Спортен дух и аристократичен лукс в две елитни купета с мощност над 500 к.с.
BMW M850i и Bentley Continental GT V8 обитават две доста отдалечени ценови сфери. Те обаче привеждат в съзвучие сърцето, тялото и най-вече душата. Сравнение на два автомобила, които като че ли са засенчени от съответните върхови модели.
Англичаните може да бъдат упреквани за много неща – например за кулинарните им разбирания, за прословутия им сплин, за това, че шофират от грешната страна на пътя или за странната зрителна измама по повод на един гол на стадион „Уембли“. Но има едно нещо, което те постоянно ни доказват отново и отново – и това е присъщият им спортен дух.
Днес негов носител е Continental GT V8, който определено не е създаден за онова, на което ще го подложим. Какво имаме предвид ли? Просто го погледнете: той не е обикновено мощно купе, което може да бъде оценено според броя на конските сили – а по-скоро монумент на една цялостна маркова традиция, която го задължава да носи на господаря си както удоволствие зад волана, така и подобаващ лукс – и с това, така да се каже, го поставя между два стола.
E да, след смяната на поколенията, когато се отърва от леко недодяланата платформа на Phaeton, той сякаш се освободи от прангите на нозете си. Въпреки това изгледите за динамични подвизи на пътя продължават да са скромни. 2,2 тона, 4,85 метра дължина, почти два широчина – това просто са размери, които не могат да се проврат безнаказано покрай физичните закони. Поне не и ако едновременно с това се налага и да бъде изпълнявана ролята на храм на уелнеса.
Но за разлика от други фирми, които преди подобни тестове се впускат в изчисления и ако шансовете за победа са по-малки от 99,1 процента, се отказват, хората от Bentley изпращат Continental в битката без излишни приказки. И се защото страдат от мазохизъм, а понеже изхождат от основателното убеждение, че въпреки неблагоприятните знамения са в състояние да представят един фамозен автомобил – истинско GT от книжките с приказки.
Така се заформя една необикновена история, интересна не толкова с напрегнатия си сюжет, колкото с харизмата на актьорите. И на двамата актьори! Моделът на BMW може и да се губи в аурата на своя партньор, но пък в собствения си свят изпълнява ролята си идеално. Петзначното му название го идентифицира като онова, което по-рано наричахме Performance модел – нещо като среден път, който лъкатуши между заоблените хълмове на стандартната „осмица“, от едната страна, и грандиозния вулкан M8, от другата. При това точно по идеалната линия! Защо? Защото леко тръпчивите му настройки кореспондират оптимално със същността на „осмицата“. Защото пълноформатното купе не е принудено да се прави с всички сили на спортен автомобил и защото, от друга страна, не излъчва плавната мекота на един 840i.
Ходовата част овладява както изпъкналостите, така и вълните по настилката, управляемостта съчетава енергични реакции с елегантност, 4,4-литровият битурбомотор тегли мощно, но въпреки широките си 750-нютонметрови бицепси никога не си позволява излишни изблици на сила. Ако можем да упрекнем за нещо 850i, то е, че съчетава благородните жестове с някои черти на дребен буржоа –най-вече в интериора, обзаведен твърде банално за един хай енд модел на BMW.
И обратното – представителят на Bentley при всяко качване разкрива пред вас личния ви Гранд хотел Екселсиор. Тук всичко блести и искри, набразденият алуминий на централната конзола се усеща на пипане още по-приятно, отколкото изглежда, при нужда екранът на навигацията се завърта и бива заменен от три живописни кръгли циферблата, докато озвучителната уредба създава илюзията, че на седалката до вас се изреждат една след друга рок звезди – в естествена големина, плюс базови вибрации в облегалката.
Шоу звезда срещу звезда на пътя
Всичко това е само шоу? Логично е да е така – в света на купетата като цяло и при Bent¬ley в частност. Нали все пак специалният чар на един Continental вече не идва от гените, които днес произхождат от Щутгарт-Цуфенхаузен. И по-точно, от произвежданата там Panamera, която определено е превъзходно Porsche, но не повече от посредствено Bentley. Така че генетичната трансформация не можеше да се ограничи само с някои украшения. Не, хардуерът трябваше да бъде кондициониран за новата целева група, като спортното усещане придобие достолепие, а мощността – драматичен патос.
Мисия невъзможна? Може би, но развойните специалисти все пак някак си са успели да комбинират и надградят модулния комплект така, че моделът да не изглежда като новобогаташ, а като потомствен благородник. Централната фигура – двигателят – е четирилитровият специалист по всичко, който за Lamborghini влиза в ролята на разярен бик, в А8 е тих като мишле, а сега е в своята парадна версия. С получените при назначаването му в Continental 550 конски сили, които са някъде по средата на неговия спектър, той още с първото подаване на газ се откроява сред пъстрата група на роднините – в образа на грациозен задвижващ агрегат, който плавно променя характера си между мила госпожица и желязна лейди.
Двата му турбокомпресора реагират бързо, но не припряно, силата, както обикновено, тече като пълноводен поток, който обаче е по-дълбок, по-обемен и с онази корабна нотка в ауспуха, която в зависимост от натоварването се преплита по-силно или по-слабо с глухото боботене. Крайният ефект от всичко това е, че въпреки униформената си техника Continental продължава да носи бална рокля и се възприема като по-изключителен, отколкото е фактически, все още свръхпленителен и на фона на питлейна в Хокенхайм – като принцеса Кейт на кратко посещение в градската бирария.
Съвсем другояче изглежда моделът на BMW, който с карбоновите апликации по външните и вътрешните части на каросерията си поне внушава известна близост с моторните спортове. Със съответната увереност той изпълнява и служебните си задължения и като цяло ускорява малко по-банално от театрално избухливото Bentley, но пък благодарение на стартовия контрол и предимството на по-ниското с цели 250 кг тегло ¬¬– вероятно и по-ефикасно.
Да, ама не! По някакъв начин скритите съставки на Porsche сякаш избиват на повърхността в Continental, събуждат и освобождават неподозирани сили и успяват да изпреварят M850i с две десети от секундата при спринта до 100 км/ч. Малък успех, но със символичен характер. Защото дори на гран при трасето, което коварно се опъваше на стария Continental, новият се усеща като много по-еластичен и без предишното неприятно потъване.
Спортен дух срещу спортен характер
Е и? Нима Негово величество има намерение да надскочи присъщите му по рождение рамки? Дали зад спортния дух в крайна сметка не се крие истински спортен характер? Отговорът е – зависи от гледната точка. В мащабите на Bentley версията GT V8 е истинска сензация. Не само в сравнение с предишното поколение, но и с по-скъпия с 15 000 евро и по-мощен с 85 к.с. W12. Разликата е в по-малкия товар върху предния мост, който се отразява благотворно върху поведението на пътя.
Разбира се, двигателният му апарат продължава да излъчва известна помпозност, но тя вече не надхвърля определени граници. Вместо внушителната маса да залита насам-натам, тя до голяма степен бива укротена от системата за стабилизация против клатене и с помощта на разпределението на теглителната сила към четирите колела с акцент върху задните се провира удивително стремително в завоите. Единствено при спирането многото килограми продължават да натискат напред – което обаче в крайна сметка не променя факта, че като цяло Continental е в състояние да прояви значително повече динамика, отколкото някой някога изобщо ще очаква от него.
Същото е в сила и за купето на BMW. В истинския живот и то по-скоро ще се изкачва по настлани с дребен чакъл алеи, отколкото да бъде изправено пред въпроса дали ще успее да вземе бързия десен завой. С оглед на по-високото ниво на възможностите обаче при него връзката между привидност и действителност е още по-гротескова. Автомобилът се управлява по-директно, усеща се като по-компактен и преминава по завоя с повече тяга.
Главна заслуга за това има системата за двойно предаване с променливо разпределение, която през диференциала на задния мост пренасочва задвижващата сила към регулиращия лост. Звучи сложно? Затова пък работи съвсем просто. Първо, завъртате волана, второ, натискате силно газта. Трето – усещате как M850i сам се ритва отзад, как почва да плува под ъгъл и после от само себе си отново се изтегля направо. Точно така – и не забравяйте, четвърто, удоволствието, към което решително е ориентиран спортният дух на тези двама чаровници.
Заключение
Ако сведем сравнението само до числа, резултатът е ясен и прозрачен като зеленчуков бульон – или ако предпочитате, като джин с тоник. Много по решаващо за изхода му е онова, което се крие между редовете с оценките. Например, че с Continental V8 конструкторите на Bentley са постигнали гигантски качествен скок и сега тези „бентли бойс“ вече няма за какво да се срамуват пред спортното си наследство. Клиентите с претенции за аристократизъм обаче все така ще могат да си доставят (извънредно скъпо) удоволствие. При BMW посланието се крие в отношението към М8, до който M850i е доста близък в някои отношения. Управляемостта му е дори по-лека и по-добре акцентирана, а освен това с по-свободните си настройки се вписва в образа на купе много по-добре от превъзхождащото го в йерархията „грубиян туризмо“.
Текст: Щефан Хелмрайх
Снимки: Росен Гарголов
Rumen Ralchev
Спомням си какъв УАУ ефект имаше при появяването на предишното 850. Красота, стил, елегантност, голяма мощност. И когато БМВ обявиха, че ще произвеждат отново 850, очаквах отново да видя шедьовър. Очаквах да видя голямо, разкошно GT. Новото 850 може да е технологичен шедьовър, но Уау ефект категорично го няма. Просто малко по-голямо от събратята си БМВ. Жалко.