Разходка с ветеран от по-миналия век с цел технически преглед и регистрация
Най-вълнуващият експонат в музея PS.Speichers Einbeck без съмнение е произведеният през далечната 1894 година Benz Victoria. Наскоро ветеранът получи класически регистрационен номер, а с него и честта да бъде най-старият автомобил, имащ право да се движи по германските пътища.
Достопочтената Victoria блести с благородната си патина под меките лъчи на северногерманското слънце. Инженерът от TÜV (Германската служба за технически надзор) не успя да открие нередности при техническия преглед и похвали отлично поддържаната техника. С това най-голямото препятствие бе преодоляно – поне според отговорните служители около основателя на музея PS.Speichers Einbeck Карл-Хайнц Реекопф, за които техническият преглед е просто формалност. В действителност нещата се оказаха малко по-сложни, защото компютърът в офиса на TÜV упорито не желаеше да приеме датата на първоначалната регистрация – приемливи за него се оказаха само дати след 1900 година, докато Benz Victoria е предаден от завода на първия си собственик на 18 юли 1894 година.
А денят започна направо приказно... Хоризонтално разположеният едноцилиндров четиритактов двигател се събуди в ранното утро с лека кашлица, но впоследствие постепенно премина в равномерен празен ход – разбира се, не без обичайните и напълно нормални за машините от неговото поколение пуфкане, пафкане и разпръскване на фини облачета от изпарителния радиатор.
Гумите бяха станали квадратни
„Класическият автомобил е като стар човек. И затова Victoria има нужда от движение“, споделя Реекопф своите мотиви за планираната регистрация. От дългогодишното стоене зад витрината на музея дървените колела са се били разсъхнали и изметнали така, че се е наложило прилагане на водна баня за възобновяване на необходимия баланс.
Пълното име на старата госпожа е Benz Victoria Typ 4 – моторна кола, използваща ходовата част на файтона Victoria. През годините тя става свидетел на какво ли не… Например на еуфорията на първия си собственик Александер Гютерман, притежател на фабрика за шевни конци от градчето Гутах в южногерманската област Брайсгау, мечтаещ за задвижването без конска тяга на Карл Бенц. Или на колебанията на неговия баща Макс Гютерман, вече излязъл в заслужена почивка основател на предприятието, който за всеки случай поръчва и конструктивно еднаквия файтон за конски впряг. Просто като резерва, в случай че „адската машина” се повреди.
За щастие, младата Victoria не се проваля и върви, та се къса. Днес напредналата във възрастта си госпожа се движи по-скоро достолепно, насочвайки се към към общинската аптека на пазарния площад в Ейнбек за кратко зареждане с гориво преди прегледа в техническия център на TÜV. Което не пречи скоро да достигне максималната си скорост от цели… 29 км/ч.
Доста лежерно? Или пък направо нечувано – въпрос на гледна точка. Исторически доказан факт е, че водачът на Victoria е получател на първата глоба в световната автомобилна история. Гютерман, споменат поименно във въпросния документ, и притежаваната от него Victoria са забелязани на 15 май 1895 година да преминават „с такава скорост през Денцлинген“, че „развяват завесите в къщата на едно от местонахождащите се там стопанства“.
Новият трилитров двигател, който моторният файтон получава в рамките на една от заводските модернизации през 1901 година, вероятно е създал още по-тежки проблеми на Александер Гютерман в спазването на ограниченията на скоростта, които по онова време са 6 км/ч в населенете места и 12 км/ч при движение извън тях. Мощността на новата машина е трикратно увеличена на 6 к.с. в сравнение с оригиналните 2 к.с. и всъщност продължава да задвижва Victoria и до днес.
Mеждувременно стигаме до аптеката и Реекопф влиза да купи лигроин – рядко използвана днес субстанция, по-летлива форма на съвременния бензин. Наливаме съдържанието на кафявото аптекарско шише в ресервоара. През това време Реекопф ми разказва за London to Brighton Veteran Car Run, в което е участвал вече два пъти с Victoria, след като през 2009 година я купува от семейство Гютерман. „За близо 100-те километра на ралито изхарчихме 20 литра лигроин и отделихме в атмосферата 100 литра вода под формата на пара.“
Качвам се отново на капрата до Карл-Хайнц. За да потегли, той премества един поставен под кормилото лост. Функцията на последния е да опъне кожения ремък върху вала, чрез който се задвижва разпределителната кутия. Съединител няма – вместо него тягата на първа предавка се регулира чрез ремъка. Колкото по-опънат е той, колкова по-бързо потегля Victoria. Ръчно регулираният лост за газта, от друга страна, стои през по-голямата част от времето на средна позиция.
Сложно превключване на скоростите
Втората предавка върви по паралелен ремък, който се опъва с друг лост, след като първият бъде съответно отпуснат. Звучи доста сложно и на практика не изглежда никак просто, но за Реекопф процедурата отдавна се е превърнала в поредица от рутинни действия.
Със свитата си в юмрук дясна ръка шофьорът стиска здраво ръчката на кормилното колело и води Victoria изумително чевръсто по тесните и неравни улици на старинното германско градче. Доста друса, тапицерия на седалката практически липсва, за странична опора въобще да не говорим – при някои от завоите направо ме хваща страх, че ще се изтърся като чувал с картофи от високата капра на моторния файтон. В тези условия максималната скорост от малко под 30 км/ч започва да изглежда доста сериозна. Реекопф обаче продължава невъзмутимо напред, концентриран върху шума на мотора и готов във всеки момент да направи съответните корекции на смесообразуването и запалването – задачи, които са изцяло прерогатив на водачите на автомобилите от тази ранна епоха.
Пърпорим бодро по улиците и отвръщаме с усмивка на поздравите на минувачите по тротоарите. По време на своите едновремешни разходки из същите тези улици и селски пътища Александер Гютерман става свидетел и на доста по-различни реакции – „Често се случва селянките да се кръстят инстинктивно, докато приближавам с колата.“
В днешно време нещата са различни – отговарящата за регистрационната служба в Айнбек окръжна съветничка Астрид Клинкерт-Кител действа смело и самоуверено, с което отново стигаме до началото на нашата история. Въпреки нежеланието на компютърната програма да приеме древната дата, служителката бързо реши проблема, нанасяйки в талона на Victoria дата на първоначална регистрация 7/1994. Истинската година пък вече е отбелязана в графата „други бележки“.
Така Карл-Хайнц Реекопф успява да се сдобие с желаната нова регистрационна табела и старата госпожа напуска двора на регистрационната служба с номер „EIN-PS 10H”. Гордата усмивка не слиза от лицето на собственика, докато Victoria боботи тихо на празен ход и също изглежда доволна от новия си официален статут на пълноправен участник в движението по германските пътища.
Текст: Беренис Шнайдер
Снимки: Aртуро Ривас