Нека ви разкажем за едно специално пътуване зад волана на много специален автомобил...
Новият Alpine вече е тук и това е достатъчен повод, за да го върнем назад във времето, в неговата родина, при това на състезателното трасе Реймс-Гю в източната част на Франция. Естествено, не стигнахме до там точно по най-прекия път...
Пресичаме реката Рейн – естествената водна граница между Германия и Франция, преминавайки по тесен мост с еднолентов път, по който човек трудно може да мине с нещо по-голямо от дребничкия Alpine A110. До това място безпроблемно ни отведе навигацията от концерна Renault – дотук сме изминали точно 251 километра по магистрала. Е, все още сме далеч от целта, но пътуването ни сред „големия изток“ на Франция вече започва – при това в компанията на една шармантна французойка с буен нрав. Истината е, че оттук насетне вероятността да се изгубим става все по-голяма, но поне имаме идея какво се опитваме да направим. „Le Grand Ballon“ – това пише на големия пътен знак, който подминаваме. Със своите 1424 метра това е най-високата планина в областта, но на фона на големи планински масиви като Алпите тя си остава по-скоро джудже. Всъщност Alpine се вписва чудесно в тази картина, тъй като той е значително по-малък и грациозен от Porsche Cayman или Audi TT например.
Планината ни зове със своето име
Разположен встрани от популярните туристически дестинации „Grand Ballon“ всъщност е страхотно място за хората, които обичат да шофирате. Тук пътят криволичи през поля и гори, изкачвайки се към върха на възвишенията. През седмицата почти няма движение. Което е добре, защото пътищата са теснички за повечето съвременни спортни автомобили – но не и за кокетната французойка. Тя се хвърля с устрем към всеки следващ завой. Късно спиране, превключване на по-ниска предавка, достигане до апекса на завоя и отново пълна газ. С леко пързаляне на задницата Alpine излиза от завоя. Сцеплението? Просто фантастично, въпреки сравнително тесните гуми. При ускорение турбокомпресорът съска сърдито, достигайки най-напред до слуха, а после и до цялото тяло. Оборотомерът с деления показва оборотите през 50 и се устремява към ограничителя с главозамайваща скорост. Натискам дясната планка на волана, щрак!, пукот от ауспуха, следващата предавка вече е включена. Тук дълги прави просто няма. Между дългите завои има сложни плетеници от последователни леви и десни остри серпантини. Гората постепенно се просветлява. Около пътя започват да се виждат лифтове и заснежени склонове, които зимно време се използват за ски писти. Не след дълго пред нас се изправя осанката на самия връх на планината. „Finish“ е надписът, който виждаме встрани от пътя, но това беше само първият етап. Марката получава своето име благодарение на една легендарна победа в планинско състезание и Grand Ballon доказва недвусмислено, че славата на марката е заслужена и до ден-днешен. За съжаление не ни остава време да се насладим на гледката. Трябва да продължаваме, защото пътят към Реймс е дълъг. Спускането по западния склон е не по-малко приятно, отколкото изкачването. Преминаваме през малки селца, всяко от които се простира по протежението за пътя. Къщите с техните плоски покриви по някакъв начин напомнят на северна Италия, а овехтелите им фасади са в контраст с лъскавите върхове на малките църкви и блестящите като злато поля, засети с рапица. По всичко се усеща, че се намираме в „страната на свободата, равенството и братството“.
Гени на рали автомобил
Фотографът със задоволство открива едно малко езерце край пътя, заобиколено от черен път, оставяйки ме малко да се позабавлявам с A110. А този автомобил определено умее да бъде забавен, нека не забравяме, че едноименният му предшественик през 60-те и 70-те години успява да спечели почти всички състезания, в които участва. Изключвам тракшън контрола, активирам спортния режим, натискам спирачката. При 2500 оборота отпускам спирачката, задните колела превъртат, а Alpine се устремява напред, или по-точно, наляво-надясно. Навсякъде хвърчат пръст и камъчета, искрящо синьото лаково покритие съвсем скоро вече не изглежда толкова невинно и чисто. Е, не мога да отрека, че си прекарвам великолепно, само че един поглед към индикатора за горивото ме връща на земята. Трябва спешно да открием бензиностанция наблизо Alpine обективно погледнато не харчи чак безобразно много, но със своите 45 литра обем резервоарът няма как да ви стигне задълго.
Време е да продължаваме. Двама тийнейджъри оглеждат автомобила с любопитство и го снимат с телефоните си. Не можем да им се сърдим, французойката знае как да привлича погледите към себе си
Малък и лек – ето на това му се казва ретро!
Ето ни отново в уютната ложа за двама. Седалките обхващат тялото в безмилостна хватка. Въпреки че седалката се регулира само по дължина, тъй като настройването й по височина може да става само със специален инструмент, а обсегът на регулиране на волана е скромен, Alpine винаги успява да се настрои към теб, вместо обратното. Честно казано дигиталните контролни прибори изглеждат малко не на място в иначе класическата атмосфера, формирана фина кожа, боядисани в цвета на автомобила панели на вратите и декори в цветовете на френския трибагреник.
Каросерията на автомобила е изработена изцяло от алуминий, а отделните й компоненти не са занитени или заварени, а са залепени един за друг. Спортното подразделение на Renault са конструирали новия A110 по неостаряващата рецепта за създаване на идеалния спортен автомобил: ниско тегло, двигател с централно разположение и много мощност и задно задвижване. Толкова е просто и същевременно – гениално. На Alpine му липсва единствено механична предавателна кутия – макар че съвсем обективно погледнато той не се нуждае нито от ръчни скорости, нито от адаптивно окачване, защото и така си го бива. Докато караме из легендарната област Шампан, се налага да изпреварваме безброй камиони. В Тюр сюр Марн си купуваме една каса от напитката на победителите, директно от извора, така да се каже. Отначало имахме опасения дали шампанското ще се побере в багажника, но касата с ценната течност с марка Laurent-Perrier успя да намери място в товарното отделение, просто се наложи да преместим раниците си в нишата зад седалките.
Реймс-Гю вече не е далеч – мястото и до днес е любимо на автомобилните любители, а едновремешните трибуни са разположени около отворени за движение пътища. Само че трасето, състоящо се от три прави и приблизително толкова завои не е идеално за Alpine – което естествено не ни попречи да направим три бързи обиколки.
Със своите 252 к.с. 1,8-литровият турбодвигател от Mégane R.S. не е безкрайно мощен, но все пак тегли повече от прилично. Освен това той е разположен точно зад гърба на водача и в съчетание със спортния ауспух неведнъж успя да ме накара да се запитам дали задния прозорец все още е на мястото си. За последен път преминаваме през старт-финалната права, после е време да слизаме: отваряме предния багажник, вадим оттам фотографското оборудване и правим снимки за доказателство къде сме били. А през това време радиаторите охлаждат централно разположения двигател – предстои ни дълъг път навръщане.
Текст: Клеменс Хиршфелд
Снимки: Дино Айзеле