Тест на един необикновено силен и буен ветеран
„Двайсет и едно” звучи много по-безобидно от „блекджек”. А пък AMG 300 CE 6.0 – много по-безопасно от „The Hammer“ („чукът”). Така хората от AMG наричат своя Mercedes W124 Coupé с шестлитров V8 и 385 к.с. Дали с представянето му във „Ветерани на тест” не стигаме отвъд замисъла на поредицата? Защото удари ли чукът, настъпва краят на наддаването.
Може би това ще изненада нашите дългогодишни читатели, но сме принудени да констатираме самокритично, че през изминалите 74 години auto motor und sport няма особени постижения в областта на психологията. Независимо от това днес вече сме в състояние да отговорим на един от големите въпроси, които не дават мира на човека. Един от онези, които ни карат да се сблъскваме със своите страхове. А именно – страха от заключени врати. И по-точно – врати на баничарници. Освен това вече установихме кой носи вина за това: господин търговският съветник, ясно е като бял ден. А сега ще обясним защо.
Фолклорната традиция във „Ветерани на тест” предполага да започнем по-отрано – как бродим из подземния гараж в студената светлина на неоновите лампи, как палим там автомобила, за да се изкачим нагоре и да излезем в настъпващия ден на шосетата, които, подобно на нашите мисли, докосват порозовелия от изгряващото слънце хоризонт. Но сега... сега вече сме стигнали в Хокенхайм, а все още е тъмно, любимата ни баничарница е затворена, а шофирането дотук не беше белязано от никакви мисли, а просто беше бързо – дори много бързо. Със страховития си устрем един AMG 300 CE 6.0 е в състояние да разтърси дори най-заклети егоцентрици и да обърка плановете им за деня. И понеже имаме време, преди да можем да си купим гевреци, да измием автомобила, да го заредим и да го тестваме на Хокенхаймринг, нека изясним що за машина е тази, която в Афалтербах са нарекли „The Hammer“.
Всичко започва от купе версията на моделната серия W 124, която дебютира на автомобилния салон в Женева през 1987 г. и бързо се превръща в автомобил мечта за господата, които отдавна са оставили зад гърба си неуравновесеността и забързаността на младежките години. В AMG вземат за основа върховия модел 300 CE, но само за да изхвърлят неговия мотор, който със своите 185 к.с., три литра работен обем и шест цилиндъра в един ред е съвсем представителен за времето си. Вместо него отговорността за задвижването поема M 117 – 5,6-литровият V8 от 560 SEL, като AMG предлага две възможности. Срещу цена от 38 635 марки в двигателния отсек на W 124 бива монтиран вариант, форсиран от 300 на 360 к.с. А онези, на които това им се вижда малко, могат да финансират с още 59 605 марки увеличаване на работния обем до шест литра, четириклапанни цилиндрови глави и доста широкообхватни „промени по автомобила за вграждане на мотора”.
Цената на един чук
След като мощността на двигателя е повишена до 385 к.с., а въртящият момент – до 566 Нм, това предполага още доста инвестиции: Самоблокиращ диференциал и спирачки за 76 608 марки, регулиране на нивото и на амортисьорите (13 680 марки), работа по външната фасада (преработка на каросерията, колела – 41 096 марки) или подходяща мебелировка в интериора (седалки Recaro с монтаж, 11 706 марки). Още малко подобрения – и вече се оформя сума от 335 550 марки. Или, за да бъдем исторически коректни: два милиона, триста шейсет и три хиляди, сто деветдесет и пет шилинга – понеже първият собственик на този AMG е един търговски съветник от Австрия (Търговски съветник е почетно професионално звание, с което се удостояват участници в стопанския живот за заслуги към Република Австрия; който го използва, без да има право на това, извършва административно нарушение – точно с такива задълбочени познания върху австрийската система за присъждане на звания можете да убедите своя началник в големия си кариерен потенциал.)
Междувременно този 300 CE 6.0 отново е станал част от автомобилния парк на AMG, а в момента – от шумовия фон в Хокенхайм. При движението към пистата V8 моторът сякаш влачи след себе си шлейф от звуци, които продължават да ехтят над градчето, когато СЕ вече се е качил на везните. Те показват тегло от 1695 кг и въпреки тежката машина отпред съвсем леко превишаване на натоварването върху предния мост (53,3 процента). Отправяме се към питлейна, за да снемем размерите на украсения с благородна дървесина интериор. Монтираме измервателните уреди, завъртаме ключа и докато V8 работи на празен ход с почукващо стакато, издърпваме лоста на трансмисията по зигзагообразния му канал до положение D. Четиристепенният автоматик разполага с Economy и S-режим, но не допуска те да оказват каквото и да било влияние върху стратегията му на превключване.
