В Audi Sport са подготвили нещо наистина специално за финалната изява на десетцилиндровия двигател в R8
Версията GT с 620 к.с. и задно предаване предлага рядка комбинация от качества, които ще накарат сълзите от радост в очите ви да потекат хоризонтално…
За да засилим ефекта на съспенс и да изострим апетита ви в очакване на разказа за новия R8 GT, първо ще върнем времето с тринайсет години назад. Audi решиха да окачат тази класическа двубуквена абревиатура на ревера на своя суперспортен модел с централноразположен двигател още тогава, през 2010 година. С какво право ли? С пълно! Специалната версия с мощност 560 к.с. беше олицетворение на оползотворения в пълна степен динамичен потенциал на модела, който на писта беше по-бърз от тогавашното 911 GT3 и с право бе считан за най-впечатляващия в това отношение автомобил в гамата на Audi до... ами да, всъщност до днес.
До ден-днешен, защото смяната на поколенията всъщност не промени нищо в това отношение. В топверсиите на следващия R8, който излезе на пазара през 2015 година, имаше повече огън, обаче поведението им стана някак… малко по-тромавичко.
Причините за това са семейни. И по-точно в Сант’Агата Болонезе, където Lamborghini произвежда технологичния брат-близнак Huracán. По обясними съображения, италианският модел е призван да свири първа цигулка в десетцилиндровото дуо по отношение на динамиката в поведението, което логично отрежда на R8 ролята на по-универсалната алтернатива. В интерес на истината, въпросната е малко странна и безспорно привлекателна в комбинация с героичния характер на 5,2-литровия атмосферен агрегат, но определено не е оптимална като отправна точка за постигане на рекордни времена на писта. За да опазят автентичния характер на R8 въпреки съображенията на висшите етажи в концерна, в хода на еволюцията на модела инженерите от Audi Sport внедриха немалка част от решенията и характеристиките, които направиха първия R8 GT толкова необикновен. За да бъдем конкретни, става дума за неща като регулируемото окачване и спортните гуми, които са задължителна част от репертоара и на новия GT, но по различно време бяха предлагани и при някои от стандартните версии. На практика това означава, че новото издание е по-близо до простосмъртните си събратя, отколкото предшественикът му и при базова цена от 225 000 евро, значението на това, което балансира в другото блюдо на везната, нараства.
Преклонение вместо продължение
Някой сигурно би казал, че по същество този балансиращ фактор е само един. И вероятно би бил прав, ако постави „само” в кавички. Да вземем „само” новия режим Torque Rear, с който тепърва ще се занимаваме по-подробно. Сам по себе си и във взаимодействие с останалото в GT, той е от онези редки елементи, способни да изкривят до неузнаваемост равенството 2+2=4. Да, цялото тук определено е по-голямо от сумaта на съставляващите го компоненти и характеристики, а новото издание е коренно различно от оригинала. Меко казано… Защото за разлика от своя предшественик, то въобще не е quattro. Не, моделът е базиран на версията със задно предаване RWD, с което мощността от 620 к.с., идентична с тази на използващата двойно предаване топверсия в гамата на R8, се стоварва върху пътя на съвсем различна площ, поставяйки нещата в съвсем различна перспектива. Въртелива…
Но за това по-късно. Интересен момент в презентацията на новия модел е, че на R8 GT всъщност трябва да се гледа като на „tribute“. Тоест става дума за своеобразно преклонение, вместо за продължение на оригинала. Това е друга любопитна перспектива - особено на фона на допълнението, че според Audi „задвижването quattro и в бъдеще ще си остане абсолютен еталон в динамично отношение”. Във всичко това се усеща известна семантична бъркотия, в която латинското „nomen est omen“ сякаш е забравено, а PR специалистите в Инголщад очевидно са се затруднили с ясните формулировки при вида на новия GT. И нищо чудно при тази външност, изтъкана от професионална аеродинамика и въглеродни влакна. Спойлерите, сплитерите и останалото външно оперение намират своя хармонично продължение в детайли като облицования с алкантара спортен волан и табелката с пореден номер от ограничения в 333 екземпляра тираж на централната конзола. Тук е мястото да благодарим на бъдещия собственик на номер 62 и да го уверим, че ще получи един грижливо и съвестно разработен автомобил.
