Има случаи, в които мощга означава истинска сила, а не просто показност. Например в този случай пред вас стоят три семпли компактни каросерии, под чиято опаковка обаче се крие респектираща мощност. Един срещу друг се изправят Audi S3, BMW 130i и Mazda 3 MPS.
Независимо дали на прав участък или в завой, без значение дали настилката е суха или мокра – S3 остава здраво вкопчен в пътя дори и при най-резките ускорения. Не по-малко впечатляваща е и ефективността на спирачките на този модел. При максимално налягане от страна на турбокомпресора, на автомобила са му достатъчни дори и съвсем ниски обороти, за да осигурява мощна тяга, а работата с презизната шестстепенна трансимисия с „къси” предавки е истинско удоволствие.
Специално на изпълнени със завои планински участъци почти няма по-бърз начин да се придвижите от точка А до точка Б – именно това е най-силната дисциплина на нашето трио. Още по-интересното е, че за целта не е необходимо да сте професионален ралипилот – S3 следва зададения курс стоически и без каквито и да било възражения, като на шега. Пре екстремно високо темпо в завой се появява лека склонност към недозавиване, следствие от специфичното разпределение на теглото върху двата моста. Но, както би могло да се предположи, прекрасните динамични характеристики на S3 имат и своята отрицателна страна: твърдата настройка на окачването безмилостно предава всички неравности по пътната настилка, като при по-грубите олебания на каросерията положението става буквално олезнено за пасажерите. Особено критично е положението за пътуващите отзад, които освен от врати са почти лишени и от комфорт на седалките.
Комфортът при BMW също не е на висота
Вярно, баварският модел серийно предлага задни врати и по-удобни задни седалки, но за сметка на това мястото на тях е крайно оскъдно, а твърдостта на окачването също е в почеве. Освен това водача получава и още една лоша новина: ускорението при „свръхединицата” не е по-добро, отколкото при S3, което буди недоумение с оглед на по-ниското със 130 килограма в сравнение с него тегло. Обяснението идва от само себе си при порвъто по-рязко подаване на газ – на снабдените с излючително стегнато окачване задни колела чисто и просто им липсва достатъчно сцепление. Така дори при леко неравна настилка, системата ASR се оказва принудена да ограничава предавания към колелата въртящ момент.
Удоволствието, което предлага шофирането на Mazda пък, напомня за добрите стари времена и това се забелязва при първото подаване на газ. Тук можем да открием наново доброто старо „изригване” на турбокомпресора, и дори да го почувстваме. Веднъж влязло в действие, принудителното пълнене на този автомобил превръща семплия на пръв поглед автомобил в същински звяр, успявайки да накара дори Audi да изглежда почти безобиден. Лошото обаче е, че който иска да разбере какво означават истински вибрации в управлението, трябва непременно зда покара известно време 3 MPS – този автомобил е като учебен пример за неприятно явление.