Напред към пистата! Първото, което установяваме, е, че скоростомерът се устремява напред още по-бързо от могъщия V8, чийто шум доминира в звуковата картина и ни предизвиква да достигнем и измерим рекордни стойности. Вече сме във фибата на северния връх на пистата. Там стартираме първото измерване на ускорението, при което гумите вдигат облак от пушек, затова предпочитаме да го покрием с воала на мълчанието. С повече усет и по-малко газ правим следващ опит, като се стараем да не изчерпаме пак оскъдните запаси от сцепление на доста здравите гуми Hankook. Система за контрол на сцеплението липсва – има само 25-процентна блокировка на диференциала, но и с нея купето със задно предаване набира скорост с мъчително стържене по асфалта. Заради слабото сцепление достигането на 100 км/ч отнема 6,2 секунди. Усещането за мощ се засилва над тази скорост, когато V8 наистина дава воля на яростта си, подминава с лекота червената зона на оборотомера, докато стрелката на манометъра за маслото застава срещу делението за три бара – това би трябвало да отговаря на 7200 об./мин – и чак тогава автоматикът включва най-високата си степен. Едва при 289 км/ч удря чукът и обявява края на наддаването – е, не наистина, но... знаете как.
Има много да спираме, мислим си ние, гледайки как следващата зона за аварийно излизане от пистата се приближава с главоломна бързина. Спирачките обаче далеч не са добре подготвени за това. Всичко завършва щастливо, но при отрицателно ускорение от 9,46 м/сек2 AMG моделът се нуждае от 341 м спирачен път, за да застине на място от максималната си скорост. Тъй че няма да е зле да сме по-предвидливи; освен това е достатъчно едно леко надценяване на собствените възможности при слалома, за да се завъртим с купето, презавивайки, и да се окажем в тревата край пистата.
Това обаче няма как да стане, когато на волана е Ото, който сега юнашки гони AMG между пилоните. При това тежкият ход на волана в никаква степен не е съпроводен с висока прецизност; всичко е по-скоро неопределено, но и лишено от острота дори при двете смени на лентата. „Чукът” изпълнява задачата със значително странично накланяне. Изобщо завоите не са неговата стихия, той предпочита правите участъци и широките криви. Е, ние пък знаем какво ни трябва – високоскоростното трасе на полигона в Боксберг!
То е толкова близо – зад седем планини и две кръстовища на магистрали. Затова събираме багажа си в Хокенхайм и се отправяме на път. Преди това обаче се информираме от трипкомпютъра, който изглежда така, сякаш младият Бил Гейтс го е програмирал още в гаража си в Албакърки. Във всеки случай бордовата изчислителна машина пресмята, че след измерванията разполагаемият пробег е вече доста кратък. Затова напълваме резервоара с бензин, решавайки, че е по-добре да отложим за друг път измерването на разхода (то ще отчете 16 л/100 км средно в теста) и се отправяме на изток по магистралите A 5, A 6 и A 81.
Красота на стари години
Скоростта 170 км/ч се оказва приятно темпо за пътуване. Оборотите на V8 мотора все още не са прекалено високи и той не лочи чак толкова непристойно от горивото в резервоара. Освен това разполагаме с ободряващ запас от мощност, достатъчен, за да изрежем дори най-самонадеяното от всички турбодизелови комбита само с едно яко подаване на газ. Това придава на пътуването забележителна краткост, но относно комфорта отзивите ни не са така дружелюбни. С твърдите си настройки AMG реагира с тласъци на напречните фуги и късите неравности. От друга страна, хората все пак са го нарекли не „Pussycat”, а „Hammer“, което е повод да очакваме известна ударност и в отговор на вълните по настилката.
След тунела при Хьолцерн изминаваме кратък участък с ограничение до 100 км/ч, после то свършва, а „шест-нула” се устремява нагоре по склона, после се спуска към долината на Ягст и отново се изкачва към широката равна отсечка зад нея, която в случай на катастрофа може да се използва като писта за излитане и кацане на самолети. Малкият спойлер не притиска особено задната част на AMG към асфалта, затова в края на дългите прави трябва да вдигате крак от газта, навлизайки в широкия завой. После в Боксберг излизаме от магистралата и след два десни и три леви завоя достигаме целта си.
На обяд дългият три километра овал принадлежи само на нас. 300 CE 6.0 се центрофугира по стръмните виражи с наклон до 65 процента, сякаш иска да изпревари собствения си звук. Дали ехото още не се носи над насрещната права? Ей сега ще бъдем там. Ето затова AMG е автомобил, от който е по-добре да се боите малко повече, отколкото малко по-малко от необходимото. Hammer, какво да го правиш!
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт