Големи дизелови комбита с шестцилиндрови мотори и претенции за спортен характер
В новото си издание Audi S6 Avant е въоръжено със силен като звяр дизел и това го прави пряк съперник на Mercedes E 400 d T. Наред с многото багаж двата автомобила носят и купища емоции.
Всичко, казват, било просто въпрос на гледна точка. Дали например от гледище на ябълката крушата е по-лоша, понеже не е ябълка? Или обратното? Ако преценяваме Audi S6 Avant от гледната точка на Mercedes E 400 d T? Или пък T-модела от гледната точка на Avant? Едно поне е сигурно – тук сравняваме един динамичен модел, който е и комфортен, с един комфортен модел, който е и динамичен.
Как се стигна до това съчетаване? Причината е, че най-спортният А6 се предлага в Германия единствено с дизелов мотор – а също и че определено спортни Е-класи пък нямат дизелови варианти. Въпреки това един такъв E 400 d в комби версия (T-модел) със 700 Нм и двойно предаване е истински съперник на S6 Avant, понеже и без етикета AMG тази E-класа е всичко друго, но не и лишена от спортни качества. Това вече го бяхме установили в различни сравнителни тестове.
Електрическа помпа за въздух
Сега искаме да проверим дали Т-моделът е равностоен и на новото спортно комби на Audi. Неговите предшественици имаха до десет цилиндъра под предния си капак, а последният – осемцилиндров битурбомотор. Сега при S6 почти всичко е променено: дизел, шест цилиндъра, само един турбокомпресор, подкрепян от задвижван с електричество въздушен компресор. По-малка мощност, отколкото досега, но значително по-голям въртящ момент – 700 Нм.
Ако вече са изплакани всички сълзи по големия бензинов агрегат, може би ще сме узрели за една трезва констатация: общоприетата логика, според която спортните модели стават все по-големи, по-тежки и като следствие – по-мощни и едва ли по-икономични, вече не може да бъде следвана с чиста съвест.
Дизеловият S6 обаче е подходящ за нашето време, защото подплатява насоченото към високи постижения мислене със стремеж към ефективност. Така че ако искате да пътувате бързо на дълги разстояния с много багаж и въпреки това да постигате съобразен с днешните настроения едноцифрен среден разход на гориво, ще откриете подходящото средство за придвижване в това обемисто, динамично настроено дизелово комби.
Някакви резерви? Да – понеже от въвеждането на тестовата процедура WLTP, за която двигателите бяха пренастроени наново, ни се случи да се изгубим в няколко дълбоки „турбодупки”. Дизелови модели на Audi се усещаха като спънати, не искаха да ускоряват, на светофарите се нуждаеха от отчайващо много време докато под клаксоните на чакащите отзад най-после изминат първите метри. Сега производителят се позовава на електрически задвижваната въздушна помпа, която би трябвало да прескочи първоначалното слабо налягане на турбото.
Електрическият ускорител е разположен във всмукателния тракт зад охладителя на въздуха, т.е. духа в горивната камера по най-късия път, стига системата за байпас да му подаде въздух за сгъстяване. По този начин той запълва турбодупката на конвенционалния турбокомпресор, задвижван от отработили газове. Нали точно това очаквахме?
Преди да потеглим, хвърляме един кратък поглед към товарните отделения. Това може да звучи неуместно при спортни модели, но преди да започнете да ни упреквате, ще споделим нашето кредо: багажното пространство е единствената причина за съществуването на едно комби.
Какво видяхме: моделът на Mercedes предлага по-големи багажни обеми, може да натоварва повече килограми, при сгънати задни облегалки предоставя равна товарна площ, а под нея контейнери за дребен багаж, както и сгъваема кошница за покупки. И понеже по-големите остъклени площи подобряват обзора и функциите в E-класата се управляват по-лесно, в раздела за каросерии победител е Т-моделът, при това със значителна преднина. Avant обаче почти успява да я компенсира със серийните си асистенти, които в Е-класата се предлагат срещу доплащане.
Високоговорител в калника
Качваме се и палим мотора. В Audi V6 агрегатът звучи повече като шестцилиндров, отколкото като дизелов. Хардлайнерите на S-моделите обаче ще се успокоят напълно, когато задействат динамичния режим. Тогава един високоговорител под арматурното табло и още един в задния калник заглушават грубите честоти с боботене на V8. Mercedes му противопоставя един минимално по-тихо работещ редови шестцилиндров агрегат и вместо на два виртуални допълнителни цилиндъра разчита на двустепенна турбосистема.
Почти веднага след натискане на газта по-малката от двете турбини вече е набрала обороти и E 400 d потегля малко тромаво, а въртящият момент расте равномерно – до онези 700 Нм, които на хартия са налице още при 1200 об./мин, но и в реалността само няколкостотин оборота по-късно ви карат да почувствате слабост в стомаха.
Това оставя доста трайно впечатление, но би трябвало да бъде засенчено от S6, чийто електрически компресор според Audi се завърта още 250 милисекунди след подаването на газ и преодолява закъснението на единичния турбокомпресор.
Затова даваме газ и ¬– ... – досещате се от паузата в текста. Необходимо е време, докато V6 моторът започвне да отдава обещаните 700 Нм. Електрически задвижваният компресор е твърде слабоват, за да запълни ефикасно турбодупката. Той преодолява единствено появилата се напоследък WLTP летаргия – усещането при потегляне е, че отново сме се върнали във времето преди да влезе в сила новата процедура за измерване. И затова ли са били необходими тези неимоверни технически усилия?
За динамика се доплаща
Автоматикът услужливо се опитва да задържи мотора в диапазона с висока тяга, превключва охотно и преди всичко често. Това допълнително спъва устрема при излизане от остри завои. И помрачава еуфорията от въртящия момент, която собственикът си е купил с обещанието за 700 Нм. Тук очаквате спокойна и уверена междинна тяга, но вместо нея получавате високооборотен активизъм.
Може би това е и причината за по-високия с 0,7 л среден разход на 100 км, но тук сигурно играе роля и по-високото с 55 килограма тегло на S6. Въпреки това един поглед към анализа на тестовете за динамика на пътя предизвиква удивление: T-моделът не изостава от спортния Avant, а при двете смени на лентата дори е с една идея по-бърз. Дори по-късно при една бърза обиколка по пътища със завои E 400 d не позволява на S6 да се откъсне напред, следва го без проблеми и при това запазва пълно спокойствие – също като водача си.
Едно утешение за феновете на Audi: S6 се усеща като по-жив и освежаващ – благодарение на по-директната кормилна уредба и на по-стегнатата ходова част, но също и на скъпите екстри, като завиващите задни колела (1900 евро) и спортния диференциал (1500 евро), осигуряващ един вид torque vectoring. Излишъкът от въртящ момент към външното задно колело в завоя завърта задната част, което, от една страна, кара S6 да сменя посоката по-спонтанно, а от друга, придава на усещането за гранична зона известна вълнуваща неопределеност – понякога задницата се отклонява повече, отколкото си мислите.
При субективно възприеманото удоволствие зад волана Т-моделът остава леко сдържан, понеже се справя със завоите почти съвсем хладнокръвно. Смяната на посоката става сякаш от само себе си. При това прави впечатление леко нехомогенното действие на електрическия сервоусилвател в кормилната уредба. Такива неща досега бяха непознати при Е-класата. Дали причината не е в това, че предните колела на тестовата версия 4Matic изпълняват и задачи по задвижването?
От друга страна, моделът на Mercedes се движи по аутобана с упорита праволинейност дори тогава, когато представителят на Audi изисква леки корекции с волана. И той се грижи повече за пътниците си. Колкото по-груби са вълните по настилката, толкова по-безапелационно ги лишава от значение благодарение на въздушното си окачване (1785 евро)
Нека го кажем просто: чевръстото поведение в S6 струва 2400 евро, а комфортът в Е-класата – 1785 евро допълнително. И двата автомобила са скъпи още в серийното си изпълнение, но въпреки това от гледна точка на производителите си не са достатъчно оборудвани, за да се впуснат в битка. И двете фирми са изпратили за теста екземпляри с акустично остъкляване и предлагани като опция седалки. Освен това Т-моделът увеличава пробега си с по-голям резервоар. Съответно при оценяването на S6 Avant като основна цена отчитаме 83 895, евро, а при E 400 d T – 72 256 евро. А това, че моделът на Audi по принцип е оборудван по-добре още в завода, проличава от точковото му предимство в раздела за оборудване.
И когато съберем всичко, накрая се оказва, че на S6 не му достигат шест точки за равенство – и той ги е загубил заради своя мотор. V6 агрегатът ускорява по-сдържано, по-неикономичен е, изхвърля повече емисии и причинява малко по-големи разходи за гориво.
Не само от гледна точка на Mercedes V6 моторът на Audi S6 разочарова. Независимо дали е дизелов или не, в един модел, деклариран като спортен, задвижващият агрегат непременно трябва да върши работата си с повече желание – поне като редовия шестцилиндров двигател на E 400 d T.
Текст: Маркус Петерс
Снимки: Ахим Хартман