Сравнение на четири градски кросоувър модела
От години малките Sport Utility Vehicles се развиват успешно и вече са се превърнали в съвременни въплъщения на идеята за народен автомобил. Четири от тях сме събрали за сравнителен тест. Всички са с умерено мощни бензинови мотори и всички са претърпели лека модернизация, за да са във форма за новия сезон.
Рестилизация (фейслифт) – процес на освежаване на автомобила, по-евтин от смяната на модела. Горе-долу това е краткото обяснение, необходимо, за да внесем яснота по въпроса.
Въпросната модернизация може да приеме много форми: новите цветове и малките корекции по видимите повърхности без техническо обновяване – в повечето случаи въвеждани всяка година – някога бяха любими похвати на производителите в САЩ, където се роди и понятието „фейслифт”. Много по-рядко се случва външните одежди да останат недокоснати, а под тях да бъде въведена нова техника. Днес най-широко разпространено е осъвременяването с намеси както в техниката, така и в дизайна.
Промените намират различен по сила израз в тези четири SUV модела, които с кротките си бензинови мотори се вписват идеално в днешните времена на яростни критики към големите тежки всъдеходи. Те не са обременени и с двойно предаване, понеже до паркинга сред гората или пред супермаркета може да се стигне и с един задвижващ мост.
Audi: Нека бъде матрична светлина!
Q2 от моделната 2021 година се отличава от предшественика си не само с разширения асортимент от мултимедия и възможности за свързване – като например Google Maps и данни за трафика в реално време за голямата навигационна система (4560 лв.), както и приложение, с което да проверявате нивото на горивото в резервоара на автомобила, без да ставате от креслото в хола. Нови са и загатнатият дифузор в задната част със странични израстъци с познатия петоъгълен дизайн и малко по-широката радиаторна решетка отпред, както и по-различно моделираните линии около фаровете. Сега всички Q2 – дори в базовата версия, за която от Audi отпускат само стоманени джанти с пластмасови тасове – са оборудвани с изцяло LED светлини, които срещу 2160 лв. може да се наградят до истински матрични LED прожектори.
Добре е, когато сте в състояние да предложите и в малкия клас технологии, разработени за по-високите ценови категории – тук можем да посочим и чудесното цифрово арматурно табло с многобройните му възможности за индивидуализиране. Но и при тази модернизация не всичко тече по мед и масло – защото нито асистентът за спазване на лентата, нито сигнализацията за автомобил в сляпата зона са част от серийното оборудване – не е ли възмутително при цена най-малко 50 503 лева!
Моторите вече отговарят на нови класове за вредни емисии, което при базовия бензинов агрегат е довело до намаляване на мощността от 116 на 110 к.с. Когато шофирате, промените не се усещат; както и преди, трицилиндровият двигател си оставя една добре открояваща се секунда за размисъл, преди да се разбушува от ниските обороти. После обаче моторът работи еластично, макар и малко спънато в горния диапазон.
Ходовата част е маневрена и чевръста, при което в спортния режим прецизната кормилна уредба работи само с по-тежък ход, но не и по-добре. Във всеки случай малкото Audi поема неравностите уверено, подкрепено по-най-добър начин от превъзходните спортни седалки за 1967 лв. в тестовия автомобил. Що се отнася до функционалността и ергономиуята, автомобилът също е далеч пред останалите, а впечатлението за качество е добро, въпреки че в интериора откриваме голямо количество твърда пластмаса – резултат от строгата дисциплина по отношение на разходите. Поради същата причина дори в най-добре оборудвания Q2 S line за 55 851 лв. коженият волан се доплаща с 351 лв., а за мултифункционалната версия трябва да се платят 719 лв. На това купувачът на Kia може само да се усмихва.
Kia: чевръста и пестелива
Неговият Stonic – който във варианта Spirit (в България GT Line) е оборудван наред с другото с отопление на седалките, датчици за паркиране, камера за заден ход, асистент за спазване на лентата и темпомат (при Audi всички са екстри) – струва 46 580 лв. Срещу 49 580 лв. можете да го паркирате пред дома си, екипиран с трансмисия с два съединителя, която в спортния режим сменя седемте предавки без никакво забавяне и дори владее реенето с изключен двигател.
Моторът стартира подчертано пъргаво и дискретно; това се дължи на голямата техническа новост при обновяването – за моделната 2021 година Kia е превърнала Stonic в мек хибрид посредством стартер-генератор и 48-волтова бордна мрежа. Вероятно това допринася за факта, че разполагащият с цели 120 к.с., но достигащ само 185 км/ч модел на Kia тук е без конкуренция при средния разход както в теста като цяло (6,7 л), така и по екомаршрута (5,3 л).
Затова лесно можем да го извиним, че трицилиндровия му мотор работи по-шумно от този на Audi и че Kia – подобно на Mazda и Opel – прави впечатление с по-звучно тропане откъм ходовата част. С по-стегнати базови настройки (и с най-добри времена при изпитанията в теста въпреки осезаемата и на обикновено шосе тенденция към недозавиване), Stonic поема сътресенията от напречните фуги и вдлъбнатини по-скоро с нежелание.
В замяна на това при него са намерили най-добър израз други важни качества на един автомобил: Въпреки че цифровото арматурно табло на Audi е още по-изпипано, главните контролни уреди на Stonic са оформени много прегледно и се разчитат изключително добре. В добавка към това симпатии печели увеличеният монитор на навигацията с висока яркост, а асортиментът от асистенти вече включва темпомат с регулиране на дистанцията и предупреждения с намеса чрез спирачките при превозно средство в мъртвата зона и напречен трафик отзад. Така няма защо да придиряме, че във визуално отношение единствено детайли като новите LED фарове подсказват, че моделът е бил обновен. Очевидно за хората от Kia е било по-важно да предложат не украшения, а съдържателни неща.
