Кое от двете комбита се справя по-добре извън и на асфалта?
Готови ли сте за приключение през прах и кал в комапнията на стилно комби със задвижване на всички колела? Тогава да тръгваме, защото с C 220 d All-Terrain Mercedes вече има потентно комби в портфолиото си, което се изправя срещу доказаното Audi A4 Allroad 40 TDI Quattro. Кой от двата модела е по-добър в шпагата между комфорт и офроуд?
Да си признаем, вече изпитваме известно съжаление, защото първите малки камъчета затракаха диво в арките на тези две чисто нови комбита. Но в крайна сметка - те за това са създадени. A4 Allroad съществува от повече от две години, а версията All-Terrain на C-класата е на пазара само от няколко месеца. Подобно на Audi, C 220 d с 200 к.с. е украсен с обичайните подсилени, лъскави защитни елементи и – нещо ново – с брони, които се състоят от зърнеста и доста устойчива пластмаса. За съжаление този материал не обхваща целите брони и голяма част от автомобила остава незащитена.
По-дългите стоманени пружини, по-големият диаметър на колелата и по-високият преден мост дават на Mercedes четири сантиметра повече пътен просвет спрямо обикновения модел. Постоянното задвижване на всички колела осигурява сцепление при всякакви ситуации (разпределение на мощността 45:55 между предния и задния мост). Две допълнителни програми за шофиране (Offroad и Offroad+ с контрол за спускане по наклон) идват на помощ на двигателя, деветстепенния автоматик, кормилното управление, ESP и ABS. Въпреки че би им било полезно, купувачите на All-Terrain нямат правото да избират завиваща функция за задните колела, нито регулиране на твърдостта на окачването и трябва да се задоволят с това, което Mercedes са избрали.
Комбито се катери по чакълести пътеки много категорично и със същата лекота спира надолу. 360-градусовата камера е препоръчителна, за да се предотвратят надрасквания и повреди. На великолепния LCD екран, който е наклонен шест градуса към водача, всичко се вижда и е представено в отчетливо, остро 3D, така че да внимавате с тесните коловози пред капака, гадните камъни, които може да надраскат скъпите 18-цолови джанти, или просто да знаете да спрете преди скалата отзад.
Audi със своята незащитена камера за заден ход и сравнително лош дисплей не вдъхва толкова увереност. Подобно на Benz, той също има с 35 милиметра увеличен просвет, по-широка следа и офроуд програма, включваща контрол за спускане по наклон, която обаче не може да очаква много помощ от разполагащото с 204 к.с. 2.0 TDI. В същото време неговото задвижване Quattro не е с постоянно активен заден мост, а два съединителя осигуряват помощ отзад само при нужда. Разбира се, по-елегантният дизайн на Audi не играе роля офроуд. Чувствителното A4 така или иначе усеща какво се случва, разпределя своите 400 нютонметра променливо между двата моста и се изкачва нагоре по чакъла без никакви затруднения. Накратко, и двете комбита отиват много по-далеч, отколкото всеки собственик би се осмелил. Въпреки това се изисква предпазливост. Всички престилки се разпадат бързо, а подсилени предпазители за двигателя и долната част на купето не се предлагат и срещу допълнително заплащане.
Практични ли са колкото едно истинско комби? Разбира се!
Но ние не сме офроуд списание, а auto motor und sport. Така че излизаме от мръсотията и право към автомивката. Днешните конкуренти, които стартират с цена от над 50 000 евро, наистина заслужават първокласната програма с активна пяна, измиване на долната част на купето и колелата плюс вакса. Високата базова цена обаче не включва звукови сигнали за паркиране, отопление на седалките или дори електрически регулируеми седалки. Напълно оборудвани, приключенските костюми лесно са с още 10 000 до 20 000 евро по-скъпи.
Затова ги изкарваме внимателно от автомивката и отваряме всички врати и отвори. Започваме да разглеждаме колите отзад. Все пак става дума за две чудесно класически комбита. С обеми между 490 и 1510 литра обаче и двата не са чудеса на обема. Задните седалки се сгъват на три части и при двата модела, а на борда има и предпазни мрежи за багаж. И двата производителя не са пестили средства за мокети чак до нивото на прозорците.
