Първите компании, които осигуриха гаранции на двигателите си при употреба на биодизел бяха прозводителите на селскостопански и транспортни машини от ранга на Steyr, John Deere, Massey –Ferguson, Lindner и Mercedes-Benz. Впоследствие диапазонът на разпространение на биогоривото бе разширено значително, включвайки последователно автобусите от обществния транспорт и такситата в някои градове.
Противоречията относно осигуряването или въздържането от гаранции от страна на автомобилните производители по отношение на пригодността на двигателите да работят с биодизел водят до множество проблеми и неяснотии. Пример за подобно недоразумение са нередките случаи, в които производителят на горивната уредба (има такъв прецедент с Bosch) не гарантира сигурността на работата на компонентите й при използване на биодизел, а автомобилният производител, вграждащ същите компоненти в своите двигатели дава такава гаранция... Истинските проблеми в такива спорни случаи започват при появата на дефекти, които нямат нищо общо с вида на използваното гориво.
Вследствие на това то може да бъде обвинено в грехове, за които няма вина или пък точно обратното – да бъде оправдано когато има такива. В случай на рекламация производителите (типичен пример за които в Германия е VW) в повечето случаи измиват ръцете си с лошото качество на използваното гориво и никой не може да докаже противното. Принципно производителят винаги би могъл да намери вратичка и да се измъкне от отговорността за евентуални повреди, за които предварително е декларирал, че са включени във фирмената гаранция. Именно за да бъдат избегнати в бъдеще недоразумения и спорове от подобен род, инженерите на VW конструираха горивен сензор (който може би ще се вгражда в Golf V) за оценка на вида и качеството на горивото, който при нужда ще подава сигнал за пренастройка на момента на впръскване на горивото на електрониката, управляваща процесите в двигателя.
Предимствата
Както вече споменахме, биодизелът не съдържа сяра, тъй като се състои изцяло от природни и впоследствие химически преработени мазнини. От една страна наличието на сяра в класическото дизелово гориво е полезно, защото помага за смазването на елементите от хранителната уредба, но от друга е вредно (особено за модерните прецизни дизелови системи) тъй като образува пагубни за техните фини елементи серни окиси и киселини. Сярата в дизеловото гориво в Европа и някои части на Америка (Калифорния) през последните години бе драстично намалено по екологични съображения, което на свой ред неминиумо оскъпи процеса на рафиниране. Мазилните му свойства също бяха влошени с намаляването на серното съдърбжание, но този негатив може лесно да бъде компенсиран с добавянето на присадки и биодизел, който в този случай се оказва чудодейна панацея.
Биодизелът е изграден изцяло от парафинови въглеводороди с прави и разклоннени връзки и не съдържа никави ароматни (моно и полициклични) въглеводороди. Именно наличието на последните (стабилни и следователно нискоцетанови) съединения в петролния дизел е една от основните причини за непълноценното горене в двигателите и отделянето на повече вредни вещества в емисиите, а поради същата причина и цетановото число на биодизела е по-високо от това на стандартното дизелово гориво. Изследванията показват, че благодарение на споменатите химични свойства, както и на наличието на кислород в молекулите на биодизеловото гориво то изгаря по-пълноценно, а отделените при горенето му вредни вещества са значително по-малко (виж таблицата).
Работа на двигателите, захранвани с биодизел
Според голям брой изследвания в САЩ и някои европейски страни, продължителната употреба на биодизел води до намаляване на износването на елементите от цилиндровата група в сравнение с случаите, в които се използува обикновен петродизел с ниско съдържание на сяра. Поради наличието на кислород в молекулата му биогоривото има леко намалено енергийно съдържание в сравнение с петродизела, но същият този кислород подобрява ефективността на горивните процеси и почти напълно компенсира намаленото енергийно съдържание. Количеството на кислорода и точната форма на метилоестерните молекули водят до известна разлика в цетановото число и енергийното съдържание на биодизеловите горива в зависимост от вида на изходната суровина. При някои от тях разходът все пак се увеличава, но пък по-голямото количество впръскано гориво, необходимо за осигуряване на същата мощност означава и по-ниска темепература на процеса, както и следващото от този фактор подобряване на ефективноста му. Динамичните параметри на работата на двигател с най-разпространеното в Европа биодизелово гориво, произведено от рапична суровина (т. н. „техническа” рапица, генетично модифицирана и неизползваема за храна и фураж) са същите като тези на петродизела. При използване на суровина от слънчогледво семе или отработено олио от фритюрниците на ресторантите (които сами по себе си са смес от различини мазнини) се забелязва средно 7 до 10% спад на мощността, но в много случаи е възможно спадът да бъде и много по-голям. Интересно е да се отбележи, че при работещите с биодизел двигатели нерядко се отбязва увеличаване на мощността в режим на максимално натоварване - при това със стойности, достигащи до 13%. Това би могло да се обясни с факта, че в тези режими съотношението между свободния кислород и впръсканото гориво значително се намалява, което на свой ред води до влошаване на ефективността на горивния процес. Биодизелът обаче носи в себе си кислород, който предотвратява настъпването на тези негативни последици.
Проблемите
И все пак защо след толкова много ласкави отзиви биодизелът не се превръща в масов продукт? Както споменахме, причините за това са преди всички инфраструктурни и психологически, но към тях трябва да се прибавят и некои аспекти от техническо естество.
Въздействията на това органично гориво върху частите на двигателя и най-вече върху тези на хранителната система все още не са категорично установени въпреки немалобройните изследвания в тази насока. Отчетени са случаи, впри които използването на високи концентрации на биодизела в общата смес води до повреди и бавно разграждане на гумените тръбопроводи и някои меки пластмаси, уплътнения и гарнитури, които стават лепкави, омекват и се раздуват. По принцип този проблем може лесно да се разреши със замяната на тръбопроводите с елементи от синтетични материали, но все още не е ясно, дали автомобилните фирми ще са готови на подобни инвестиции.
Различните суровинни източници на биодизел имат различни физични свойства при ниски температури. Поради което някои от разновидностите на биодизела са по-подходящи за използване през зимата от други, а производителите на биодизел добавят към горивото специални присадки, които намаляват температурата на помътняване и спомагат за по-лесния старт през студените дни. Друг основен проблем на биодизела е и увеличаването на нивото на азотните окиси в отработилите газове при двигателите, работещи с това гориво.
Производствената цена на биодизела зависи преди всичко от вида на суровината, ефективността на събирана на реколтата, ефективността на завода за производство и най-вече от схемата за облагане на горивата с данъци. Именно поради целево приложените данъчни облекчения в Германия например биодизелът е малко по-евтин от нормалния дизел, а американскато правителство стимулира употребата на биодизел като гориво в армията. През 2007 година в употреба вече ще навлязът и биогоривата от второ поколение при което се използува като суровина целулозната маса нса растенията-в този случай така наречения процес Biomass-to-Liquid (BTL) използуван от предприятието Choren.
В Германия вече съществуват доста станции на които може да се зарежда чисто олио, а устройства за зареждането им са патентовани от инженерната фирма SGS от Аахен, а фирмата за преоборудване Aetra от Падерборн ги предлага както на собствениците на станции за олио, така и за индивидуална употреба. Що се отнася до техническото приспособяване на автомобилите, то напоследък и в тази област бе отбелязан значителен прогрес. Ако до вчера мнозинството консуматори на олио бяха предкамерните дизели от осемдесетте години, днес към растителното масло преминават главно модерни мотори с директно впръскване - дори такива, които използват чувствителните механизми помпа-дюза и Common Rail. С търсенето расте и предлагането, а напоследък пазарът в Германия може да предложи доста подходящи модификации за всякакви автомобили с двигатели, използващи принципа на самовъзпламеняването.
На сцената вече доминират сериозните фирми, които монтират прилично функциониращи комплекти. Най-удивителната еволюция обаче протича при самия енергоносител. Цената на мазнината обаче едва ли ще спадне под 60 цента за литър, като главната причина за този праг е фактът, че същата суровина се използва и при производството на биодизела.
Изводите
Биодизелът все още е гориво, над което тежат доста противоречия и въпросителни. Противниците му го обвиняват за разядените горивопроводи и уплътнения, за кородиращите метални части и за повредените горивонагнетателни помпи, а автомобилните фирми засега се дистанцират от екологичната алтернатива –може би с цел да осигурят спокойствието си. Все още не са уредени и законовите нормативи за сертификацията на това безспорно интересно поради много причини гориво.
Не трябва да се забравя обаче, че то съществува отскоро на пазара- практически от не повече от десетина години. През този период преобладаваха ниските цени на класическите петролни горива, които по никакъв начин не стимулират инвестициите в развитие на технологиите и подобряване на инфраструктурата за популяризацията на неговата употреба. Никой до този момент не си е поставял за цел да изработи всички елементи на хранителните системи на двигателя така, че да са напълно неуязвими за атаките на агресивния биодизел.
Нещата обаче могат рязко и скокобразно да се променят - при нарастващите в момента цени на петрола и неговия дефицит независимо от отворените докрай кранове на страните от OPEC и компания, актуалността на алтернативите от рода на биодизела може буквално да експлодира. Тогава производителите на автооборудване и автомобилните фирми ще трябва да осигурят съответните гаранции за своите продукти при работа с търсената алтернатива.
И колкото по-бързо, толкова по-добре, защото други алтернативи скоро няма да има. По моя скромна преценка съвсем скоро био- и GTL-дизелите ще се превърнат в неизменна част от продукта, който ще се продава по бензоностнциите под формата на „класическо дизелово гориво”. А това ще бъде само началото...
Камило Холебек-Biodiesel Raffinerie Gmbh, Австрия: „Всички европейски автомобили, произведени след 1996 година могат да се движат безпроблемно с биодизел. В стандартното дизелово гориво, което зареждат потребителите във Франция има 5% биодизел, а в Чехия т.нар. „бионафта” съдържа 30% биодизел.””
Тери де Вишн, САЩ: “Дизеловото гориво с ниско съдържание на сяра има намалени мазилни свойства и склонност да слепва гумените детайли. Петролните фирми в САЩ започнаха да добавят биодизел с цел подобряване на мазането. Shell добавя 2% биодизел, който носи кислород и намалява вредните емисии. Биодизелът като органична субстанция има тенденция да бъде абсорбиран от естествения каучук, но през последните години последният е заменен с други полимери.”
Мартин Стийли, потребител Англия: “След като карах моето Volvo 940 (с 2,5-литров петцилиндров двигател на VW) с домашно произведен биодизел в продължение на 50 000 км разглобих мотора. По главата нямаше никави въглеродни отлагания и нагар! Всмукателните и изпускателните клапани бяха чисти, а дюзите работеха перфектно на тестовия стенд. По тях нямаше следи нито от корозия, нито от сажди. Износването на двигателя бе в рамките на нормалното и нямаше никави следи от допълнителни проблеми, свързани с горивото.”