Mazda: четири минус две
В Mazda гледат на въпроса по подобен начин: CX-3 е останал външно непроменен и както и преди, изглежда ослепително. Разбира се, остават и старите недостатъци – въпреки тесния проход за качване на удобната задна седалка, където закопчалките за коланите са напъхани прекалено дълбоко в своите джобове, автомобилът е напълно годен четириместен модел, но останалите три са, тъй да се каже, по-четириместни – което плюс по-големия от оскъдните 440 килограма полезен товар ги прави по-подходящи за ваканция на четирима души плюс багаж в посткоронната ера.
При CX-3 обаче изворът на радост не е почивката, а всекидневието. Малко трудно се забелязва, че обновяването на модела му е донесло по-комфортни предни седалки, понеже креслата, макар и подходящо оформени, не са особено големи. В замяна на това окачването работи както трябва – тук Mazda значително превъзхожда Kia и най-вече вироглавия Opel, а и впечатленията от шумовете отчитат, че японката е по-добре изолирана, без да се доближава до нивото на Audi. А че двулитровият мотор вече изключва два от цилиндрите си при по-слабо натоварване, ще забележите не толкова докато шофирате, колкото на бензиностанцията – със 7,0 л/100 км тестовият автомобил слезе с 0,3 л под последно измерения разход на CX-3 G 2.0.
Японската машина доставя удоволствие и на второстепенен път – нейните предимства са преди всичко чудесно превключващата механична трансмисия (но с доста „дълги” предавки), прилично работещата кормилна уредба и чевръстото окачване с не твърде ранни намеси на ESP. Въпреки че атмосферният мотор на CX-3 не блести с буен темперамент, моделът ще е по вкуса на всички, които имат афинитет към хармонично композирани автомобили и не се нуждаят от много място. Освен това 24 140 евро за 2.0 с оборудване Selection (В България – 44 290 лв. за Evolution) са една справедлива оферта, тъй като включват навигация, множество асистенти и новости като безжичен Apple CarPlay, разпознаване на пешеходци и през нощта, уебрадио и достъп до Facebook и Twitter.
Неудобно е само това, че екстрите не може да се поръчат отделно, а в пакети, някои от които се комбинират задължително. Това води до отнемане на точки в оценката за цените на допълнителното оборудване, но въпреки това CX-3 заслужава препоръка за купуване.
Opel: може да ви уплаши
Версията Business Elegance на Crossland, който при модернизацията на модела не само е получил от Opel страховит дизайн на задната част, но и е загубил буквата Х в името си, струва в Германия само с 1000 евро повече от Mazda CX-3 Selection. Това не са малко пари в този ценови клас, но те изглеждат добре вложени, тъй като при съпоставимо оборудване Crossland е най-евтиният автомобил в теста.
Съответно евтин обаче е и видът на тъканите и пластмасите в багажника. Освен това положението на седене отпред е необичайно изправено, което впрочем смущава по-малко от обстоятелството, че водачът не разполага с удобно място за левия си крак. Това напомня за далечния, отдавна избледнял в спомените роднина – малкия ван Meriva, който също имаше задна седалка с разделена в отношение 60 : 40 облегалка. Тя може да се плъзга напред-назад, което отрежда на Crossland особено място в SUV сегмента – поне на теория.
Защото например продавачите на Opel са принудени да обясняват на клиентите си, че само двата най-скъпи варианта притежават тази екстра серийно – а другите пет не могат да я получат дори срещу доплащане. Неособено дружелюбно към купувача е и решението въведената при модернизацията система за управление на сцеплението IntelliGrip да не се предлага за цели три нива на оборудване.
Моторната гама остава непроменена – на върха е бензиновият агрегат със 130 к.с. като в тестовия автомобил. Динамичните показатели – около 10 секунди от 0 до 100 км/ч, мощно ускоряване и по-нататък – са съвсем прилични. Не толкова добро впечатление правят леко повишеният разход (7,2 л), грубият шум на трицилиндровия турбомотор и усещането за хлабав скоростен лост.
Освен това настроеното наново окачване продължава да реагира на неравностите грубовато с тенденция към разтърсване на каросерията и допуска силно клатене в завои. Също и все така нерешителната кормилна уредба с много лек ход е причина за липсата на особена радост зад волана.
Така се затвърдява впечатлението, че Opel е бил принуден да пристъпи към модернизацията с много ограничен бюджет. А ходовата част и най-вече много слабите спирачки се нуждаят отчаяно от повече внимание. Наистина, добрите заложби – прегледни контролни уреди, приличен вътрешен простор, добра гъвкавост на интериора, голям полезен товар – говорят в полза на Crossland, но при тази конкуренция най-доброто, което могат да направят в Opel, е да сменят модела.
ОЦЕНКА
1. AUDI
С цената си Q2 разчупва рамките на този сравнителен тест. Но той прави това и с качествата си, затова се класира на първо място.
2. KIA
Икономичен, чевръст, активен на пътя, практичен – Stonic притежава много добри качества. Второто си място обаче дължи на силното си представяне в раздела за разходите.
3. MAZDA
CX-3 не предлага чудеса от вътрешен простор, но с изключение на посредствените спирачки е един хармоничен SUV модел. Пакетите с допълнително оборудване обаче вдигат цената му.
4. OPEL
Рестилизацията е дарила Crossland с ново, може би по-красиво лице. В техническо отношение обаче е направено твърде малко – особено що се отнася до спирачките.
Текст: Михаел Харнишфегер
Снимки: Артуро Ривас