Големи автомобили, шест цилиндъра, страхотна тяга и чиста екологична съвест
Във висшия клас на SUV сегмента се грижат за имиджа си – Audi и BMW добавят plug-in хибридни версии на своите модели Q7 и X5. Те могат да се зареждат от контакт и да се движат само с електричество. Но истинската наслада от задвижването идва от потентните шестцилиндрови мотори.
Човек, който си купува SUV модел от висшия клас, не може да бъде заподозрян, че притежава тъмнозелена екологична съвест. Децата от поколението Fridays for Future обаче по-скоро биха стигнали пеша до поредната демонстрация, отколкото да позволят да ги закарат с конвенционално Audi Q7 или BMW X5. Сега обаче луксът в задвижването на мобилните символи на висок статут може да бъде съчетан поне с полъх от идея за устойчиво развитие – все пак plug-in хибридите с бензинов и електрически мотор са в състояние да изминават известен брой километри с чисто електрическа тяга.
По маршрута на auto motor und sport за определяне на разхода на електромобили Q7 успя да измине 46 километра без помощта на своя V6 мотор, а X5 бръмча цели 76 километра, преди да включи редовия си шестцилиндров агрегат. Ако някой започне да си упражнява красноречието с разяснения, че тези електрически пробези също не излъскват до блясък СО2 баланса, може да му се отговори: Да, но тъкмо големите SUV модели често биват използвани в града. И точно тук те, поне на теория, могат да се движат само с електричество – ако редовно биват зареждани от уолбокса.
Ползата от чакането
Въпросното подходящо за домашен гараж стенно зарядно устройство обаче фигурира само в списъка с принадлежности на BMW; клиентите на Audi са принудени сами да потърсят компетентна фирма за електроуреди, която да им го продаде и да го монтира.
На уолбокс за 32 ампера и 400 волта Audi се нуждае от 78 минути, за да зареди енергия за 20-километров пробег, като тегли ток от две от предлаганите три фази. Х5 виси на кабела значително по-дълго, по-точно, 107 минути. При това той се зарежда само еднофазово. За да се напълни изцяло акумулаторът, са нужни 6,8 часа (при Audi – три часа). Награда за по-дългото чакане е споменатият в началото по-дълъг автономен пробег благодарение на по-големия капацитет на батерията (21,6 вместо 14,3 киловатчаса).
Друго предимство на BMW пред конкурента е възможността батерията да бъде зареждана по пътя от двигателя с вътрешно горене – в случай че желаете или сте принудени да се движите без локални емисии в следващата екологична зона. Това носи три допълнителни точки за гъвкавост на хибридния режим. Но оценките биха могли да са доста по-високи, защото, ако силовата електроника позволяваше, времената за зареждане щяха да са по-кратки.
Иначе и двете фирми не предлагат за plug-in моделите си т.нар бързо зареждане на CCS колонки, каквито напоследък се нароиха доста по паркингите на супермаркетите. Защо пък да не заредим малко ток, докато пазаруваме за седмицата? За съжаление, това е невъзможно с изпитваните тук SUV модели от висок клас; през това време те могат да поемат само енергия за няколко допълнителни километра от мрежата. Поради това и двата автомобила получават само по две точки в оценката на възможностите за зареждане.
А как акумулираната енергия ще бъде превърната в движение, зависи от това, дали сте въвели целта си в системата за навигация. И от това, кой режим на движение сте избрали. Със заводските настройки Q7 потегля в електрически режим, докато X5 предпочита хибридния. След това съответната експлоатационна среда определя формата на задвижване – в градовете и селата предимно електрическо, а на магистрала, обратно, доминира бензиновият мотор. Очевидно BMW предпочита да предлага възможността за електрическо задвижване в продължение на по-дълъг период, докато Q7 се движи колкото е възможно повече на ток – дори в случаите, в които водачът съзнателно е избрал чрез бутона хибриден режим. Така да се каже, киловатчасовият запас бива изразходван директно.
Това става и при X5, ако сте избрали електрическия режим. С него автомобилът, също като модела на Audi, плува в трафика до скорост от 130 км/ч, без да пречи на останалите. Това е важна констатация за мнозина евентуални купувачи – електрическият режим не деградира двата SUV модела до гигантски колички за пазаруване, тоест не ги приковава към града. А за също много, но други потенциални клиенти от решаващо значение за покупката може да е друг установен факт: Превключването между двата вида задвижване и едновременната им работа по принцип може само да се чуят, но не и да се усетят.
С електрическата подкрепа и двата SUV модела са по-силни от най-близките си сродници – конвенционално задвижваните версии Q7 55 TFSI и X5 40i, и двете с по 340 к.с. под предния капак. И преди всичко – при хибридите няма турбозакъснение; техните задвижващи системи се залавят за работа мигновено.
Все пак – и това би трябвало да бъде споменато – не всеки купувач е движен от мисълта да осъществи желанието си за голям SUV модел по възможно най-безвредния за климата начин. Някои, макар да се кичат с хибридния статут, всъщност държат най-много на ускорителната функция на електромоторите и допълнителния им въртящ момент. Така комбинацията в Audi отдава до 700 нютонметра (системна мощност: 456 к.с.), а при BMW – 600 Нм (394 к.с.). С тези стойности двата 2,5-тонни колоса се изстрелват напред светкавично – с оглед за данните за мощността всичко друго би било горчиво разочарование.
