Audi Rallye Quattro, Валтер Рьол, Кол дьо Турини – три живи легенди
След няколко месеца Audi Quattro ще навърши 40 години. В очакване на юбилея можем да припомним, че за един от предишните си рождени дни автомобилът покани своя най-гениален пилот на мястото, където е постигнал най-големия си триумф.
Погледнати отстрани, Рьол и неговият навигатор Гайстдьорфер стоят в подножието на прохода Турини спокойно, сякаш онова, което им предстои, изобщо не ги вълнува. Вятърът беснее из тясната долина, остър като нож, а изпитанието, пред което са изправени двамата мъже, вече се е повтаряло десетки пъти: сух асфалт, мокър асфалт, лед, снежна киша, замръзнала снежна киша, после сняг до върха и надолу отново всичко това в обратен ред.
Рали „Монте Карло”, 1984 г., първо участие на Валтер Рьол с Audi Quattro. Двукратният световен шампион кара „с доста грешки и незадоволително” – но така твърди единствено самият той. За външния наблюдател подобна оценка е в крещящо противоречие със сензационната победа в ралито и може да бъде отдадена на някогашния почти маниакален перфекционизъм на пилота. Да караш по този маршрут автомобил от Група В, без да допускаш грешки, е все едно да разчертаеш на ръка 100 бели листа така, че да се получи топче милиметрова хартия. Рьол би казал, че е оцапал работата, ако квадратче 6953 на страница 37 е излязло леко продълговато. Не дай боже да има още две криви квадратчета – тогава би нарекъл себе си най-големия мърляч на света.
Ако си представим един такъв Валтер Рьол от 1984 година, лесно ще разберем защо тогава не е можел да се зарадва както трябва на своята победа. Той обаче има възможност да направи това днес, когато отново е на Кол дьо Турини със своето Quattro A2. През 1980 г. серийният модел дебютира на Женевския автосалон и с двойното си предаване предизвиква революция отначало в света на спортните автомобили, а от 1981 г. – и в световния рали шампионат. A2 е еволюционна версия на Rallye Quattro – с алуминиева цилиндрова глава и калници от кевлар за по-ниско тегло, осигуряващо влизане в Група В. Пет цилиндъра, 2110 см3, турбомотор с 360 к.с., 450 Нм, от нула до сто за четири и две, постоянно двойно предаване, твърда връзка с двата моста и над всичко това купе каросерия в жълто, червено и бяло – цветовете на спонсора НВ.
„Един автомобил трябва да е толкова силен, че да те е страх да го доближиш”, казва Рьол и се усмихва на рожденика Quattro. Някои биха отбелязали, че юбилеят няма нищо общо с победата в „Монте Карло”, но подобно заяждане би било дребнаво и скучно. Защото въпреки че и за двамата прекараните заедно години не са най-успешните, в сиянието на нашите спомени Рьол и Quattro винаги ще бъдат заедно подобно на Винету и Поразяващата ръка. В края на 1983 г. хората от Audi стигат до мисълта, че ще бъде по-евтино и по-приятно ако печелят състезания с Рьол, вместо да продължат да губят срещу него. Така те наемат двукратния световен шампион и той остава с тях до края на кариерата си през 1987 г.
За да могат Quattro и Рьол още веднъж да профучат заедно през прохода Турини, между Инголщат и Цуфенхаузен бяха разменени любезни писма. Можем да си представим съдържанието им горе-долу така: Като се съобразяваме изцяло с обстоятелството, че от 1993 г. господин Рьол е едно от лицата на марката Porsche, дали все пак бихте могли да ни го дадете назаем за празненствата – сега, когато сме, така да се каже, едно голямо, щастливо семейство? – питат от Инголщат. Разбира се, отговарят от Цуфенхаузен, и да, май че наистина сме нещо като семейство...
Тъй че днес Рьол носи комбинезон на Porsche, докато разказва за Audi Quattro. Този автомобил бил най-голямото предизвикателство в неговата кариера. Заради него се наложило отново да се учи да пилотира. Твърдата връзка между мостовете създава невероятно сцепление, но пък купето влиза с неохота в завоите. Това може да се превърне в сериозна пречка на „Монте Карло”, чието трасе изглежда отгоре така, сякаш на пода е паднала чиния със спагети. Рьол тренира усилено, нощем се носи със състезателното Audi из баварските гори, търси помощ от съотборника си Стиг Бломквист, докато криво-ляво усвоява спирането с левия крак (нали се досещате, че това си е негова преценка) и вече е в състояние да накара Quattro да завива както подобава.
„Сега ми трябват десет минути и пак ще мога да го правя”, казва той и ме кани да го придружа в Rallye Quattro, което отвън изглежда чупливо и тясно, а отвътре е уютно като трансформаторна подстанция. „Става весело, когато караш по затворено за движение шосе и има малко лед”, усмихва се Рьол и по всичко изглежда, че ще стане много весело. Състезателното Audi нежно буботи надолу по склона, а пътят е покрит с доста сняг и далеч не малко лед. Обръщаме. Рьол стартира своя хронометър. Пълна газ. Турбото събира сили – секунда, две – и Quattro се изстрелва напред като отправена към вратата хокейна шайба. Втора, трета предавка. Краката на Рьол върху педалите са по-бързи от ръцете на играч на „тука има – тука нема”.
На поредната „фиба” оранжевата контролна лампа присветва, защото е паднало налягането на маслото. С пълна газ се устремяваме към дългата права вдясно. Внезапно планината протяга върху пътя един леден пръст. Това сигурно ще свърши зле. Нещо ще остане на леда – десният фар, десният калник, десният пътник... Световният шампион само дръпва плавно волана и Quattro продължава да изкачва с рев прохода, преминавайки изпъкналия участък върху платото на Кол дьо Турини. Обръщаме със странично плъзгане. Време – 2,20 минути. Максимална скорост – 135 км/ч. Рьол и Quattro са на върха. Все още.
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Щефан Вартер