Разликите в полза на по-свежия Т-модел лесно се откриват. В багажното си отделение моделът от Щутгарт има 12-волтов контакт, електрическо сгъване на задните седалки (екстра за 357 евро), както и много място за съхранение под кората и красиво отделение с инструменти. В А4 клиентите трябва да се задоволят с неизолирана дупка за резервна гума, както и едва-затворената литиево-йонна хибриидна система. Място за съхранение все пак има - втора кора се разкрива межу отделението за резервната гума и задните седалки, което е по-слабо използваемо, но поне предлага някакво допълнително място.
Умно скривалище има и в С-класата - ако отворете централната конзола, можете да пъхнете своя смартфон в лявата ѝ част, а предоставеното от Mercedes отделение ще зареди телефона ви индуктивно. Гуменото покритие предпазва хлъзгането по време на движение, но ако имате по-малък смартфон е възможно да имате трудности с изваждането му от отделението. Системата MBUX е достатъчно умна и ви напомня ако забравите устройството си при излизане, като тази опция работи безупречно, редом с всички останали умни функции на автомобила.
Не толкова безупречно работят мини-тъчпадовете на волана, които не предлагат обратна връзка. Водачът на А4, от друга страна, бива посрещнат от добре поставени бутони, ясни точки за натиск и контроли за бордовия компютър и силата на звука - по-добре не може да бъде. Иначе висококачествената и по-приветлива С-класа не предизвиква други поводи за забележка. Привидно свободно плаващият сензорен екран, адаптиран от S-класата, в комбинация с гладкото арматурно табло е голяма наслада за сетивата.
A4, който специално отзад е малко по-тесен, изглежда почти поразително трезвен. Блясъкът му е чужд. Функцията е от първостепенно значение, което значи, че е мислено в полза на водача и пътниците. Добре, в предната част на централната конзола липсва голямо отделение за вещи. но качеството на материалите навсякъде е високо. Консервативните и фино изваяни въртящи се контроли за автоматичния климатик улесняват работата с тях, а дори визуално ненатрапчивите спортни седалки с тапицерия от плат (с разтегателни подложки за крака) са приятни и уютни.
Изненадващо добър: Audi A4
Е, до момента звучи като патова ситуация за Audi, но затова избираме победител на пътя. Четирицилиндровият двигател на Audi мърка спокойно под натиска на десния педал и уверено върви напред. И продължава напред. Необезпокояван. Въпреки колебанието в началото, моделът от Инголщат се справя уверено с ускорението и седемстепенната му кутия DSG позволява бързо и сигурно ускорение, докато 9-степенният автомат на Mercedes се чуди как да постъпи и се фокусира на комфорта. Преднината на Audi се дължи и на това, че моделът е със 184 кг. по-лек. Освен това от Audi предлагат опцията за 66-литров резервоар, с който може да изминете малко под 1000 км. с едно зареждане. Бонус, който за много хора не е без значение.
Нещо яко: C-класата
Добре, резервоарът с обем от 40 литра в С-класата е смешно малък, както и наличието на по-големи спирачни апарати и спортни гуми Pirelli P-Zero са в разрез с философията за излизането извън пътя (екстри за общо 655 евро в името на загубата на практичност). За сметка на това помагат при измерването на стойности в слалома и спирането. Досадно нещо е, че реакциите на спирачките изискват доста свикване, както беше при първия тест на модел C-300 d T. В началото има много мек ход на педала и малко закъснение, но след това захапват истински здраво.
Audi не намалява толкова енергично, след десето пълно спиране от 130 км/ч спира цели 3,5 метра по-късно. Това струва много точки. Заслужава похвала, обаче, за високия си комфорт на возене. Както в града, така и на магистралата, неговото адаптивно окачване се справя много по-уверено с малки пролуки и цепнатини по пътя от комбито със звездата. Mercedes на своя страна убеждава с по-чувствително и прецизно кормилно управление и не се люлее в завои, колкото безразличния A4. За радост от шофирането все още препоръчваме стандартен C-клас.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
И така. Край на терена. All-Terrain очевидно печели, по-специално благодарение на своята интелигентна конфигурация. Сега последна проверка на двамата авантюристи. Всичко още ли си е там? Джантите са непокътнати, нищо не се е разпаднало? Да! Сега просто изтръскайте прашните постелки и сте готови.