Два електромобила на концерна BMW – еднакво задвижване, напълно различен замисъл
Кой от двата електромобила се представя по-убедително? Замисленото по начало като електрически модел BMW i3s или Mini Cooper SE като конвенционален малък автомобил с електрическо задвижване? Общ за двамата съперници е двигателят със 135 кВт и 270 Нм. И тъй – да подаваме ток и да потегляме!
Въпросът изглежда съвсем легитимен и досега той няма точен отговор: Дали е по-добре един електромобил да бъде проектиран от първото кликване с мишката на CAD компютъра като възможно най-революционен BEV (battery electric vehicle = електрически автомобил с батерия), или пък една съществуваща концепция да бъде пригодена за новия вид задвижване? Добре е, че за днешното ни сравнение са налице два модела от един и същ концерн с много близки задвижващи системи, чиито създатели са вървели по напълно различни пътища.
BMW i3s със своята карбонова каросерия днес се състезава с Mini SE, при което едва от втори поглед може да се забележи, че не използва изкопаеми горива подобно на многобройните си събратя от фамилията Mini, а трансформира в движение електрическа енергия. Общ за двата автомобила е електромоторът, наречен IB1P23M0. Той беше разработен още преди години за i3, а сега с него е екипирано и електрическото Mini. И в двата модела мощността му е 135 кВтч, или ако предпочитате неособено подходящата в такива случаи единица за „парни” коне – 184 к.с. Задвижващият агрегат е т.нар. хибридно възбудим синхронен мотор, но днес няма да обясняваме какво означава това. Важното е, че в постоянните му магнити е вложен по-малко неодим. И че при ниски обороти работи по-ефективно от асинхронен мотор. Пътем ще отбележим, че неодимът е един от онези придобили известност редкоземни метали, които се наричат така не защото са особено редки, нито понеже се състоят от пръст. А защото в земната кора концентрацията им е много ниска, а преди време са наричали „земи” (лат. terrae) металните окиси.
Ободряващи динамични показатели
Разбира се, 135 кВт не са никак малко за толкова малки автомобили – със забележката, че при електрическите модели „малък” не означава непременно „лек”. С големия акумулатор (37,9 кВтч нето) въпреки карбоновата си структура i3s тежи 1345 кг – само с около 60 кг по-малко от до голяма степен стоманеното Mini Cooper SE, което, наистина, е с по-малък енергиен резервоар (1406 кг, 28,9 кВтч). Тук предимството на сложната и скъпа технология на i3 не може да се прояви.
Съответно подобни са и динамичните характеристики на двата еднакво моторизирани електромобила. За около седем секунди те се ускоряват до 100 км/ч. Това изглежда добре при прочит, а субектовно BMW и Mini се изстрелват от стартовите блокчета дори още по-напористо. Никаква слабост при потегляне, никакви действия със съединителя и скоростния лост не смущават процеса на ускоряване – автомобилите теглят стремително с тихо бръмчене и сякаш между другото оставят зад себе си на светофарите почти всички останали обитатели на градските улици. Разрешената в града скорост от 50 км/ч се достига за три секунди. Устремът отслабва чак над 100 км/ч, но електромобилите бездруго навлизат с неохота в този скоростен диапазон, защото в него енергийните им запаси намаляват по-бързо от приближаването до следващата зарядна станция.
С това стигаме до любимата тема при всеки разговор за електромобили. И веднага искаме да изясним отношението си към един много разпространен предразсъдък: Не, автономният пробег не е всичко, интелигентното използване на електрическия автомобил е също толкова важно, колкото капацитета на батерията. Имам ли нужда в автомобил, който и без това рядко изминава повече от 100 км на ден, от акумулаторен пакет с тегло 700 кг? По-скоро не. Така погледнато, BMW i3s и Mini Cooper SE са много добре подготвени за онова, с което ще се срещат най-често в своето битие на електромобили. Това важи най-вече за модела на BMW. В теста той изминава 239 км, преди да се наложи да бъде включен към електромрежата. Така средният потребител, пътуващ с него до работата и обратно, ще изкара цяла работна седмица със само едно дозареждане.
Още по-лесно ще му бъде, ако има собствено 11-киловатово зарядно устройство. Необходимата за зареждането електроника е серийна и при двата автомобила в теста – което не е валидно за много от конкурентите им. Така за малко повече от два часа могат да се дозаредят 80 процента от общия капацитет. Стойност, която впрочем важи почти изцяло и за Cooper SE. Изобщо при разхода на енергия няма разлики, които да определят решението за покупка. Моделът на BMW е малко по-пестелив в изразходването на акумулираната по химичен път електрическа енергия. Само при екстремно икономичния и максимално натоварения режим той се нуждае от малко повече енергия, отколкото Mini. Така в крайна сметка малко по-големият пробег говори в полза на i3s, който с разхода в теста от 17,4 кВтч/100 км изминава точно 239 км; при Cooper SE пробегът е 180 км (разход в теста 18,0 кВтч/100 км).
Това може и да не звучи като много, но с известно търпение и планиране и с двата модела са възможни и по-дълги дневни пробези. Електрическите автомобили могат да се зареждат с постоянен ток до 50 кВт от бързозарядни станции и тогава за около 40 минути възстановяват също 80 процента от заряда си. Повечето потребители вероятно ще използват тази възможност само в изключителни случаи. Което е жалко, защото всеки от двата електромобила предлага по собствен начин удоволствие от шофиране на дълъг път.
Изненадващо това важи и за BMW i3s, което със своите големи, тесни колела и висока каросерия изглежда по-скоро нестабилно, отколкото влюбено в завоите. Но автомобилът влиза в тях амбицирано, кормилната уредба реагира почти прекалено остро, наистина, без при това да дава много информация за контакта с пътя. Ако прекалите, електрическото BMW започва да се плъзга леко по посока към външната страна на завоя, преди електрониката да го възпре и да го вкара в правилния курс. При него в никакъв случай не се усеща тромавост или нежелание – и тук помага присъщият на подобни конструкции нисък център на тежестта.
Добро оборудване за Mini
Доста по-жизнерадостно все пак изглеждат нещата при Mini – нещо, което едва ли ще предизвика учудване. Независимо дали в спортен, или в нормален режим на превключвателя за изживяването при шофиране, електрическото Mini се движи по завоите така, както обещават и неговите захранвани с изкопаеми горива събратя. Cooper SE наистина залепва за идеалната линия, позиционира се точно с прецизната кормилна уредба и невъзмутимо следва желания курс. За съжаление, удоволствието по завоите най-често не трае дълго, защото силното натискане на ходовия педал черпи несъразмерно много енергия от акумулатора. Затова скоро преминавате в екологичен режим с надеждата, че най-близката колонка за бързо зареждане ще се окаже свободна.
Когато пристигне там, екипажът на Mini си отпочива – все пак предимствата на Cooper SE не включват превъзходен комфорт на возене. На участъци с лоша настилка той леко малтретира своите пътници. Автомобилът се проявява като подчертано стегнато настроен с ясната склонност да предава по-грубите неравности към пасажерите във възможно най-нефилтриран вид. Почти не можем да му се сърдим за това – понеже то е част от пътното поведение и характера на едно Mini. Много по-досадни изглеждат подскачанията на електрическото BMW, чието окачване реагира зле и с клатене, а цялостното усещане е за още по-нисък комфорт.
В замяна на това i3s предлага по-дружелюбния и по-светъл интериор. Така че ако имате намерение да използвате електрическия модел като втори автомобил, превозващ и деца, по-подходящият избор е BMW. Тук мястото отзад е повече, достъпът през характерните задни врати е много по-добър и товарното пространство като цяло е значително по-голямо. В това отношение от Mini не би трябвало да очаквате прекалено много – в багажника не се побира много повече от една каса за напитки и едно куфарче за документи. А за да навлезете в пространството на задната седалка, ще ви трябва известна подвижност. Освен това електрическото BMW предлага по-добър обзор и затова се паркира по-лесно, въпреки че е с почти 16 см по-дълго. Това също може да бъде критерий.
Такъв може да е и цената. Двата модела печелят от щедрата държавна помощ в Германия – тук те са с 10 000 евро по-евтини, отколкото пише в официалните ценови листи. Въпреки това двата продукта на концерна BMW не са между най-изгодните алтернативи сред електрическите семейни автомобили. Много добре оборудваното Mini Cooper SE Trim XL струва без премията 40 500 евро, включващи адаптивни LED светлини и навигация Plus.
Още по-скъпо се оказва BMW i3s, чиято официална цена е 42 600 евро. Освен това тестовият автомобил е оборудван с екстри на стойност над 11 000 евро, от които някои не са крайно необходими – като интериорния дизайн Suite за 3000 евро например. По-важни са във всеки случай навигацията Professional, адаптивните LED фарове и сигнализацията при паркиране. Това ни помага и да отговорим на въпроса, който поставихме в началото. В този случай Mini Cooper SE е по-добрият електромобил.
Заключение
1. Mini Cooper SE (445 точки)
С добро поведение на пътя, чудесна кормилна уредба и по-ниска цена Mini печели теста – въпреки недостатъците при багажното пространство и пробега.
2. BMW i3s (429 точки)
С по-голям пробег и малко по-нисък разход, но и с подскачащо окачване и твърде амбициозна цена моделът заема второто място.
Текст: Хайнрих Лингнер
Снимки: Ахим Хартман