Един от най-емблематичните представители на бутиковото производство излиза в пенсия
В Крю е време за смяна на караула: Mulsanne ще остане последният модел на Bentley от старата школа, задвижван от класическия V8 двигател на марката. Решихме да се срещнем още веднъж с този шедьовър на бутиковото автомобилостроене и да проверим доколко по-малкият модел Flying Spur е в състояние да компенсира чувството за тъга по отиващия си флагман.
Човек може да страда само за нещо, което познава. В случая това е добре, защото в противен случай занапред милиони хора по света щяха да тъжат след като последните 30 екземпляра от флагмана на Bentley, изработени от отдела за специални поръчки на компанията Mulliner и носещи допълнителното наименование „6.75 Edition“ напуснат халетата на завода в Крю. Всички те имат специални емблеми на облегалките на седалките, стилизирана миниатюра на капачката за маслото в областта на регулаторите на въздушната струя в интериора, както и малки прозрачни изображения на V8 двигателя върху скалите на контролните прибори.
В съвременната автомобилна индустрия никъде другаде няма да откриете такава искрена любов дори към най-незначителните детайлчета, както и никъде другаде няма да получите категорично „Да!” като отговор на най-съкровените желания на клиента, преди дори да е успял да ги формулира в конкретна форма. Никъде другаде хората вече не отделят минимум 400 работни часа, за да изработят един автомобил – макар че тук определения като шедьовър или произведение на изкуството изглеждат доста по-намясто. Нека не забравяме, че един сам по себе си отлично изработен VW Golf се прави за един-единствен работен ден. Затова и не е учудващо, че в рамките на десет години са произведени едва около 7300 екземпляра от Mulsanne. За огромно наше, а и на всички почитатели на марката и на ръчно изработените автомобили като цяло съжаление, през тази година ерата на „голямото Bentley“ приключва, като моделът предава щафетата на по-малкия Flying Spur. С което се прекъсва и последната връзка с едновремешния събрат по концерн Rolls-Royce в лицето на легендарния V8 двигател, който се появява за пръв път в модела S2 през далечната 1959 година. Въпросният агрегат и до днес е съвършеното задвижване за един Grand Tourer от подобен ранг, благодарение на което към извисения стил и почти неземния комфорт се добавят аристократични маниери, превъзходен звук и капка спортен дух.
Колос с кадифени пантофи
Заинтригувахте ли се? Елате по-близо, заповядайте в интериора и оставете зад себе си сивотата и суетата на градския живот и напрегнатото всекидневие. Голямото пътуване в необикновения свят на този автомобил започва с леко повдигане, заради специфичната позиция на седене в този дълъг 5,58 метра великан, който бива победен по размери единствено от по-дългия с 8 и по-висок с 13 см Rolls-Royce Phantom. Макар и сравними по големина, двата модела се различават значително по характер.
Mulsanne далеч не е толкова монументален, колкото своя конкурент – в същността си той е един цял паралелен свят, в който властват ювелирното внимание към всеки елемент и пълната свобода на клиента да направи автомобила точно такъв, какъвто си го представя. Mulsanne е своеобразен дистилат от история, технология и страст. Интериорът се доминира от неподвластното на времето трио, състоящо се от благородна дървесина, хром и фина телешка кожа. Стандартният избор включва девет варианта за дървените апликации, 24 цвята за кожените тапицерии и над 100 цвята за лаковото покритие, а обсегът на възможностите за допълнително индивидуализиране е почти безграничен. Ненаподобимият блясък на боята се завършва чрез дванайсетчасово полиране с овча вълна. Четири часа са необходими за направата на 564-те майсторски шева на кожената обвивка на волана, минимум 45 часа са необходими на работниците в дървообработващия цех, за да изработят изящните дървени панели, които обрамчват целия салон – започвайки от арматурното табло, преливайки се плавно в панелите на вратите, достигайки чак до задните колони. Вътре в този автомобил човек се чувства като в оживяла приказка, атмосферата буквално не подлежи на описание, единственият начин да я разберете е да се докоснете до нея на живо поне веднъж в живота си. Позицията на седене е като на трон – от всяко от местата се разкрива разкошна гледка както към външния свят, така и към заобикалящия ви лукс.
Дългият преден капак е коронован от летящата буква B, а достигащата до едва 5000 оборота в минута скала на оборотомера загатва за това какво ви очаква, когато решите да натиснете педала на газта. Класическият агрегат с огромни бутала и принудително пълнене с два турбокомпресора е сърцето на този гигант и е в състояние да го превърне в болид. Осемцилиндровата машина има дълбок, гърлен глас, който е едва доловим, и все пак ви кара да настръхнете всеки път, когато го чуете, а тягата му е чудовищна почти от празен ход. 2,7-тонният мастодонд се ускорява с почти нереална лекота, политайки с вихрена бързина по посока на хоризонта. Когато водачът реши да стовари цялата сила на версията Speed от 537 к.с. мощност и 1100 Нм максимален въртящ момент (ще повторим с думи: хиляда и сто нютонметра) върху задните колела, автомобилът се изстрелва напред като някакво неописуемо подобие на боен слон или състезателен камион, постигайки време от едва 4,9 секунди за спринта от място до 100 километра в час, а краят на целия този устрем настъпва едва при достигането на 305 км/ч.
