата на Spider с нейните четири хромирани ауспухови накрайника, издаващи съблазнителен звук, на конкуренцията не й се налага да наблюдава дълго тази иначе приятна гледка. 3,2-литровият V6-двигател идва от австралийското подразделение на General Motors – Holden, и няма нищо общо с легендарните си предшественици, дело на инженерите на италианската компания. Вярно – при ниски обороти двигателят има приятно агресивен гърлен тембър, а в случай на желание може да достига и до 7000 завъртания на коляновия вал в минута, но за спираща дъха динамика не може да става и дума.

Boxster и Z4 радват с класическо роудстър-усещане

Тежащият само 1400 килограма Z4 Roadster се задвижва от шестцилиндров редови мотор с 265 конски сили и разполага само с най-необходимото за такъв тип автомобил: дълъг преден капак, къса и стегната задница и приятно прибран около пилота и копилота кокпит. Трилитровият агрегат е изтеглен силно назад, а мястото за двамата пасажери на техните удобни спортни седалки не е в изобилие. Z4 е нагледно доказателство, защо BMW означава Bayerische Motoren Werke – изработеният от алуминий и магнезий редови „шестак” реагира с настървение и на най-малкото настъпване на педала на газта. Като цяло, двигателят е една възхитителна комбинация от маниерите на изискан джентълмен и типичен за един радикален пънкар хъс.

Остава Porsche: при сваляне на покрива, в кокпита навлизат приятно големи количества свеж въздух. Ниската горна линия на вратите осигурява силен, но не и бурен вихър. Подобаващата позиция на седене и фантастичният "глас" на боксерния двигател, който от 4000 оборота в минута започва да се звучи почти като състезателен агрегат, могат да ви накарат напълно да забравите за високата цена на автомобила. След първите няколко завоя, където снабденото с адаптивно окачване PASM Porsche остава буквално залепено за асфалта, реализира невероятни стойности за напречно ускорение и благодарение на добре балансирана си конструкция с централен двигател достига много късно до граничния си режим, базовата цена от над 100 000 лева практически изгубва своето значение. И все пак - ако водачът на това Porsche иска да надмине по бързина TT, ще му се наложи да изцежда здраво всяка от шестте предавки.

Текст: Йорн Томас
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт