Flying Spur – моделът с четири врати на базата на „малката” моделна серия на Bentley – навлиза в нова фаза от развитието си. Сега той разполага с повече мощност, повече комфорт, още повече лукс и по-дълго междуосие.
В последно време около Bentley Flying Spur подобно на дразнещо насекомо се върти един твърде интересен въпрос: „А кога моделът ще се предлага и с дизелов двигател?“ Всъщност в това няма нищо чак толкова лошо – все пак концернът VW има в асортимента си прекрасен V8, работещ по принципа на самовъзпламеняването. Отговорът на този въпрос бива поднесен добронамерено и всъщност напълно еднозначно, стига човек да чете между редовете: „Очакванията ни са около 60 процента от продажбите на този автомобил да бъдат в Китай. Преобладаващата част от останалите автомобили ще намерят своите собственици най-вече в Щатите, Близкия и Средния Изток, както и в Русия”. А както добре знаем, на изброените пазари търсенето на енергийно ефективни задвижвания е почти като търсенето на черно-бели телевизори.
По улиците на Пекин представителната лимузина се носи величествено сред множеството Magotan и Sagitar (VW), Excelle (Buick), Elantra (Hyundai) и C-Triomphe (Citroеn). Повечето участници в движението не проявяват абсолютно никакъв респект към внушителната му осанка – достатъчно е да оставим съвсем малка пролука пред себе си и тя моментално бива безцеремонно запълнена от цял рояк забързани участници в движението. Bentley приема особеностите на околния свят с благородна лежерност, а в интерес на истината 5,30 метра каросерийна дължина определено дават сериозни предпоставки за лежерно настроени на борда.
След около осем години производство британците направиха основно обновление на модела, който сега има с 32 сантиметра по-дълго междуосие спрямо Continental GT. Общата дължина на автомобила е увеличена само със седем милиметра, поради което увеличаването на междуосието е в полза най-вече на пътниците от втория ред. Само в интериора има около 600 нови компонента, от стария модел са останали доста малко неща, сред които са сенниците, дръжките на вратите, подлакътниците и няколко функционални елемента на централната конзола. Пасажерите са заобиколени от десет квадратни метра декоративни апликации от благородна дървесина, чиято изработка с лекота надхвърля стандартите на производителите на огледала и бижута. Този автомобил просто ви подканя да заемете място на задната седалка, да вземете в ръка чаша от любимата си напитка, предварително охладена в хладилното отделение, или пък просто да си поиграете с подвижния команден елемент с чувствителен на допир екран, с който да си направите някоя и друга шегичка с шофьора. От друга страна обаче, мястото зад волана изглежда не по-малко обещаващо, а възхитително оформените педали сякаш подканят да ги настъпите здраво, за да усетите как дванайсетцилиндровия колос с принудително пълнене под предния капак ще ускори 2,5-тонната лимузина.
По-мощен и по-безшумен
След сърдитото изръмжаване при стартиране, дванайсетцилиндровата машина с обем 6,0 литра потъва в пълен покой и прави всичко възможно, за да остане незабелязана. Всъщност единственият начин да чуете тихото съскане на двата турбокомпресора и мелодичния, но едва доловим тембър на дванайсетте цилиндъра, е да изключите 1100-ватовата озвучителна уредба. Звукът става с една идея по предизвикателен единствено при рязко форсиране и то само тогава, когато водачът вдигне над 4000 оборота в минута. От Bentley с гордост отбелязват, че Flying Spur е станал с 40 процента по-тих отпреди, което звучи меко казано внушително предвид факта, че моделът и преди обновяването не беше много по-шумен от ръчен часовник. Регулаторите у бутоните реагират с дискретно прищракване, направените от масивен алуминий насочватели на въздушната струя в купето създават усещане за невероятна солидност. И понеже стана дума за алуминий – леката сплав е използвана за направата на предните калници, а задният капак е изработен от композитен материал. Тези решения правят каросерията с 50 процента по-лека и с четири процента по-устойчива срещу усукване.
Мощността на W12 двигателя е увеличена от 560 на 625 к.с., максималният въртящ момент вече е 800 нютонметра при 2000 оборота в минута (преди стойността му беше 650 Нм при 1600 об./мин).
Цялата суматоха на Пекин вече е зад Flying Spur, отлично поддържаните пътища в северна посока го подканят да се отдалечи от цялата тази 22-милионна лудост. Автоматичната трансмисия на ZF е на осма предавка, оборотите на двигателя са 1300, а при рязко настъпване на газта следва кратко замисляне, преди турбокомпресорите да поемат въздух и автомобилът да се понесе по посока на хоризонта. „Меката реакция на предавателната кутия в режим D е желан ефект, но скъсяването на времето за реакция на турбокомпресорите може да се реши само с усъвършенстването им чрез добавяне на променлива геометрия“, обяснява Ролф Фрех, директор на развойната дейност в Bentley. Отделеният за обновяването на модела бюджет обаче е бил сравнително ограничен, което обуславя липсата на по-сериозни технически промени, както и отсъствието на нови асистиращи системи. Дали това е проблем? По-скоро не, но вероятно ще бъде в известен ущърб на Flying Spur в случаите, когато моделът иска да привлече клиентела от Mercedes S 600 и BMW 760 Li. Пък и трябва да признаем, че задвижването не дава реални поводи за неудовлетвореност – над 2000 об./мин тягата е чудовищна, а ускорението от място до 100 км/ч според данните на производителя става за невероятните за автомобил с подобно тегло 4,6 секунди. Ако изберете ръчен режим на превключване на предавките, моторът винаги е в кондиция, а забавянето при подаване на газ изчезва безследно. Как реагира ходовата част при подобни експерименти със спортен стил на каране? Учудващно добре, въпреки че удължаването на междуосието е съпроводено с по-мека настройка на окачването. Разширената следа (отпред с 20, отзад с 35 милиметра), както и двойното предаване с Torsen, което предава въртящия момент между предния и задния мост в съотношение 40 към 60 процента, осигуряват на Flying Spur почти пъргаво поведение на пътя. Сякаш напук на огромното тегло, прецизното кормилно управление винаги дава на водача ясно дефинирана обратна връзка за контакта на колелата с настилката, с което автомобилът се доказва като изключително приятна за шофиране машина. Както може и да се очаква обаче, истинската сила на окачването с четири степени на регулиране е най-вече в комфорта на возене. Flying Spur създава илюзия като че се носи над пътя, а големите колела по никакъв начин не нарушават пълотата на тази хармония: наличието на опционалните 21-цолови колела не оказва никакво влияние върху возията.
Междувременно Flying Spur отново се потапя в гъмжилото от боядисани преобладаващо в черен или сребрист цвят седани и суматохата на необятния мегаполис. Само че това ни прави впечатление само на нас – автомобилът не се впечатлява от подобни подробности от пейзажа и предпочита да остане над тези неща.
Текст: Йенс Драле