Тренировки по маневриране в града
Още след първите метри зад волана на Mulsanne човек си припомня, че марката става легендарна с успехите си на широките прави на Льо Ман, а не с майсторското провиране по тесни криви . В завоите Mulsanne изисква от водача концентрация, решителност и лидерски качества. Ако все пак решите да пришпорите голямото Bentley по-сериозно по някой планински път, ще срещнете доста ясно изразено неразбиране от страна на величествения автомобил, а свиренето на гумите с размер 265/40 и опитите на Mulsanne да се понесе тържествено с вратите напред ще ви откажат – рано или късно. В града спокойствието и самоотвержеността на водача са от ключово значение – маневрирането в малки пространства със сигурност може да поизпоти и много добре обиграни майстори на сложните маневри. Затова пък самият Mulsanne има удивителното свойство винаги, по всяко време и навсякъде да се отнася към околния свят почти с пренебрежение и да остава над нещата. Окачването не просто абсорбира неравности от всякакъв тип – то ги кара да изчезват. Ето че на борда на този автомобил се сещаме за още една приказка – тази за летящото килимче. Просторът в интериора е сравним с този на луксозно обзаведен хол, комфортът на самостоятелните кожени кресла с функция за масаж и меки възглавнички е почти неземен, а технологиите в областта на инфо-развлекателната система и електронните асистенти са напълно на висотата на времето, но никога не се натрапват.
Слизайки от Mulsanne силно се съмняваме дали и доколко по-малкият, по-лек и с около 30 процента по-евтин (колкото и нелепо да звучи последното при едно Bentley) Flying Spur ще успее да наследи това творение на изкуството? И всъщност това истинско Bentley ли е изобщо, предвид факта, че почти цялата му техника е заимствана директно от Porsche Panamera?
Трябва да признаем едно: новото издание на модела, подобно на двувратия Continental, е истински и пълнокръвен британски аристократ, и това важи за всичко, което човек може да види, докосне, помирише или чуе в него. Ако не броим по-малката височина на каросерията и позицията на седалките, както и не чак толкова ослепителния блясък на дърво и кожа, „малкият” модел е напълно сравним с големия си събрат, а по отношение на широчината и технологиите дори го изпреварва. Защото няма как да не споменем, че освен Head-up дисплей, камери за 360-градусово наблюдение на пространството около автомобила и асистент за спазване на пътната лента, Flying Spur разполага и с всички останали най-нови и най-добри достижения на концерна, предназначени за модели от висок клас – започвайки от система за задвижване и управление на четирите колела със селективно разпределяне на въртящия момент към всяко от колело, преминем през 48-волтовата бордна мрежа и система за стабилизиране на колебанията на каросерията, и достигнем до трикамерното пневматично окачване. Да, този автомобил има своя собствена, изключително завладяваща по свой собствен начин същност.
Усещане за лекота в тежката категория
Звучи невероятно, но това е автомобил за шофиране – нещо, което, ако трябва да бъдем съвсем честни, досега никога не се е случвало сред лимузините на марката с крилато B на емблемата. Докато предшественикът въпреки своята стоическа стабилност в права посока така и не заобича завоите, новият модел се направлява с прецизността на хирургически скалпел. Направо невероятно е да се почувства как този автомобил сякаш отказва да се съобрази със законите на центробежните и центростремителните сили. Сериозен принос за усещането за лекота има и W12 двигателя с два турбокомпресора, който задвижва 2,4-тонния автомобил нежно и сякаш на шега, но когато поискате това от него, реагира с експлозивна ярост. Трансмисията с два съединителя се отличава повече с пъргавина, отколкото с плавност, а при спиране човек усеща отделянето на каква кинетична енергия иде реч. Тук си имаме работа с атлет от най-тежка категория, който стъпва на огромни гуми Pirelli (275/35 отпред, 315/30 отзад), и малко изненадващо допуска известни стресения към пътниците дори в комфортен режим на окачването. Специално напречните неравности се предават в олекотена, но осезаема форма и едва при висока скорост на движение Flying Spur започва да оправдава името си и се понася „над” земята.
Със своята единствена по рода си смесица от стил и технология, динамика и фини маниери, това може би е идеалният автомобил за работа и за удоволствие на един съвременен заможен CEO – и вероятно най-изисканата алтернатива на „седмицата” и S-класата.
Mulsanne от своя страна не желае да има нищо общо с тривиалността на всекидневието и работните процеси, той е предназначен единствено за хубавите и истинските моменти в живота. В него човек може просто да седи и да пие чай, за да се почувства щастлив. А ако реши, можете дори и да го покара.
Текст: Бернд Щегеман, Божан Бошнаков
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт