Audi пуска на пазара първия в историята си суперспортен модел с означението R8, създавайки пряк конкурент на Porsche 911 Carrera. Представяме ви ексклузивен материал от първото в света пробно шофиране на автомобила.
R8 - конкурент на 911, звучи странно като се имат предвид връзките между Audi, VW и Porsche, но пък става идеален материал за една тепърва разгаряща се семейна сага. Още повече, че гените на R8 всъщност идват от Lamborghini Gallardo, който пък от своя страна определено няма имидж на мекушав модел в лигата на суперспортните автомобили.... Още при първото завъртане на контактния ключ, показанията на изключително изчистените приборни уреди сигнализират, че машината е готова за подвизи. В самото начало осемцилиндровият двигател започва работата си по-скоро дискретно, а лостът с невероятна лекота влиза в „пътечката”, водеща към първа предавка. Готови сме да потегляме...
Мощността от 420 к. с. задвижва общо тегло от 1560 килограма – предпоставки за впечатляваща динамика. V8-двигателят се развърта с феноменална лекота, почти като турбината на реактивен самолет. Радостта от увеличаването на оборотите намира своя край чак при 8250 оборота в минута, когато идва време за преминаване на следващата поред предавка. 85-те килограма, с които алуминиевият спорстист е по-тежък от „единайсетицата”, сякаш не оказват никакво влияние върху динамиката: със старт от място границата от 100 км/ч се преминава след 4,6 секунди, при Porsche стойността е 4,8 секунди. При наличието на достатъчно дълга права и желание за пълно изцеждане на всяка от шестте предавки, устремът на автомобила бива спрян от насрещната въздушна струя едва при 301 км/ч, докато при Porsche това се случва „едва” при 288 км/ч.
R8 превъзхожда 911 в дисциплини като ускорение и максимална скорост
Но как Audi се разграничава от вътрешния конкурент от същата „конюшня” – Gallardo? За постигането на по-добра пригоденост за всекидневна употреба, R8 е получил удължено с 90 милиметра междуосно разстояние, което позволява постигането на комфорт, нетипичен за този клас автомобили. Разбира се, при нужда автомобилът е способен и да преодолява завои с екстремно висока скорост при безупречна стабилност, въпреки че кормилната уредба не може да се мери с хирургическата точност на управлението на 911. Както отбелязват от R8, това е била необходима жертва, тъй като конструкторите на автомобила са целяли той да бъде лесен за овладяване дори при най-високо темпо.
Светкавичната промяна на твърдостта на омортисьорите чрез употребата на електрическо напрежение (системата Magnetic Ride) спомага значително за придържането на страничното накланяне на каросерията в разумни граници. Както подобава на един суперспортист, към предния мост се предават само 15 до 30 процента от въртящия момент, останалата част отива към задните колела, което наред с меката, но ефективна намеса на системата ESP води до лесно предвидимо поведение в завой. Интересното е, че въпреки компановката с централно разположен двигател, R8 се държи сравнително послушно и не приявява признаци на излишна „нервност”. Малко по-сериозното занасяне на задницата става възможно едва при изключване на първата степен на системата ESP, но дори когато електронният „цербер” бъде деактивиран напълно, овладяването на автомобила остава сравнително проста задача. Всичко друго, но не и плавно обаче работят спирачките, чиито реакции са най-меко казано „отровни”, субективното усещане при спиране е чудовищно.
V8-двигателят на R8 е импозантно поставен под стъклен похлупак, като по този начин дорви паркирането на автомобила се превръща в малък спектакъл за минувачите – когато водачът слезе от автомобила, V8-двигателят бива дискретно осветен в своята „витрина” от специалната "Coming home"-функция. Едно първо пробно каране на спортен автомобил трудно би могло да изглежда по-емоционално от това...