Моделът 8 Litre е най-бруталното, мощно и грамадно нещо, създадено от У.O. Бентли.
Производственият тираж е 100 броя шасита, от които само едно е удостоено с каросерия „Льо Ман”. Удивителният гигант с номер YX 5119 е успял да оцелее до наши дни в напълно оригинално състояние, а пробегът му от 1932 година до момента възлиза на едва 26 240 мили...
Представете си, че живеете в началото на 30-те години на миналия век и изведнъж получавате в наследство колосална по мащабите си сума – говори се за три милиона паунда стерлинги или два пъти повече от парите, които прочутият „Bentley Boy” и трикратен победител в Льо Ман Уулф Барнато печели от своите диамантени мини. Разбира се, решавате да си купите автомобил. И ако желаете той да е спортен, а пък вие сте британец… някак от само себе си става ясно, че първата врата, на която ще почукате, ще бъде тази на достопочтения Уолтър Оуен Бентли в Крикълууд, Северен Лондон.
Неприятното в случая е, че към този момент Bentley Motors Ltd вече е жертва на хронични финансови затруднения и през 1931 година преминава в ръцете на Rolls-Royce. От друга страна обаче, произведенията на талантливия машинен инженер У.O. Бентли вече се радват на зашеметяваща слава. Редовите четири- и шестцилиндрови двигатели с внушителна кубатура, горно разположен разпределителен вал и четири клапана на цилиндър, невероятно здравите шасита и окачвания и петте победи в Льо Ман в периода между 1924 и 1930 година говорят сами за себе си. Но най-бруталният, мощен и грамаден автомобил, създаван някога от Bentley, е моделът 8 Litre от 1930 година с максимална мощност 220 к.с.
Именно с тази машина желае да се сдобие капитан Вивиан Хюит – освен богат наследник, роденият през 1888 година Хюит е орнитолог и авиационен пионер, които през 1912 година извършва първия полет от Англия до Ирландия. Естествено, пилотът има доста точна представа за начина, по който трябва да изглежда неговият 8 Litre и през април 1932 година той купува от The London Car Exchange Ltd 94-тото от 100 произведени шасита със сериен номер YX 5119, късо междуосие и цена 1275 паунда. И допълнително към него – последното въобще произведено шаси от серията с номер YX 5125. Ей така – за всеки случай... Разбира се, впоследствие в главата на Хюит се ражда и мисълта да сглоби второ Bentley на вече наличната основа.
„Просто човекът разполага с неограничени средства и иска възможно най-добрия автомобил“, обяснява ситуацията Аксел Шуте – един от най-реномираните търговци с класически автомобили в света и настоящ притежател на въпросното Bentley. Заедно с автомобила, преди година 52-годишният германец се сдобива и с нещо, което за специалистите по автомобилна история е също толкова впечатляващо, колкото и самата машина – 112 страници пълна документация с всички сметки и цялата писмена кореспонденция между Хюит и търговеца мистър Бъртън. „Хюит е обръщал внимание на всеки детайл и когато четете писмата, можете да си създадете доста ясна представа за историята и процеса на производството“, възхищава се на находката си Шуте.
При това трябва да се има предвид, че дотогава е било обичайно и напълно нормално моделите 8 Litre да бъдат оборудвани с внушителни по размери и подобаващо представителни каросерии тип лимузина или купе. Хюит е единственият, който твърдо настоява за използване на тясната, четириместна и открита каросерия „Льо Ман”, която се монтира директно върху рамата. Вследствие на това, пространството на предните седалки на огромния автомобил предразполага към доста тесни контакти дори когато водачът и спътникът му не надвишават средния ръст.
Каросерия от Vanden Plas
Поръчката за изработка на каросерията получава специализираната компания Vanden Plas, чиито цехове се намират в съседство до сервизния отдел на Bentley. Цената върху запазената в документите квитанция възлиза на 385 паунда. Изработката се проточва месеци, а дискусиите върху всяка подробност са отразени писмено в кореспонденцията между Хюит и Бъртън – дори фиксиращите ремъци на капаците на двигателя са разработени в два варианта и придружени от подробен чертеж. Тяхната цена също е подробно описана – два паунда, дванайсет шилинга и шест пенса за варианта „Racing Type Bonnet Strap“.
Освен това капитан Хюит избира бутала с възможност за по-висока степен на сгъстяване, магнетна запалителна система, изнесен извън каросерията скоростен лост, водобран за ръчната спирачка, защита от отхвръкнали камъни за калниците с кадмиево покритие, пневматично окачване на седалките по подобие на използваното в състезанията на Льо Ман, бутон за клаксона вдясно непосредствено до волана и какво ли още не… Всички подробности за индивидуалните поръчки могат да се проследят в писмата му до Бъртън, които на моменти са били изпращани всекидневно.
„Много важен елемент за Хюит са и трите изпускателни тръби, които той държи да бъдат разположени външно като при SSK и специално инструктира механиците на Bentley да разгледат много внимателно модела на Mercedes”, разказва Аксел Шуте. Още по-важно и изрично подчертано в нарочен ръкопис за Хюит е и нещо друго – „при никакви обстоятелства автомобилът да не се стартира в мое отсъствие“.
Ден след получаването на тази инструкция мистър Бъртън се вижда принуден да сподели в смирено писмо, че един от механиците вече е запалил осемлитровата машина, за да провери уплътнението на изпускателния колектор. „Но само на празен ход, оборотите на двигателя въобще не са повишавани, а времетраенето на работата му не е надхвърлило четири минути.“ Пишейки тези обяснения, Бъртън вероятно е попивал капки пот от челото си...
Вивиан Хюит най-накрая влиза във владение на новата си придобивка през първата седмица на април 1933 година. Машината е заредена с 50 галона бензин (227 литра) на цена 4 паунда. За съжаление, до нас не са стигнали сведения относно пътешествията и приключенията на капитана и неговото Bentley през следващите няколко години. Знае се само, че в определен момент той заминава да живее на Бахамските острови и оставя автомобила в малък гараж извън границите на своя имот (входът му се оказва твърде малък) в Уелс.
След смъртта на Хюит през 1965 година уникалното Bentley бива наследено от неговия приятел Джак Пари, който при отварянето на гаража с удивление установява, че според показанията на километража пробегът е под 7000 мили. Пари ползва осемлитровия гигант в продължение на две години, след което го продава на колекционер. Впоследствие автомобилът преминава през ръцете на още няколко известни ентусиасти на класическото автомобилостроене. „Автомобилът има щастието да прекара в гаража годините, в които предвоенните модели не притежават никаква стойност, и излиза на бял свят едва тогава, когато отново се появяват заинтересовани от подобни екземпляри“, отбелязва Аксел Шуте и допълва - „Безкрайно благодарен съм на всички предишни собственици за това, че на никого от тях не му е хрумнало да реставрира класическото Bentley.“
Шуте открива автомобила за първи път в Америка през 1992 година и веднага прави на тогавашния му собственик предложение за покупка, което неизменно подновява всяка следваща година. Но Хенри Патронис постоянно отказва до момента, в който поради напредналата си възраст разпродава своята колекция и моделът на Bentley попада в ръцете на друг заинтересован. През 2015 година обаче пред Шуте най-накрая се открива нова възможност за покупка на униката, чиято цена достига един милион паунда още през 80-те години на миналия век. За сравнение – по онова време „нормален” 4.5 Litre Le Mans струва не повече от 170 000 паунда.
„Не се поколебах и за миг с покупката, усещах как сърцето ми бие в гърлото“, припомня си Шуте финала на 23-годишното чакане и пояснява: „Този 8 Litre обединява в себе си всичко онова, което за мен трябва притежава един класически автомобил – прочута марка, върхов модел, вълнуваща разновидност на каросерията, сензационно оригинално състояние и безупречна, пълна документация. Това е автомобил, който с удоволствие бих запазил в гаража до края на дните си.“
Едно Bentley носи щастие
Силни думи от устата на човек, през чиито ръце през последните почти 30 години са минали над 1400 класически автомобила, сред които немалко Mercedes Kompressor и много благороден метал, дело на Ferrari, Maserati, Bentley и Bugatti. Без съмнение, най-големият удар на изключително сдържания като поведение германски колекционер беше реставрацията и последващата продажба на единствения частно притежаван Mercedes-Benz W 196 с номер на шасито 6. Автомобилът на Фанджо от 1954 година.
Затова решихме да настояваме докрай именно собственикът да седне зад волана на своето съкровище за фотосесията на уникалното Bentley – нещо, което след първоначалния отказ („Не, не, карайте вие!”), Шуте направи с видимо удоволствие. „Толкова щастлив, колкото с това Bentley, съм виждал Аксел само при първото пробно каране на реставрирания W 196“, споделя с усмивка неговият дългогодишен сътрудник и приятел Бастиан Фойгт.
Накрая и аз се възкачвам на шофьорското място във висините. Воланът е огромен, трябва доста да се протягам, за да достигам разположения зад борда скоростен лост, педалите на съединителя и спирачките изискват здрава мускулатура, а този на газта е разположен по средата. Включвам двата запалителни кръга и задействам бензиновите помпи – осемлитровият гигант изревава могъщо през едрокалибреното оръдейно дуло на ауспуховата тръба и реагира и на най-леките движения на педала за газта. Модифицираната за целите на 8 Litre четиристепенна трансмисия изпитва постоянна нужда от междинна газ, но човек бързо свиква с това, пък и предавателните кутии на Bentley от онова време могат да се разрушат единствено с експлозив.
Шестцилиндровият двигател с един горен разпределителен вал, задвижван от ангренажни мотовилки (като при NSU Max), и със 140-милиметров ход на буталата тласка живото тегло от 2,2 тона с невероятна лекота и настойчивост – не толкова брутално колкото при Bentley Old Mother Gun, но много по-впечатляващо от 4,5- и 6,5-литровите мотори на стария Уолтър Оуен, които никой не може да обвини в анемичност. Въртящият момент е на зашеметяващи нива още при трицифрени показания на оборотите – по принцип човек би могъл да остави скоростта да падне под 20 км/ч на четвърта предавка и оттам да ускори безпрепятствено чак до 180 км/ч, а в нормални условия никога няма да ви потрябват повече от 2500 об./мин. Както често обича да казва основателят на Bentley – „There's no replacement for displacement”...
За да отговори на възможностите на машината, водачът следва да притежава определено ниво на физическа подготовка. Завоите и маневрите изискват здраво стискане и теглене на големия волан. При покачване на скоростта обаче управлението става учудващо леко и забележително прецизно, а гигантското междуосие създава усещането, че предницата вече е зад завоя, когато задницата пристигне най-накрая.
Но все пак това Bentley не е направено за движение по тесни селски улици, а по-скоро за да изпълни хрумванията на лондончани, които посред нощ решават, че закуската в Париж не е никак лоша идея. При това нискооборотното боботене на осемлитровия двигател действа като успокоителен мехлем за сърцето на пилота. Или както казва Аксел Шуте, „след дълъг ден в офиса ми трябват само няколко километра с моето Bentley, за да стана като нов.“ Нямаме никакво съмнение в това!
Заключение
Редакторът Ханс-Йорг Гьоцел: За всеки почитател на класическите автомобили самото съществуване в наши дни на единствения Bentley 8 Litre с каросерия Le Mans е цяло чудо. Да не говорим за невероятното, напълно запазено в оригинален вид състояние на произведения през 1932 година образец, неговата вълнуваща и документирана в най-малки подробности история и не на последно място – за феноменалните възможности на пътя на спортната машина с пробег от едва 26 240 мили.
Teкст Ханс-Йорг Гьоцел
Снимки Артуро Ривас
Технически данни
Bentley 8 Litre | |
---|---|
Работен обем | 7983 куб.см |
Мощност | 220 к.с. (162 кВт) при 4200 об./мин |
Максимален въртящ момент |
н.д. |
Ускорение 0 – 100 км/ч |
35 сек (16-128 км/ч на най-висока предавка) |
Спирачен път при 100 км/ч |
н.д. |
Максимална скорост | 180 км/ч |
Среден разход на гориво в теста |
30 л/100 км |
Базова цена | 440 000 евро (с каросерия Limousine) |