Трицилиндрови градски SUV модели с предно предаване – сравнителен тест
Отдавна вече SUV моделите не са големи, лакоми и винаги с двойно предаване. С Kia Stonic и Seat Arona в малкия SUV клас се появиха два автомобила със задвижване само на предните колела. Дали те могат да застрашат позициите на Audi Q2? Тест на трицилиндровите Audi Q2 1.0 TFSI, Kia Stonic 1.0 T-GDI и Seat Arona 1.0 TFSI.
С течение на времето Sport Utility Vehicles (спортните работни автомобили) си проправиха път във всички класове. След като с лекота изместиха вановете в глуха линия, те завоюваха и купувачи, които дотогава бяха доволни от своя седан или подозирано в еснафщина комби. Сега купувачите имат избор между модели с различни дължини през 20-сантиметрови интервали – а вече отново се появиха алтернативи, този път в най-малкия клас.
Тук Големият Играч беше и е Audi Q2 – но сега той трябва да защити титлата си от Kia Stonic и Seat Arona. Те струват с няколко хиляди евро по-евтино и изглеждат симпатични и чаровни с високия си просвет и каросериите с изразителни гънки. Но какво умеят в действителност?
Kia, или Без изненади
Можем да започнем със заключението, а то е, че Kia с гигантски крачки оформя новия си профил. Но това вече го знаем, тъй че не е изненада, че нагизденият с отровнозелен контрастен цвят (850 евро вкл. лак металик) Stonic посреща своя водач с добре обмислена ергономичност.
Големи и класически семпло оформени контролни уреди, самостоятелен, изправен монитор с практични бутони за директен избор и въртящи се регулатори (за навигация се доплащат 690 евро), както и стигащ до детайлите добър контрол и управление на функциите очакват човека на шофьорското място. Той е настанен върху сравнително малка седалка с недостатъчна опора за дълги крака, но добре оформена и приятно стегнато тапицирана. Впечатлението за качество? Ами... няма как да не забележим големите повърхности от твърда пластмаса, които напомнят, че имаме работа с ценово оптимизиран мини SUV. Все пак опорите за лакти във вратите – също и на задните, където липсват големите джобове, но не и USB портовете – са отчасти покрити с пенопласти, тъй че създават усещане за удобство.
Ако пътувате отзад, ще откриете голяма и комфортна задна седалка и достатъчно място. Вярно е, че главите на по-високите пътници са доста близо до скосените краища на тавана, но това не трябва да се надценява. На Stonic сигурно рядко ще му се налага да превозва четирима пълнолетни на дълги разстояния. Подходящ за такива случаи е багажникът, който въпреки подвижния си под има вътрешен праг при входа. В задната част се побират от 352 до 1155 литра, а погледът косо назад е ограничен от масивната колона.
Стартираме малкия трицилиндров турбомотор със 120 к.с. – и веднага чуваме енергичния му глас. Малко повече шумоизолация не би била излишна, защото още от празен ход и при обороти за всекидневно шофиране се чува неговата хармонична песен. В замяна на това двигателят проявява жизненост и готовност за изява, изстрелва модела на Kia за малко над 10 секунди до 100 км/ч и импонира с приличен капацитет за междинно ускоряване. Шестстепенната механична трансмисия (Kia не предлага автоматик) радва с адекватно степенуване и прецизен ход на лоста; тя спокойно прикрива лекия недостиг на въртящ момент (172 Нм)
Като цяло шофирането е белязано с изключителна лекота. Всичко се извършва плавно и това важи не само за поведението на пътя. Stonic е пъргав и спонтанен, въпреки че на кормилната уредба й липсва последната капка прецизност, и е кротък като агънце в граничната зона на сцепление. Това се заплаща с дефицити в комфорта на возене. При градско темпо автомобилът поема неравностите с нежелание, а и на магистрала поглъща напречните вдлъбнатини и кръпките по настилката несъвсем плавно и винаги създава усещането, че подскача.
Тук спокойно биха могли да се направят подобрения, а също и по отношение на липсващите ксенонови или LED светлини. Все пак асистентите – за спазване на лентата и за умора на водача серийно, за автомобил в мъртвата зона срещу доплащане – са впечатляващи за класа; същото важи и за серийното оборудване на изпитвания модел Spirit. Камера за заден ход, Apple CarPlay и Android Auto, както и отопление на седалките и темпомат са налице серийно. Тъй че срещу 21 890 евро (в Германия) получавате жизнерадостен малък автомобил, на който нищо съществено не му липсва и който със седемгодишната си гаранция не би трябвало да създава проблеми при продажба на старо.
Audi, или Скъпото качество
Q2 изобщо не слиза до такива ценови равнища. Той не може да бъде купен за по-малко от 23 400 евро, а изпитваната версия Sport с чудесно комфортната, винаги точно и на място превключваща трансмисия с два съединителя (2000 евро) струва цели 27.250 евро. С навигация, асистенти за водача и разговорно устройство с Bluetooth сметката бързо достига 30 000 евро. Олеле!
Инвестирането на толкова пари невинаги намира израз в подкупващо качество на материалите – и Q2 си има своите повърхности от твърда пластмаса. Но изработката свидетелства за любов към тясната фуга и за рутина в създаването на видимо качество. Само това би било, естествено, твърде малко, за да оправдае амбициозната цена на Q2. Но още извънредно приятните спортни седалки с добра странична опора и качеството на звукоизолацията показват, че от Audi с готовност ще ви вземат парите – но за по-доброто решение.
Просто в Q2 се живее много приятно – без натрапчиви шумове от колелата, въздушния поток или двигателя. Ако шофирате с малко газ и ниски обороти, няма да чуете почти нищо от трицилиндровия мотор, който, от друга страна, с охота набира до над 6000 оборота без забележими сътресения. Облагороден с адаптивни амортисьори (800 евро) и 18-цолови колела (850 евро), Q2 изглежда и стои стабилно на пътя при същевременно балансиран комфорт на возене. Фактът, че при слалома и теста за избягване на препятствия на затворен полигон не достига напълно скоростите на Kia и Arona, е само един малък козметичен недостатък от академично естество. На обикновени, открити за движение пътища той с лекота може да бъде дирижиран по завоите и бива придръпван от ESP единствено когато завъртите волана прекалено брутално. В тази картина се вписва и доброто представяне при измерването на спирачния път. Най-вече при по-високи скорости Q2 поддържа голяма дистанция между себе си и конкурентите, а като цяло Kia спира най-сдържано, но все още приемливо.
Сигурен, комфортен, качествен, практичен... Ако решим да изброим малкото тъмни страни на Q2, който показа най-висока максимална скорост (197 км/ч), но и най-висок разход на гориво (7,4 л/100 км), ще свършим много бързо. Би трябвало да споменем преди всичко тесния проход за качване отзад, където освен това облегалките на иначе подходящата за дълги пътувания задна седалка стоят прекалено изправени. А обстоятелството, че отстрани до тавана няма дръжки за хващане, е един некрасив пристъп на скъперничество, който изглежда смешен на фона на високото равнище на цените. Но остава в сила заключението, че онова, което присъства на борда (серийно или срещу понякога яко доплащане) е неизменно добро.
Seat, или Ниските цени
След прочитането на последните пасажи сигурно се досещате, че Kia не може да е заплаха за Audi при оценките за качества. Ще ви подскажем още отсега, че това не е по силите и на Seat.
Arona, която въпреаки различните гънки по ламарината стилистично е много близка до Ibiza, е прекалено затворена в света на малките автомобили, за да бъде адекватен конкурент. Това проличава например от по-скоро рехавата шумоизолация. Нямаме предвид жизнените проявления на нейния радостно теглещ и набиращ обороти, но отслабващ над 140 км/ч трицилиндров мотор. Защото при нормално шофиране икономичният (7,1 л/100 км) двигател почти не се чува и дори при форсиране не нарушава атмосферата с невъзпитано грачене.
Но още при около 130 км/ч на магистрала насрещният вятър бушува и фучи около предните колони, а откъм калниците се чува силен шум от търкалянето на колелата по асфалта, който на мокра настилка прилича на звука от несекващ тропически дъжд. И при комфорта на окачването Seat доста изостава от Audi. Все пак обаче се справя по-добре от Kia с едрия паваж и умерено вълнистите провинциални пътища. Ако се възползвате от възможността за солиден полезен товар от 542 кг, особено на някой селски път с лоши неравности, ще усетите как задния мост се удря в ограничителните тампони.
Освен слабата шумоизолация подборът на материалите в добре аранжирания около мястото на водача интериор напомня, че конструкторите са били принудени да търсят по-евтини решения. Много неща изглеждат по-добре, отколкото се усещат на пипане – но пък наподобяващите кожа меки повърхности с контрастни шевове на арматурното табло и по вратите, както и алкантарата в средните части на седалките еднозначно повишават нивото на обзавеждането. От Seat оценяват това на 500 евро, което е добре с оглед на съдържащите се в пакета спортни седалки. Изобщо политиката за допълнителни екстри при практичната с изключение на твърде малките джобове на вратите Arona (но с нисък праг за товарене и подвижен под на багажника) може само да радва: LED фаровете например са калкулирани доста умерено (600 евро), темпоматът с регулиране на дистанцията срещу 200 евро доплащане към серийния темпомат дори изглежда като изгодно сезонно предложение.
И при оборудването Xcellence сравнително евтините екстри допълват впечатляващото базово ниво, включващо наред с другото разговорно устройство с Bluetooth, датчици за паркиране отзад и радио с интегриране на телефон чрез Android Auto, MirrorLink и Apple CarPlay. Човек дори се учудва, че Seat предлага предупреждение за автомобил в невидимата зона (360 евро), но не и асистент за спазване на лентата. Едва ли има някакви технически основания за това.
Разбира се, това не намалява удоволствието от шофирането. В триото Arona сполучливо изиграва ролята на огнена испанка със спонтанно влизане в завой, прецизна кормилна уредба и много високо ниво на скоростта, от която започва граничната зона на сцепление. Влизаш в завоя, натискаш газта и преминаваш – нека никой не твърди, че с по-малко от 120 к.с. не може да се изживее радост зад волана. Arona, както и Stonic, сигурно ще намерят много приятели. Ами Q2? Той оставя на новаците да демонстрират див характер и спокойно продължава да е част от елита.
Текст: Михаел Харнишфегер
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт
Оценка
1. Audi Q2 - 415 точки
Q2 печели този сравнителен тест, понеже по много критериите е поне малко по-добър от младите си конкуренти. Ако цените тези качества, ще приемете и високата цена.
2. Seat Arona - 412 точки
Просторната Arona е истински Seat. Импулсивен и с малкия мотор, чевръст и спортен. Цените за допълнителните предложения са в по-голямата си част извънредно справедливи, а цялостният пакет е хармоничен. Би трябвало само да е по-тиха
3. Kia Stonic - 396 точки
Ергономичният Stonic с привлекателни цени прави много неща по правилния начин. Добре би било обаче да има ксенонови фарове и по-добре шумоизолиран мотор. Седемгодишната гаранция е върхът.
Технически данни
1. Audi Q2 | 2. Seat Arona | 3. Kia Stonic | |
---|---|---|---|
Работен обем | 999 куб.см | 999 куб.см | 998 куб.см |
Мощност | 116 к.с. (85 кВт) при 5000 об./мин | 115 к.с. (85 кВт) при 5000 об./мин | 120 к.с. (88 кВт) при 6000 об./мин |
Максимален въртящ момент |
200 Нм при 2000 об./мин | 200 Нм при 2000 об./мин | 172 Нм при 1500 об./мин |
Ускорение 0 – 100 км/ч |
10,7 сек | 10,4 сек | 10,3 сек |
Спирачен път при 100 км/ч |
35,3 м | 35,5 м | 37,0 м |
Максимална скорост | 197 км/ч | 182 км/ч | 185 км/ч |
Среден разход на гориво в теста |
7,4 л/100 км | 7,1 л/100 км | 7,3 л/100 км |
Базова цена | 27 250 евро (в Германия) | 23 120 евро (в Германия) | 21 890 евро (в Германия) |