В търсене на по-добрия от двата елитни шестцилиндрови дизелови седана
За приятелите на дизела няма съмнения, че не съществува истинска алтернатива на икономичните, мощни и чисти шестцилиндрови дизелови мотори в новото Audi A6 и в Серия 5 на BMW. Остава единствено въпросът: Кой е по-добрият?
Не, тук нямаме намерение да се включваме във вездесъщата околодизелова истерия. Защото както новото Audi A6 50 TDI, така и BMW 530d вече са доказали в нашите собствени тестове на отработилите газове, че са не само клинично чисти, но са такива и в реалното движение на пътя. Забележителното при това е, че още през февруари 2017 и без сертификат за Euro 6d-Temp благодарение на двойната обработка на отработилите газове „петицата” постигна върхова стойност от само 85 милиграма азотни окиси на километър. Още по-добре се представи A6, който отделя само 42 мг/км. От тук нататък спокойно можем да се посветим на въпроса какви други качества могат да предложат тези два автомобила.
Прекрасният нов свят на Audi
Обикновено ние в auto motor und sport не се занимаваме на дълго и широко с външността на автомобилите, но за новия A6 ще направим изключение. Защо? Вижте само грамадната хромирана решетка, остро очертаните линии и изпъкващите далеч настрани калници. Толкова внушително присъствие отдавна не е демонстрирало нито едно Audi, поне в горния сегмент на средния клас. Тук човек доста се затруднява да открие веднага разликите с големия A8.
Най-лесно е да го направите с поглед към задната част, където игрите на OLED светлините са в леко редуцирани размери. Новото моделно означение 50 TDI Quattro разкрива A6 като дизел, но не отразява както досега работния обем, а нивото на мощност, при което 50 обозначава спектъра от 210 до 230 кВт. Ако това ви се струва прекалено слабовато или объркващо, можете, разбира се, без доплащане да поръчате автомобила без хромирания надпис.
Паралели с върховия модел може да се открият и в интериора, който изглежда значително по-първокласен, отколкото в „петицата”. Педантично обработената дървесина с открити пори, фината кожа и полираният метал образуват благородно съчетание от материали, което отново установява мащаби в този клас. Причината A6 да изглежда значително по-съвременен от своя предшественик обаче е преди всичко в новата инфо-развлекателна система с два щедро оразмерени дисплея, която е заместила старата командна система MMI. Докато от горния сензорен екран се управляват инфо-развлекателните функции и навигацията, долният отговаря за климатизацията.
Не всичко ново обаче е непременно източник на благодат. Откакто по цял ден сме обградени от смартфони и таблети, обяснимо е, че искаме те да бъдат интегрирани и в автомобила. Но за разлика от дивана у дома тук съм длъжен паралелно да се концентрирам върху движението на пътя, а отклоняването на вниманието към дълбоко разположените сензорни екрани на централната конзола е необикновено силно. Въпреки че те реагират с чудесна бързина, приемат написани на ръка данни и по желание отговарят с движение на докосванията, с тях не може да се работи толкова интуитивно – тоест „на сляпо”, колкото със стария въртящ и натискащ се контролер.
В това отношение облекчение внася подобреното гласово управление, което разбира разговорни и диалектно оцветени изказвания. Както и в „петицата” обаче, с него не са достъпни всички функции в автомобила, например седалките с масаж (1550 евро) засега остават извън обхвата му.
Ергономични излишества в „петицата”
Моделът на BMW преследва друга философия, проявявайки визуална сдържаност, като изключим двата широки „бъбрека” на радиаторната решетка. Въпреки почти идентичните размери той изглежда по-изящен. Вътрешната логика на управлението на функциите също е различна. Вместо да натрапва на водача полирания до блясък свят на тъчскрийна, моделът предлага всичко на всички. Например целите за навигацията може да се въвеждат не само на приятно високо позиционирания 10,3-инчов сензорен екран или тъчпада върху iDrive контролера, но и чрез въртене и натискане или посредством гласови указания
Ако освен това искате вие да сте диригентът, можете чрез жестове с пръсти да управлявате силата на звука. В добавка цялата инфо-развлекателна система е изградена малко по-прегледно. Наистина информацията за шофирането също се представя на арматурното табло в дигитален вид, но все пак „петицата” не е в състояние да предложи толкова многобройни варианти на индикаторите и толкова висока разделителна способност като опционалния Virtual Cockpit на A6.
Въпреки че в Luxury Line (4150 евро) всички пътници са настанени комфортно в серийния кожен салон, отпред седят върху струващи 2290 евро комфортни кресла, а вътрешните размери според фабричните данни обещават дори още повече простор, отколкото в А6, усещането не е такова, особено отзад. Ако водачът е по-висок от 1,85 м, мястото пред краката на седналия зад него се свива до нивото в компактния клас. По отношение на впечатлението от качеството и материалите моделът на BMW не е съвсем равностоен на представителя на Audi.
В замяна на това разделената на три задна облегалка не само е серийна (400 евро при A6), но може да се сгъва и откъм багажника. Срещу доплащане малките покривни панели се повдигат с електрически механизъм и освобождават напълно товарен обем от 530 литра, еднакъв за двата автомобила. „Петицата” обаче има право да натовари със 106 кг повече.
Тежки бизнес лимузини
Откъде идва това предимство, можете да научите с един поглед към везните, понеже тестовото BMW тежи с пълен резервоар 1838 кг, тоест с почти 200 кг по-малко от модела на Audi. И точно тези килограми се усещат в А6 главно когато е в движение. Наистина инженерите съзнателно са го настроили за по-чевръсто поведение, а в тестовия автомобил са вградили управление на задния мост плюс спортен диференциал (общо 3400 евро), но всичко това не може да прикрие истинското тегло на бизнес лимузината.
Да, тя завива извънредно спонтанно, а при маневриране в града се усеща като почти толкова повратлива, колкото един А3. Въпреки това на второстепенен път А6 далеч не може да бъде воден така прецизно като „петицата”, в завой по-бързо изпада в (безопасно) недозавиване или при бърза смяна на посоката малко изненадващо поднася настрани със задната си част. Във всеки случай е необходимо човек за известно време да се настрои към А6. На лош път предлаганото по желание въздушно окачване (2000 евро) поглъща извънредно спокойно дългите вълни, но в комбинация с 20-цоловите колела късите фуги проникват много по-отчетливо да седящите в кабината.
С този проблем по-добре се справя „петицата” с нейната струваща 1090 евро адаптивна ходова част и серийни 18-цолови гуми с високи бордове; тук почти всяка настилка бива „подравнявана”. Освен това в автомобила от Мюнхен водачът е по-централна фигура, за което имат грижа извънредно информативната кормилна уредба и балансираният редови шестцилиндров мотор. Той се нуждае от по-ниски обороти, за да разгърне своите 620 нютонметра. В добавка предлаганата по желание спортна автоматична трансмисия (250 евро) независимо от режима на шофиране изрежда осемте си предавки не само по-енергично, но и без сътресения, тъй че никога не изпитвате чувството, че трябва да се намесите. За разлика от нея осемстепенният автоматик с хидравличен преобразувател на Audi от време на време си позволява дълги паузи на замисляне и ясно изразена слабост при потегляне, понеже очевидно е настроен за по-икономично движение.
В това отношение му помага, първо, 48-волтовата бордова електрическа мрежа, която използва малкия си запас от енергия, за да изключва двигателя, когато при спускане със скорост между 55 и 160 няма нужда от задвижваща мощност. И второ, педалът за газта предупреждава чрез вибрации крака на водача, че наближава ограничение на скоростта и е достатъчно просто да се движи по инерция без газ. Тези усилия биват възнаградени със 7,8 л/100 кма среден разход в теста, но по-лекото BMW и без такива трикове изразходва с 0,3 литра по-малко.
Двойствено впечатление оставят асистентите за шофиране на Audi. Вместо, подобно на „петицата”, да се плъзга спокойно и напълно подпомагано над аутобана и да се намесва почти незабележимо, A6 изглежда нервен като начинаещ водач при първото си извънградско каране. Асистентът за спазване на лентата коригира постоянно положението на волана, затруднява се с разпознаването на маркировката по платното, а темпоматът с регулиране на дистанцията понякога реагира късно на премените в ситуацията на пътя.
Като цяло Серия 5 предлага по-балансиран и дори по-евтин цялостен пакет, което превръща по-аристократичния А6 във втори победител.
Текст: Клеменс Хиршфелд
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт