Как не успяхме да разбием един мит – среща с един млад автомобилен ветеран
Притежателите и колекционерите на класически автомобили са хора от специална порода. Мнозинството от тях разполагат с голям опит и солидни възможности, предполагащи трезв поглед и добра преценка за много ситуации в живота. И въпреки това те са готови да слушат с грейнали лица една разказвана в хиляди варианти история – как отнякъде, сякаш по чудо, се появява съвсем запазен автомобил на много години и малко километри, съхраняван в добри условия от грижливи старци, които при това не обичали много да го карат...
Като знаем за тази слабост сред обожателите на безценното старо желязо, естествено е да реагираме със здрав скептицизъм на подобен разказ. И наистина, как би ви прозвучала историята за едно 35-годишно BMW 635 CSi, открито неотдавна в напълно съхранено състояние, некарано от 14 години, но готово да потегли веднага? Без ръжда по каросерията, дори с неизносени спирачни накладки от фабричния комплект, в което впрочем няма нищо удивително, защото – внимание! – това автомобилно чудо е на 23 538 километра!
Признаваме си, че като нищо бихме отнесли една такава приказка към категорията на градските легенди с автомобилен сюжет, ако информацията не идваше от извънредно сериозен източник – г-н Искрен Миланов, известен почитател на автомобилната класика и председател на Автоклуб Jaguar-BG. За по-отдавнашните читатели на auto motor und sport той е стар познайник от репортажите за организираните от клуба пътешествия през 2007 и 2008 година, както и от представянето на отлично реставрирания му Jaguar XJ 40. Затова, вместо да позволим на съмненията да надделеят, уговаряме с г-н Миланов дата за фотосесия с надеждата, че този път чудото се е случило наистина.
В подземния гараж недалеч от познатия ни тъмночервен Jaguar е паркирано светлобежово BMW, чийто дизайн носи уверения почерк на знаменития Пол Брак. Хромът и другите лъскави части искрят под светлината на лампите и създават усещане за предстоящ автомобилен празник. Когато, стигнали горе, се настаняваме върху кожените седалки, подсъзнателно очакваме да ни лъхне познатата от тестовите автомобили миризма на нови тапицерии. Това, разбира се, не става, но дълбоко в себе си продължаваме да не вярваме, че машината, в която се возим, е напуснала завода в Динголфинг преди повече от 35 години.
Това е едно от първите шофирания на току-що реставрираната „шестица”, затова г-н Миланов избягва да пришпорва мощния редови шестак с 218 к.с. Плътният му глас обаче създава достатъчно спортно настроение, а навремето е респектирал и значително по-мощни и скъпи конкуренти. В тест на auto motor und sport (20/1978) 635 CSi смело се опълчва на осемцилиндровите Porsche 928 и Mercedes-Benz 450 SLC 5.0 с мощност по 240 к.с., като в спринта до 100 км/ч е наравно с Porsche и побеждава Mercedes, а до 200 км/ч е с около две секунди по-бърз от своите щутгартски съперници.
Среднощен късмет
Докато трае увековечаването на срещата с този внезапно възкръснал с целия си непокътнат чар герой, у нас расте нетърпението да узнаем повече за неговото почти вълшебно оцеляване. От някои реплики на собственика разбираме, че автомобилът не е бил част от колекция, а блестящото му състояние се дължи на щастливо съвпадение на много обстоятелства. И разбира се, на волята, ентусиазма и настойчивата отдаденост на човека, чийто разказ предстои да чуем.
„Темата за автомобила никога не е напускала мислите ми – започва г-н Миланов – и освен интереса към марката Jaguar винаги съм изпитвал желание да се сдобия с още някоя класика, в която да вложа не само средства, но и време, усилия и мерак, за да я приведа в кондиция, която да носи радост и удоволствие. Направил си бях база данни с около 350 търговци от целия свят и една вечер, около 11 часа, докато разглеждах страниците им в интернет, попаднах на това BMW. Буквално си загубих съня! Предлагаше го холандска фирма – The Gallery Brummen, която по всяко време разполага с около 350 класики на склад и е обширно представена на всички големи изложения на класически автомобили.
Търговците бяха качили много снимки и – което им прави чест – някои от тях показваха автомобила отдолу. Такива снимки невинаги са налице при фирмите, но именно те ме спечелиха. Поисках да ми пратят допълнителни снимки и след като ги видях, просто помолих да ми изпратят договор.
След като купих колата и тя пристигна в България, трябваше да се откажа от предварителните си нагласи да сменя всички износващи се части – спирачни накладки, дискове и т.н. Просто автомобилът беше ако не в прекрасно, то в много добро техническо състояние.
Колата беше на 23 538 километра! На 35 години е и е имала трима собственици, живеещи на километър-два един от друг, и адресите на всички са близо до Лаго ди Комо, но в Швейцария, в една от най-хубавите части. Характерно за района е, че там автомобилите са по-малко застрашени, защото климатът е по-скоро италиански. Последният собственик, при когото според документите това BMW 635 CSi е дерегистрирано през декември 2002 г., е роден през 1927 г.
След свалянето от отчет автомобилът не се е движел, не е бил обслужван. Аз го купих през януари 2016 г., тоест 14 години колата е била в някакъв гараж. Миналата година холандският търговец я е купил от Швейцария, а аз вече я придобих от Холандия като европейска, тоест не дължах ДДС.”
Щастливо избегнати проблеми
Събеседникът ни постепенно разширява темата с данни от собствени проучвания за историята на модела 635 CSi, станал негов по волята на съдбата.
„Щастливо обстоятелство е, че автомобилът е произведен за претенциозния швейцарски пазар, а е прекарал живота си в най-топлата част на страната, където по пътищата не се хвърля толкова сол и луга. Това е една от причините колата да оцелее, макар че е от първите екземпляри на BMW шеста серия, известни със своята уязвимост от ръжда. Най-чувствителни са онези 9800 бройки, които са произведени от декември 1975 до август 1977 г. изцяло в завода на Karmann в гр. Райне. След като установяват, че има проблем с ръждата, решават да преместят крайния монтаж в завода в Динголфинг. Конкретно този автомобил е имал шестгодишна гаранция срещу пробив на ръжда, като защитата е осигурена от продукта Tectyl на Valvoline. В документите са посочени сервизните пунктове в Швейцария, където трябва да се поддържа тази защита.
През 1981 г., когато е регистриран, този 635 CSi е имал базова цена 55 000 марки, тоест почти колкото три „тройки” и малко повече от нова „седмица”. Тъй че, подобно на днешната „шестица”, моделът навремето е бил доста скъп.
Странен е изборът на цвят – подобен на цвета на такситата в Германия; това вероятно също е допринесло автомобилът да остане съхранен във времето. Днес, 35 години по-късно, този цвят изглежда уникално ретро, а за мен беше интересен с това, че е встрани от тогавашната мода на сини и червени металици.
Според германската класификация състоянието на автомобила беше около 2 – 2+. Но аз бях твърдо решен, след като го бях придобил в такава добра кондиция, да положа всички усилия, за да го направя в състояние 1 – Concours, или по американската класификация Show. Такъв автомобил спокойно може да се появява на изложения, да участва в конкурси за елегантност и да предизвиква възхищение и овации. Смея да твърдя, че това наистина беше направено.
Най-трудно е с обзавеждането в интериора
Понятието „реставрация” като че ли надхвърля онова, което беше извършено; по-скоро става дума, за частичен ремонт, включващ корекции след недобре поправен лек удар отзад. Основната работа, изпълнена в сервиза на Дару Кар, е, че цялата ходова част беше свалена, разглобена, обработена с песъкоструен апарат. След това частите бяха грундирани, боядисани и сглобени с нови гумени втулки за предния и задния мост, нови кадмирани болтове, гайки и шайби (двe специализирани фирми в Германия продават ремонтни комплекти за преден и заден мост). Така се получи изцяло реновирана ходова част, като нищо съществено по нея не е подменяно – носачи, накрайници пружини и т.н.
Гумените бензинопроводи се бяха втвърдили и по съвет на майсторите от Дару Кар бяха подменени. Посъветваха ме също да не сменям спирачните дискове и накладки, дори спирачните маркучи са с дата от януари 1981 г. и изглеждат добре. По шарнирите, праговете и други чувствителни места на каросерията, като дъното например, няма ръжда, което свидетелства за уникално доброто състояние на автомобила. По двигателя не е правено абсолютно нищо, освен смяната на филтри и масла, Няма възможност за директна диагностика, затова би трябвало да бъде регулиран със стробоскоп.
Възстановяване със собствени части
В Дару Кар нямах никакви проблеми по отношение на консумативите, тъй като те са официални партньори на BMW. Срещнах изключително разбиране от целия екип, бих казал че хората бяха вдъхновени от работата си по този автомобил. Предложиха ми чисто нов заден комплект от Е12, с който Е24 споделя обща техника и колесна база. Аз се съгласих, но когато сглобиха колата, се оказа, че гумите отзад стоят скосени като на камион Tatra, затова се върнахме отново на оригиналния комплект амортисьори и пружини. Може да се каже, че автомобилът е възстановен със своите собствени части. В него са вложени основно нови ремъци, филтри и изключително малко нови резервни части – оригинални, разбира се. Но пак ще повторя, още при постъпването „шестицата” беше в много добро състояние, а излезе наистина в отлично.
Истината е, че голямото удоволствие при купуване на класически модел се състои във възможността да направиш нещо за този автомобил. Разбира се, бях си извлякъл поуките от предишната реставрация с ягуара, че за всеки вложен лев, за да го купя, съм вложил още два лева, за да го реставрирам. Сега сметката е малко по-различна и бих казал, че на вложени три лева в купуването съм похарчил един лев за реставриране. Бих посъветвал горещо всеки, който се захваща с подобно начинание, да следва именно този подход, тоест да вземе автомобил във възможно най-добра кондиция, с което да ограничи обема на реставрацията. За всяка марка и модел ситуацията със сервизите и резервните части е уникална и човек може да изпадне в неприятното положение да не открие някаква резервна част, с която да възстанови автомобила до желаното оригинално състояние.
Поради това, че Е24 е базиран на Е12, нямах никакви проблеми с части за окачването и двигателя – ремъци, филтри и т.н. Единствените трудности, и това се отбелязва във всички материали, посветени на Е24, възникват с неща като лайстни, тапицерии и т.н. Има две специализирани фирми в Германия, помощ може да окаже и отделът за класика на BMW, но за много от детайлите в интериора след 35 години нещата са приключили.
Някои елементи от тапицерията, като например едни кори зад облегалките на задните седалки, не можах да намеря в оригиналния цвят, затова ги доставих в друг. Открих обаче едни факири в Горубляне, които боядисаха по мостра тези кори точно в желания цвят. Това е свързано с традициите на Горубляне като тържище на стари автомобили, където обновяването на интериора е част от „подмладяването”. Тези майстори боядисаха и пластмасовите капаци над механизмите за регулиране на седалките, които пристигнаха в черен вместо в кафяв цвят. Останах много доволен от работата на момчетата в Горубляне.
Изобщо, добри майстори се намират, но те рядко работят на едно място, затова трябва да бъдат откривани по разкази, чрез приятели, по линия на клубната дейност и разбира се, чрез интернет. Така чорапчето се разплита – брънка след брънка, – защото няма специализиран информационен източник, който да посочи всички хора, които да бъдат ангажирани в такъв проект. С всеки един трябва да се насрочи среща, следва оглед, разговори за цени и т.н.
Особено трудно беше да намеря кората под задното стъкло зад седалките, която с времето си беше променила цвета. За нея писах до 20 различни фирми в Германия, Швейцария и Австрия, като подробно ги запознах с проблема. Не можаха да я открият в складовете на BMW и в двете специализирани фирми. Българските автотапицери отказаха да се занимават, понеже подложката е формована горещо заедно с мокета, от което се получават две коруби – зад лявата и зад дясната седалка. Накрая, почти в последния момент преди да взема колата от Дару Кар, споделих това мое затруднение с приемчика на бояджийските ремонти Илия Христов и той предложи да боядисаме старата част. В рамките на два дена след няколко ръце с кафяв спрей мокетът, който беше станал електриков от слънцето, си възстанови оригиналния цвят – така за моя голяма радост той беше рециклиран, без да бъде подменено каквото и да било, и детайлът остана същият, с който е произведен автомобилът.
Задният спойлер, добавен през юли 1978 г., откогато започва производството на 635 CSi, е от пореста гума. За 35 години тя се превръща в сюнгер, който поема и изпуска вода. Като разбрах, че не може да се намери отникъде, стигнах до едни майстори, които се занимават с изработка на части от фибростъкло. Те дойдоха, направиха отпечатък, играха си няколко дена, но в крайна сметка изработиха спойлер от стъклопласт, който е корав, не поема вода и след боядисването изглежда по-добре от оригиналния.”
Разказът за перипетиите около приказката, станала действителност, може да продължи още дълго. Мнозина вече сигурно се питат дали чудеса като този почти нов, великолепен 35-годишен ветеран, са плод на чиста случайност, или ни спохождат като своеобразна награда. Вероятно всеки ще стигне до собствен отговор, а ние ще завършим с още няколко думи на г-н Миланов:
„Днес смятам, че покупката си струва, както се казва, всяко пени, защото колата действително е автентична. Предишните дребни ремонти не са били дело на квалифицирани специалисти като в Дару Кар, но това се установи и беше поправено впоследствие. В края на краищата част от удоволствието е да дадеш нещо от себе си, да вложиш собствено усилие, за да постигнеш един резултат, който прави продукта много по-добър. Защото ако просто купиш една кола, да кажем, чисто нова, и я сложиш във витрината, какво е участието ти в този проект? Това не носи удовлетворение – поне за онези, които се занимават с класически автомобили и които вероятно добре ще ме разберат.”
Текст: Владимир Абазов
Снимки: Мирослав Николов