Aston Martin V8 Vantage Roadster е автомобил, който кара минувачите да извръщат глави. Нещо повече – той остава в мислите им задълго... Аристократичният модел се противопоставя на утвърдената конкуренция с типично по британски благороднически дух.
През 2006 година са произведени 7010 Aston-а. Това число не се отнася нито за една седмица, нито за един месец, а за цялата година. И независимо от пускането на „народни” с оглед на традициите на Aston Martin модели като V8 Vantage и базирания на него Roadster, общият брой на произведените автомобили с тази марка не се очаква да нарасне чувствително. Така и трябва да бъде - Aston Martin е автомобил за истински ценители, който не би могъл да бъде това, което е, ако се произвеждаше в големи тиражи и угаждаше на масовите вкусове и разбирания.
По подобие на закрития си събрат, този автомобил е истински компактен расов спортист с V8-двигател с 385 конски сили, разположен зад предния мост, като разпределението на масата е близко до самото съвършенство, благодарение и на обединената в общ блок със задния диференциал трансмисия. Целта на атлетичния „британец” е да бъде бърз, но не и екстремен, интерпретирайки идеята за лекия спортен автомобил по един особено фин и наистина ненаподобим начин.
От опити за създаване на мачо-имидж няма и помен
Двигателят съвсем не е от онези мачовци, които непрекъснато те подтикват да даваш повече газ, отколкото е необходимо, рискувайки не само притежанието на шофьорската си книжка, но в някои случаи и собствената си безопасност. 4,3-литровият V8 е с почти спокоен като за спортен автомобил нрав, като настъпването на педала на газта води до наплив от невероятно мощна, но извънредно равномерна и култивирана тяга, в която няма и помен от типичната за италианците почти истерична нотка. Тук говорим за мощ в нейното крайно аристократично измерение – чудовищна като количество, но фина като маниери.
Напълно в унисон със задвижването е и спирачната система. Този Aston няма намерение да си съперничи с онези свои конкуренти, при които лекото докосване на спирачния педал води до обратно ускорение, което е способно да ви изхвърли през челното стъкло. Дозирането на спирачното усилие е изключително прецизно, и осигурява комбинация от идеален комфорт при спиране и въпреки това забележително къс спирачен път. Независимо от наличието на 19-цолови колела с нископрофилни гуми, комфортът на возене е направо забележителен за автомобил от такъв тип, и компромисът между добра возия и безупречно поведение на пътя изглежда повече от сполучлив – при това без използването на някакви незапомнено сложи електронни системи за управление на окачването.
Текст: Кристиан Бангеман
Снимки: Ник Димбълби