Още повече, отколкото при будно стартиращия Q7, електрическата машина в Х5 прикрива до незабележимост времето, през което турбокомпресорът набира обороти. Подобно на атмосферен мотор с големи бутала трилитровият редови шестак реагира на подаваната газ с незабавен тласък напред. След това ангажирано и равномерно достига високи обороти с възможно най-добрата подкрепа на меко и бързо действащата осемстепенна автоматична трансмисия. Тази висша култура на задвижването оценяваме с максималния брой точки.
Латентно тежка задна част
И по отношение на напречната динамика BMW е на върха. Ако не друго, моделът е с 49 кг по-лек и кръстосва второстепенните пътища по-малко тромаво от представителя на Audi – също и понеже тестовият автомобил е оборудван с управление на задния мост. Тази обещаваща чевръсто поведение техника обаче преди около година ни направи недобро впечатление в X5 40i с неспокойно поведение в завоите, където достигането на границата на сцепление криеше момент на изненада.
Сега по-тежкият с 323 килограма хибрид като че ли се престарава по-малко и заобикаля по-стабилно пилоните в теста за избягване на препятствие. Точно както и на второстепенните пътища със завои той демонстрира настройки с латентно тежка задна част, които почти напълно го възпират от недозавиване. Основната тенденция при базовото поведение в завой впрочем намира обяснение още при един поглед към разпределението на теглото. Затова при тестовите автомобили претегляме отделно двата моста; в случая с Х5 се оказа, че 200 кг от допълнителното тегло натоварват задния мост. Това действа успокояващо върху поведението на пътя.
Когато шофирахме по магистрала, при BMW обаче не ни хареса нервната около средното положение кормилна уредба, което води до отнемане на една точка за движение в права посока. Като цяло двата серийно снабдени с въздушно окачване SUV модела се отнасят към пътниците си отзивчиво, като на дълъг път Audi ги ласкае малко повече. Автомобилът реагира по-меко на късите неравности и пропуска в кабината по-малко аеродинамични шумове, поради което победата в раздела за комфорт отива в Инголщат. Впрочем и двата тестови автомобила разполагаха с допълнително предлаганото акустично остъкляване.
Понеже високоволтовите батерии са скрити под пода на багажника, опцията за трети ред седалки отпада. Хибридният принцип на задвижване ограничава и товарното пространство. При Audi все пак остават максимум 1835 литра (при BMW – 1720). Освен това в Q7 долните части на задните седалки могат да се сгъват напред като във ван (срещу 390 евро допълнително).
По отношение на багажника и гъвкавостта големият метален корпус изиграва положителна роля, но при обзора въздействието му е по-скоро отрицателно. Въпреки това Audi грабва победата и в раздела за каросерия. А защо въпреки това губи при оценката на качествата? Понеже леко изостава при спирачния път и оборудването за безопасност и подпомагане на водача. Но и защото изразходва средно повече гориво и ток, а освен това изминава по-малко разстояние с електрическо задвижване.
... когато е включен в контакта
За изчисляването на тестовия разход изхождаме от предпоставката, че двата plug-in хибрида изминават 15 000 километра годишно и редовно се зареждат от контакта. По-нататък приемаме, че две трети от този пробег са на къси разстояния и се изминават само с електричество – а останалите 5000 километра в хибриден режим, в който автомобилът сам решава какъв да е видът на задвижването.
При тези условия за модела на Audi се получава тестов разход от 2,4 литра бензин и 24,2 киловатчаса ток на 100 километра. Преизчислено към енергийната плътност на бензина това отговаря на комбиниран еквивалент от 5,2 л/100 км. Тази ниска стойност се постига благодарение на принципно високата ефективност на електрическия мотор.
При BMW резултатът е дори само 4,6 литра на 100 километра – той се получава при събирането на 1,9 л/100 км бензин и 24,9 кВтч. Както вече споменахме, тези звучащи почти като приказка данни имат за основа предположението, че SUV моделите редовно ще висят на домашния уолбокс и ще се зареждат от него по най-евтината тарифа.
Впрочем по-високата икономичност на X5 не се отразява положително върху разноските по автомобила, понеже разликата в разхода е твърде малка. BMW обаче поема с една година по-дълга гаранция за своя продукт и набира точки с по-ниска първоначална цена и малко по-изгодни предложения за допълнително оборудване. С това X5 печели в раздела за разходи и в теста като цяло – по-икономичният е и по-добрият.
Заключение
1. BMW X5 xDrive 45e (498 точки)
X5 е по-икономичен, изминава по-голямо разстояние само с електричество и спира по-добре. Това му донася победата. Допълнителни точки му носят по-ниската цена и по-добрата гаранция.
2. Audi Q7 60 TFSI e (475 точки)
По-скъпият Q7 се отличава с повече практически ползи и с вътрешна гъвкавост почти като на ван. Акумулаторът се зарежда по-бързо, но хибридната система работи по-малко ефективно.
Текст: Маркус Петерс
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт