Подложихме на тест един от най-великите спортни автомобили на осемдесетте години
Седемдесетият рожден ден на списанието е добър повод да се обърнем назад и да видим какво се е случило. Ние от auto motor und sport не успяхме да тестваме Audi Sport Quattro през 1983 година. Господ забавя но не забравя – за юбилея разполагаме с оригиналната „служебна“ кола на Валтер Рьол.
Все някога между 1983 година и днешния ден трябваше да получим възможността за директен допир със Sport Quattro и да изживеем „онези“ 4,9 секунди, в които всичко се сгъстява. Но за да го направим, трябваше някак си да се сдобием с автомобила. Винаги, скъпи приятели, сме имали притеснението какво точно ще чуем като отговор, когато се обадим на Audi Tradition, за да ги попитаме дали биха ни услужили с едно от 214-те произведени къси Quattro, всяко от които се е изкатерило до лига, където нещата се мерят с половин милион евро. Освен това бихме искали да го вземем не просто за да го покараме, а за пълномащабен тест със съответното натоварване на материала. И така, нервно набираме телефона на момчетата от Audi Tradition… А те отговарят: „Да, разбира се, можем да ви предложим… някогашния работен автомобил на Валтер Рьол. Върши ли ви работа?
„Кога ще го искате и къде?“
Ако може, тук и сега“
„Окей, тръгва към вас!“
Речено… сторено. Наистина, в един мразовит вторник през късната есен от ремаркето пред нас свалят един от 15-те малахитовозелени Sport Quattro. За такъв велик автомобил той е учудващо малък. Но за да обясним защо е така, трябва да се върнем към 1981 година, по-точно към оригиналното Quattro.
Audi Sport Quattro – турбомотор и сцепление
С двойно предаване, голямо междуосие и разположен пред предния мост двигател оригиналното Quattro успешно се бори със завоите. Въпреки че задвижването на четирите колела е разрешено в ралитата, повечето отбори смятат, че е прекалено сложно, за да води до някакви ползи. Дори Audi влиза в тази зона с експериментална цел, но двойното предаване и безмилостната мощ на турбодвигателя веднага дават резултати. Quattro сменя посоката и набира скорост светкавично още в завоя благодарение на двойното си предаване.
Още от дебюта си в ралитата оригиналното Quattro упорито и вироглаво се бори срещу самата идея за шофиране в завой. Което не е чак толкова лошо, понеже, макар автомобилите на Audi да вземат завоите тромаво, риейки с гуми, още на следващата права пеещият турбокомпресор и сцеплението на четирите колела ги изстрелват напред, докато противниците се мъчат с поднасящи задни мостове. А когато времето е сухо, а специалният етап е с толкова много завои, че погледнат отвисоко, прилича на изпаднали от тенджерата спагети, своята дума казват и скандинавците зад волана – финландецът Хану Микола и шведът Стиг Бломквист, които могат да правят дрифт дори с трамвай. И разбира се, Мишел Мутон – с нея дори автомобил като Quattro трябва да си помисли добре дали си заслужава да я ядосва. Така още в своята дебютна година Audi печели трето място при пилотите. През 1982 г. Мишел Мутон е изпреварена с малко в шампионата на пилотите, който е спечелен от Валтер Рьол с Opel Ascona със задно предаване. Audi обаче грабва титлата при марките, през 1983 г. Микола печели и тази при пилотите, а през 1984 г. с Бломквист са спечелени и двете.
От 1984 г. Рьол вече е в Audi, което за учудване и на двете страни не се превръща в триумфален марш. Една от причините е появата на Peugeot 205 Turbo 16 4x4, което Ари Ватанен пилотира до победи във Финландия и Великобритания. Още преди това конструкторите са осъзнали, че са достигнали границите на Quattro. Автомобилът със силно изнесен напред двигател трудно може да се противопостави на новите машини с централно разположен агрегат и двойно предаване – като например Lancia Delta S4 от 1984 г. Рали автомобил на Audi с междинно разположен двигател се появява чак през 1988 г. (но заради отпадането на Група B така и не е използван). Дотогава Quattro трябва да се трансформира в нещо по-конкурентоспособно – да стане по-късо, по-концентрирано и по-мощно.
Скъсяването като глътка въздух
Всъщност скъсяването се превръща във водещ елемент от стратегията на развитие на модела. При представянето му на Автомобилния салон във Франкфурт новият Sport Quattro, който е свит в частта между колелата с 32 сантиметра и има база от 2204 милиметра, е наречен просто „късият“. Тъй като междинният охладител на въздуха се нуждае от допълнителни пет сантиметра в предната част, общото свиване на дължината на автомобила е с 27 сантиметра. Със своята глава с четири клапана на цилиндър и изцяло алуминиева конструкция петцилиндровият мотор има мощност от 306 к.с. в серийното си изпълнение – в рали версията тя достига почти двойна стойност. Покривът, капаците, калниците, както и предната и задната броня, са изработени от лекия кевлар.
За да получи хомологация за състезанията, Audi трябва да произведе 200 серийни автомобила. В Инголщат обаче оптимистично се надяват, че ще продадат поне 800 броя – доста спорно на фона на факта, че от декември 1984 до януари 1985 г. цената нараства от 195 000 на 213 000 марки. В края на краищата в Audi сглобяват всичко на всичко 214 екземпляра, както се изразяват, „като автомобил с кратък производствен цикъл, предлаган при изгодни условия“.
Това е историята. Сега да се върнем в настоящето и като начало да кажем няколко думи за разхода на гориво. Sport Quattro може да се задоволи със средно 9,1 литра на 100 километра – и да измине почти 1000 км без зареждане с 90-литровия си, разположен зад задната седалка резервоар, – ако решите да го карате по-спокойно и да чувате звука на радиото Brussel II в общия шумов фон. Като цяло обаче средният разход при доста по-динамичното натоварване в условията на теста беше сведен до също впечатляващите 14,3 л/100 км.
На аутобана с пет цилиндъра и турбокомпресор
През нощта Audi е притихнал в подземния гараж. Някак си къс, нисък и тесен. До него Q2 изглежда направо голям. Рано сутринта, с изгрева, се срещаме отново с него. Вратите прищракват със звук като на Golf I. Качваме се в удобните седалки Recaro. Воланът е позициониран леко вляво, но всичко останало е удобно и по мярка. Завъртам ключа и моторът се събужда. Съединител, първа предавка, светлини. „Късият“ потегля, осветява бетонните колони пред нас, издига се по наклонената рампа, минава под набиращата се ролна врата и вече е на улицата.
По пътя към аутобана охладителната течност и маслото успяват да достигнат работна температура. Насочваме се към магистрала А8 със скоростта на потока. И ето ни на многолентовото шосе: обратно на четвърта, газ до ламарината. Стрелката на оборотомера отива на 3000 об./мин. И тогава турбокомпресорът К27 на фирмата Kühnle, Kopp & Kausch (ККК) поема дълбоко дъх и изфучава. Хоризонтът се втурва към нас. Две-три такива ускорявания - и сме в Лар. Зареждаме и се насочваме към бившето летище. В гаража ни очакват стандартните за всички нови автомобили измервателни уреди – GPS устройството, везните и различни други подобни.
И така, да започваме
Скоро дълбокият и прочувствен звук на двигателя с превръща в числови стойности в децибели. Следва ускорението с обратен знак. ABS системата на Quattro се задейства с пълни сили, а апаратурата отчита 40,4 метра спирачен път от 100 км/ч.
5,1 секунди време за ускоряване до 100 км/ч са обявили официално от Audi през 1985 г. Сега и ние сме се приготвили да отчетем същия показател на южната част на пистата. На изток се издига Шварцвалд и сякаш очаква могъщия звук на двигателя. Високи обороти и отпускаме съединителя. Мощен импулс от въртящ момент се насочва към четирите колела, след което Audi стремително набира напред с цялото великолепие на своите 330 Нм и 306 к.с. Всичко това в комбинация отвежда Sport Quattro в лигата на тогавашните суперспортни модели. 100 км/ч за 4,9 секунди – само с три десети от секундата повече от Ferrari F40 от 1988 г. с неговия V8 турбомотор с 478 к.с. И само с една десета по-бавно от Lamborghini Countach 5.2 V12 с 455 к.с. в теста през 1985 г.
Принадлежащата към хомологационната серия кола е оборудвана като сериен автомобил с всички изисквания за удобно шофиране, изработена е изключително качествено, лесна е за управление и осигурява комфорт в ежедневието. Но едновременно с това е много бърза. Със своето късо междуосие и почти балансираното тегло (56:44) Sport Quattro превзема слалома изключително стабилно и устойчиво. Въпреки дългата предница и огромния преден надвес автомобилът се държи сравнително неутрално, осигурява изключителна прецизност и обратна връзка в кормилното управление и дори е малко по-бърз от BMW M1. И при двойната смяна на лентата той запазва също нивото на BMW, но с много по-малко натоварване за водача.
Не бива да подценяваме неговата роля, макар че преди години самият Валтер Рьол е казал, че дори да сложиш маймуна на волана на Quattro, тя ще победи. Да, вярно е, че той самият печели със Sport Quattro S1 само едно рали (на 4.10.1985, Сан Ремо след 687,78 км и 45 специални етапа за 7 часа, 10 минути и 10 секунди с преднина от 6,29 сек), но моделът триумфира на други места. Audi изпраща S1 Е2 на „Ралито в небесата“ Пайкс Пийк, където Рьол преминава 19,99-километровата отсечка със 156 завоя и денивелация от 1439 метра до надморската височина от 4301 метра на Пайкс Пийк за 10:47.850 мин!
Трябва да приключваме. Накратко: това беше всичко – едно „късо“, но невероятно преживяване.
Заключение
Предлагаме пет звезди за оценка на модела: една за динамична управляемост, една за двойното предаване и три за ускорението. Окей? Ръбатите форми придават особено очарование на този автомобил, който е един от най-великите спортни модели на своята епоха.
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт
Ozzy
Казва се Валтер Рьорл.