Натискането на стартовия бутон слага край на всички съмнения и евентуални притеснения относно природата на новото издание. Чисто емоционално погледнато, имаме правоверен наследник на първия GT. Атмосферният V10 отзад звучи както трябва – напрегнато, ядосано при покачване на оборотите и с желание да докаже какво може.
Пикът на въртящия момент е само с пет нютонметра по-висок от този на разполагащия с 570 к.с. вариант RWD Performance, но благодарение на леките ковани колела и стандартно инсталираната спирачна система с керамични дискове, GT тежи с цели 20 килограма по-малко от него. Освен това, предавките от трета до седма са по-сбити, което заедно със съкратеното време за превключване пришпорва допълнително динамичното разгръщане на мощността. Границата от 100 км/ч се достига с три десети по-рано, а 200 км/ч идват само 10,1 секунди след потеглянето. Всъщност май кожата на човек тук настръхва най-бавно…
Получавам възможност за две опознавателни обиколки на пистата Circuito Monteblanco, след което автомобилът за безопасност се прибира в бокса и ме оставя сам да покажа какво искам, какво мога и какво в крайна сметка ще направя. Ударението е върху "сам". За разлика от версията с двойно предаване, която изисква извънредна предпазливост при изключен ESC, GT е истинско олицетворение на това, което някои наричат “driver’s car” и вероятно е сред най-добрите автомобили, създавани някога в Инголщад. Сред най-забавните – със сигурност!
Е, известен принос за еуфоричното ми настоение безспорно има и пистата. Доста умереното сцепление и тесните завои увеличават значително шенса човек да се чувства добре зад волана на спортен автомобил с достатъчно мощност и желание за фигурно пързаляне. Не само отличителната пъргавина е решаваща, но и това, че го получавате от GT готов за наслада и най-вече в желаната ширина. Тук от решаващо значение не е само отличната динамика, а това, че GT е в състояние да ви я предложи готова за консумация и преди всичко - сервирана в желаната ширина…
Умерено откачен
Тук следва да се отбележи един много съществен момент. Комбинацията от двигател с атмосферно пълнене и механична блокировка на задния мост е доказано във времето и абсолютно ненадминато решение в случаите, в които се търси фино дозиране на тягата и безупречен контрол на поведението на автомобила. Сложното при R8 GT е в това, че експлозивният V10 пред задния мост стоварва своите 620 к.с. с до 8700 оборота в минута само върху двете задни колела. Сложно, но възможно, защото гигантският напор тук може да се регулира с вече споменатата система Torque Rear. Въпросната работи като активен контрол на сцеплението, като поддържа приплъзването на колелата до определено ниво, но не с цел постигане на максимално сцепление и оптимално предаване на тягата за движение напред, а за стабилизиране и контрол на страничните отклонения на задния мост.
В това отношение водачът е улеснен максимално от инженерите на Audi. Пред него има избор от общо седем нива, вариращи от сравнително сдържано до подчертано широкоъгълно, а най-хубавото в цялото нещо е изключително простия, прецизен и логичен начин, по който то работи. От вас се иска само да определите дозата, да настъпите здраво газта и да контрирате с волана – оттам-нататък системата поема жонглирането с въртящият момент и ви държи майчински за ръка дори в най-палавите дрифтове.
Забавлението тук е неограничено, защото е контролирано. Много неща са възможни и почти всички се получават – можете да си организирате истинска гимхана в първото кръгово например (не поемаме отговорнопст за глупави идеи), или (по-добра идея) да открите недостъпни до момента малки удоволствия в разходката в граничния режим по завоите на състезателната писта. Краят на представлението идва тогава, когато започнете да прекалявате – всеки опит за прекрачване на ръба просто не получава одобрението на Torque Rear.
Да, трябва да признаем, че Аudi са успели да организират великолепно прощално парти на R8 с версията GT – бурно, емоционално и със сладко-горчивата нотка на осъзнаването, че всичко свършва тъкмо тогава, когато е станало най-весело…
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Новият R8 GT е много повече автомобил за удоволствие, отколкото професионален спортен инструмент за пистови състезания. И като такъв от една страна не отговаря на поставения от производителя етикет, а от друга една страна е много по-добър от очакваното.
Teкст: Щефан Хелмрайх
Снимки: Toбиас Загмайстер