Един заслужил ветеран разказва за Карло Кити и спортната слава на Alfa Romeo
През 1963 г. Карло Кити основава фирмата Autodelta, която бързо се разраства до спортно подразделение на Alfa Romeo. Половин век по-късно auto motor und sport отпразнува юбилея на изпитателната писта в Балоко с един неповторим ден на тестове.
В земите на някогашна ферма в една блатиста област на Пиемонт лъчите на мартенското слънце огряват идиличния пейзаж. Главният герой е един дребен мъж с голяма каубойска шапка. Всяко движение на ръцете му е точно разчетено и следва един твърдо усвоен ритуал.
После мъжът грабва голямата си чанта и изчезва зад една грамадна порта. След малко се появява отново, с ботуши и огнеупорен гащеризон. Подобен на уверен в превъзходството си каубой, Артуро Мерцарио крачи към своята червена състезателна машина – също както през 1974 г., когато миланецът напуснал господаря от Маранело и постъпил в Alfa Romeo, поемайки водеща роля в клана на Карло Кити – инженера, скочил от седлото на черния кон още през 1961 г.
Историята на Autodelta започва през 1963 г. в Удине
Когато Matra, подобно на Ferrari година по-рано, напуска Световния шампионат на конструкторите на спортни прототипи, пътят на Alfa Romeo към откритата прерия на пистите е вече свободен. С дванайсетцилиндровия Т33 фирмата Autodelta, чийто шеф и главен конструктор е Кити, най-после притежава расов кон с качества на победител в сезона – и през 1975 г. става световен шампион при марките. Това е най-големият успех в историята на Autodelta, стартирала през март 1963 г. Тогава Карло Кити и Лудовико Кицола основават своята фирма в Удине. Първата задача на новото предприятие е тунингът на четирицилиндровия мотор на новото Tubolare Zagato и производството на този гран туризмо на Alfa Romeo.
За да бъде сертифициран за състезанията като GT модел, автомобилът е трябвало да бъде произведен в 100 екземпляра в рамките на 12 месеца. За една млада фирма това е много добра поръчка, от която се ражда един сензационен автомобил, който никога не успява да докаже истински своите качества поради отсъствието на конкуренти. Сега TZ от фирмения музей стои пред нас със сърдито мърморещ четирицилиндров мотор, готов да прояви характера си по пистата „Алфа Миста” на заводския тестов полигон в Балоко. Аеродинамично оформената алуминиева каросерия с височина 1,20 м изисква внимателно качване. Краката се плъзгат в тъмната пещера под арматурното табло, търсейки педалите, отдясно внушителният тунел на кардана ограничава мястото за водача. При настъпен докрай педал на съединителя включвам първата предавка на напълно синхронизираната трансмисия – и потеглям навън към изпитателната писта.
Alfa Romeo TZ с нов рекорд за разстояние в Льо Ман
TZ се представя в най-добрата си форма. Благодарение на малкото си тегло, на ходовата част с независимо окачване и на 15-цоловите колела с гуми Dunlop Racing създаденият за състезания GT може да се дирижира по трасето леко като на шега. Двигателят е познатият четирицилиндров агрегат с два горни разпределителни вала; във версиите за Giulia TI или Giulia SS мощността му е 112 к.с. Карло Кити го дарява с други бутала, увеличава диаметъра на клапаните и така монтираният под наклон в TZ мотор развива със състезателни настройки 150 к.с.
Благодарение на обтекаемата каросерия измерената максимална скорост на TZ по време на 24-те часа на Льо Ман е 246 км/ч. Тестовият пилот на Autodelta Роберто Бусинело и неговият съотборник Бруно Дезерти печелят в класа си с нов рекорд за изминато разстояние (старият бил поставен през 1958 г. от екип на Porsche).
Още по време на сезона Autodelta се пренася в Сетимо Миланезе, по-близо до седалището на Alfa Romeo. Кицола, партньорът на Кити, обаче остава в Удине, с което снажният инженер става едноличен повелител в Autodelta. Той вече има нова поръчка от единствения си клиент – трябва да разработи състезателен туристически автомобил на базата на Giulia Sprint GT.
Giulia Sprint GTA със 170 к.с. възхищава auto motor und sport
През 1965 г. снабдената с алуминиева каросерия GTA вече е готова. Буквата А в названието на модела означава Alleggerita, т.е. „олекотена”. Autodelta успява да свали около 200 килограма от двуместното купе – изработваната междувременно версия с алуминиева носеща платформа (която обаче се оказва прекалено мека) е дори още по-лека. Освен това четирицилиндровият мотор получава запалителна уредба с две свещи на цилиндър, която в състезателната версия (Competizione) извлича от 1,6-литровия агрегат около 170 к.с.
Още в серийната си версия GTA буди възхищение: „Няма спор, че Alfa Romeo съумява да издигне това очарование от шофирането до изживяване от най-чиста проба, каквото не предлага никоя друга автомобилна фабрика на света”, пише през 1965 г. автомобилният изпитател Райнхард Зайферт в auto, motor und sport. На състезателните писти от 1966 г. конкуренцията е поставена на колене, защото титлата в Европейския шампионат за туристически автомобили два пъти поред отива в Сетимо Миланезе, а с GTAm от 1969 г. се появява нов кандидат за шампион от клана Кити.
Жизненоважно за репутацията
Успехите превръщат Autodelta с някогашния инженер от Ferrari Карло Кити в новия връх на бойното копие на Alfa Romeo в моторните спортове. По онова време последните големи успехи с титлите във Формула 1 на д-р Джузепе Фарина и Хуан Мануел Фанджо вече са десет години назад в историята. „Спортът е жизненоважен за репутацията на фирмата Alfa Romeo”, подчертава Зайферт в началото на статията за теста на Alfa Romeo GTA. За да бъде отново излъскан този скъпоценен имидж, основаната през 1910 г. миланска автомобилна фирма си осигурява специалистите от Autodelta и през 1966 г. купува предприятието в Сетимо Миланезе.
Самата фирма майка като държавно предприятие няма право да се занимава с моторни спортове, но не е забранено да го прави чрез своя съюзник Autodelta. Тази „държава в държавата”, както Йорн Пугмайстер озаглавява портрета на фирмата в материал за sport auto от 1978 г., работи на вълната на успеха с доминиращите модели от състезанията за туристически автомобили, създавайки истински състезателен болид – Tipo 33. През 1967 г. спортната машина с двулитров V8 участва в първата си надпревара, но едва появилият се две години по-късно спортен прототип с трилитров мотор отново открива пред Alfa Romeo шансове за победа в състезание от световен шампионат.
Трябва обаче да изминат повече от четири години, преди стратегията на Кити да заработи. На 4 април 1971 г. заводските пилоти Ари Пискароло и Андреа де Адами с усъвършенствания Tipo 33/3 осигуряват на пистата Брендс Хеч първата победа за Alfa Romeo в Световния шампионат на марките.
Упорита борба с Ferrari
Две други победи, сред които особено престижния за една италианска марка успех в Тарга Флорио на Нино Вакарела и Тойне Хеземанс, както и на техните съотборници Де Адами и Джейс ван Ленеп, извеждат Autodelta на второ място в генералното класиране – преди Ferrari.
Но вечният противник от Маранело обръща палачинката с новия открит спортен прототип 312 P и през следващата година става световен шампион, а отборът на Alfa Romeo е отново втори.
За да донесе световната титла в Пиемонт, Autodelta също разработва дванайсетцилиндров мотор с три литра работен обем. През 1974 Артуро Мерцарио се присъединява към Autodelta и започва изпитателното пилотиране веднага след последното си състезание. „За първи път карах автомобила не тук в Балоко, а във Валелунга, близо до Рим”, спомня си миланецът, който преди няколко дни е навършил 70 години. „Т33 ме впечатли веднага – истински състезателен автомобил.” Още в първата надпревара през 1974 г. на Монца Мерцарио и неговият съотборник, американецът Марио Андрети, застават на върха на почетната стълбичка. „Аз пилотирах на старта, а Андрети закара колата до финала”, разказва Мерцарио, все още изпълнен с благоговение към онзи момент.
Зад нас механиците от фирмения музей на Alfa Romeo загряват дванайсетцилиндровия мотор пред реставрираното хале на Autodelta в землището на Балоко. Мерцарио става нетърпелив, постоянно се обръща към своята Alfa от 1975 г., но все пак разказва набързо какъв човек е бил всъщност Карло Кити: „За нас той беше нещо като образ на бащата, грижеше се много за безопасността и беше извънредно предпазлив – предпочиташе да прекъсне изпитанията, ако трасето му се виждаше прекалено мокро или времето твърде мъгливо.” В гласа на Мерцарио се долавя меланхолия.
T33 с 12 цилиндъра кара лицето да грейне
„Това по-скоро вредеше на резултатите – но наред с другото и защото отделни колеги пилоти се възползваха от предпазливостта на Кити”, казва Мерцарио – и вече се е покатерил в T33/ TT/12 със стърчащото задно крило. С този автомобил през 1975 г. той е спечелил четири състезания от световния шампионат и с това има голям дял в първата световна титла на Alfa Romeo след 1951 г. Изминатите с лекота обиколки по тестовото трасе и ревът на 500-те конски сили на централно разположения мотор са онази магия, която извиква върху лицето на Мерцарио излъчването на шампион.
Когато през 1977 г. Alfa Romeo печели световната титла в шампионата за спортни автомобили, дребният италианец отново е част от първия отбор на Карло Кити. И до днес жокеят на Alfa с дълги къдрави коси и каубойска шапка като отличителен знак е запазил съкровеното си отношение към конструктора – за този прекаран в Балоко ден той отказва да получи хонорар от някогашния си работодател.
С Формула 1 идва началото на края
Докато Мерцарио се бори за точки в световния шампионат с турбоверсията на T33, развиваща в последното състезание 640 к.с., Кити е вече изцяло отдаден на новото си приключение Формула 1 – отначало като доставчик на двигатели за Brabham, а от 1979 г. дори със собствен автомобил. Големият успех обаче така и не настъпва, а през 1986 г. идва краят – както на ангажимента във Формула 1, така и на присъствието на Кити в Alfa Romeo, след като Fiat е поел контрола над богатата на традиции марка. „Кити вече нямаше право да влиза във фабриката”, казва с тъга Мерцарио.
КРАТКИ ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ
Alfa Romeo T33/TT/12 (1975)
Дванайсетцилиндров V-образен мотор с водно охлаждане, ъгъл между цилиндровите редове 180 градуса, по два горно разположени разпределителни вала за всеки цилиндров ред, работен обем 2995 см3, диаметър на цилиндъра х ход на буталото 77,0 x 53,6 мм, 500 к.с. при 11 500 об./мин, механична система за впръскване на горивото, петстепенна трансмисия, пластмасова каросерия върху решетъчна тръбна рама (стомана, магнезий), независимо окачване, дискови спирачки, колела отпред 13, отзад 15 цола, тегло 670 кг, Vmax: 348 км/ч.
Alfa Romeo Giulia TZ (1963/64)
Четирицилиндров редови мотор с водно охлаждане, два горно разположени разпределителни вала, работен обем 1570 см3, диаметър на цилиндъра х ход на буталото 78 x 82 мм, 150 к.с. при 7000 об./мин (в състезателната версия), 2 карбуратора Weber с напречен поток 45 DCOE, петсепенна трансмисия, алуминиева каросерия върху решетъчна тръбна рама (стомана), независимо окачване, дискови спирачки (отзад вътрешно разположени), колела 15 цола, тегло 650 кг, Vmax: 246 км/ч.
Alfa Romeo GTA (1965)
Четирицилиндров редови мотор с водно охлаждане, два горно разположени разпределителни вала, работен обем 1570 см3, диаметър на цилиндъра х ход на буталото 78 x 82 мм, 115 к.с при 6000 об./мин (в серийната версия), 2 карбуратора Weber 45, петстепенна трансмисия, самоносеща алуминиева каросерия върху стоманена дънна платформа, независимо окачване отпред, твърд мост отзад, дискови спирачки, колела 14 цола, тегло 745 кг, Vmax: 191 км/ч.
Alfa Romeo GTAm (1970)
Четирицилиндров редови мотор с водно охлаждане, два горно разположени разпределителни вала, работен обем 1985 см3, диаметър на цилиндъра х ход на буталото 88,5 x 84,5 мм, 230 к.с. при 7500 об./мин, индиректно впръскване на бензин, петстепенна трансмисия, самоносеща алуминиева каросерия със стоманена дънна платформа, независимо окачване отпред, твърд мост отзад, дискови спирачки, колела 13 цола, тегло 960 кг, Vmax: 230 км/ч.
Brabham BT45-Alfa R. (1976/77)
Дванайсетцилиндров V-образен мотор с водно охлаждане (Alfa Romeo Tipo 115-12), ъгъл между цилиндровите редове 180 градуса, по два горно разположени разпределителни вала за всеки цилиндров ред, работен обем 2995 см3, диаметър на цилиндъра х ход на буталото 77,0 x 53,6 мм, 520 к.с. при 12 000 об./мин, механична система за многоточково впръскване на горивото, шестстепенна трансмисия (Brabham-Alfa); двигателят не е носеща част в алуминиевия монокок.
Благодарим за съдействието на Стефано Агаци и неговия екип от Automobilismo Storico, на Alfa Romeo – Германия, и на Хартмут Щьопел.
Текст: Дирк Йохе
Снимки: Харди Мучлер