Нека видим на какво е способна върховата версия на модела
Не е трудно да ги открием – предизвикателни и арогантни, – стига да потърсим в близката и далечната околност, по малките пътища, които не сочат посоката към някоя голяма метрополия, а лъкатушат през далечни пущинаци, по самотни хълмове или през долини – толкова дълбоки, че слънцето почти не стига до тях. Точно за тях са всички усилия на инженерите, чийто резултат и неговото въздействие ще трябва да опишем и оценим сега. Да, става дума за завоите.
За завоите и за едно BMW. Това е нещо повече от мимолетна романтична история – съкровена, всепоглъщаща страст. И не, няма как да не храним подобни очаквания, когато се качваме в този автомобил, чието име изисква цял ред, за да бъде изписано – M235i xDrive Gran Coupé M Performance.
Скъсено удължаване
Това е третото BMW Gran Coupé след „четворката” и „осмицата” и не е наша работа да оценяваме дали идеята да се стилизира елегантност посредством удължена линия е осъществена във висша степен хармонично при компактна дължина от 4,53 м. Ясно е, че платформата е била предизвикателство за стилистите. За разлика от Серия 4 и Серия 8 с надлъжни двигатели под внушителни предни капаци „двойката” Gran Coupé, подобно на „единицата”, е базирана върху платформата UKL2 за напречен двигател и предно предаване. И за да не се изгуби главното предимство – ефикасното оползотворяване на пространството – предният капак е по-скоро къс, а задната част свършва рязко. В багажното отделение се побират солидните 430 литра, но не и прекалено големи товари, понеже капакът е малък. Все пак разделената и сгъваща се на три части задна облегалка разширява транспортните възможности.
На задната си седалка Gran Coupé приютява двама пасажери с благоприлична дистанция помежду им, но с малко пространство над главите. Пилотът и пътникът до него са настанени дълбоко в спортни седалки, които ги улавят и държат здраво. Макар да не са прекалено близо един до друг, интимността не е застрашена от твърде голям простор.
Управлението на функциите е организирано от Operating System 7.0, както сега наричат iDrive. Освен с въртене и натискане на контролера може да се действа чрез докосване на екрана с менюта, а много неща – включително прогнозата за времето – да се обсъждат с доста разбраната система за гласово управление или да се заповядват с малки жестове. Всичко се получава лесно и интуитивно, но към инфо-развлекателната част принадлежи и дигиталният блок с контролни уреди, на чийто леко зърнест екран стрелката на оборотомера се движи с блещукане в обратна посока. Качеството на материалите и изработката е високо, както би трябвало да се очаква в автомобил за над 50 000 евро. Но дали не се чува съскане от страничните стъкла, които са без рамки? Да, малко, но моторът съумява да го заглуши.
Задвижващият агрегат е най-мощната версия на двулитровия четирицилиндров двигател на BMW. Инженерите са подсилили коляно-мотовилковия механизъм, модифицирали са буталата с оглед на по-голямата степен на сгъстяване и са адаптирали дюзите за впръскване към по-високото налягане. Към това е добавен „най-големият възможен” охладителен пакет с радиатор за маслото в трансмисията и два водни охладителя под калниците. И накрая – двойната успухова система, която отработилите газове напускат с минимално противоналягане, след като са завъртели турбокомпресора до високи обороти.
Мотор като хала
Кулминациите на мощността и въртящия момент са 306 к.с. и 450 Нм – толкова много, че първата степен на автоматичната трансмисия може да ги поеме изцяло единствено в режима Launch Control. Иначе M235i стартира с леко приглушена мощ – което почти не прави самия процес по-малко стремителен. По-скоро несъществен принос за него има пакетът M-Performance за 3320 лв.
Той дава шансове за по-бързо с 0,1 сек ускоряване посредством функция Overboost, по-ниско тегло на автомобила и може би дори с това, че задното крило, блендите на ауспуха и капаците на страничните огледала са лакирани в черно. Във всеки случай Gran Coupé се втурва бурно в атака и не изразходва нито миг повече време от обещаните 4,8 секунди от нула до сто.
Всичко щеше да е добре, ако за почти същата цена не се предлагаше M240i Coupé с фамозния редови шестак. Така разбираш, че може да бъде иначе – с още по-добър звук и по-силен напор, по-равномерно и с повече усет. За разлика от него четирицилиндровият мотор прави всичко с по-неприкрита сила, която автоматикът на Aisin и двойното предаване разпределят добре и предават със здраво сцепление към пътя. Осемстепенната трансмисия с хидравличен преобразувател превключва бързо, точно, в режима Sport реагира без нервна припряност, а в Comfort изключва от скорост, за да подобри икономичността. Така Gran не изразходва много гориво – само 8,8 л/100 км средно в теста. Няма нищо, за което силовият тракт може да бъде упрекнат директно. Само че освен мощността и силата почти няма нищо, което да те завладее истински.
Нека изброим всичко, което M235i е получил от създателите си с цел управляемостта му да стане по-динамична: механичен, интегриран в осемстепенната автоматична трансмисия Torsen диференциал за предния мост, регулиращо се окачване с избор между два типа характеристики на амортисьорите и предварително напрегнати опори на стабилизаторите, кормилен механизъм с по-директно предавателно отношение (14 : 1) и сервоусилвател с променливо действие, и най-вече ARB – бързодействаща система за ограничаване на приплъзването с произход от модела i3.
От BMW обясняват, че понеже електрониката за ограничаване на приплъзването е част от управляващия блок на двигателя, а не от схемата на ESP, пътят на сигналите се скъсявал и това водело до десет пъти по-бързи управляващи реакции, които намалявали недозавиването при подаване на газ, подобрявали усещането от управлението и засилвали „изживяването за пъргавина”. Следва двойното предаване, което изпраща задвижваща сила назад, когато на предните колела им дойде твърде много – но никога повече от 50 процента.
Всички тези технически усилия издигат Gran Coupé до високото равнище на чевръст, разполагащ с добро сцепление сигурен на пътя и бърз спортен компактен автомобил. Но например при слалома и смяната на лентата с измерени 66,3 и 140,9 км/ч той изостава, макар и съвсем малко, от Mini Clubman JCW, с който споделя цялата си платформа и задвижването. (66,7/141,4 км/ч). Въпреки че това разбърква йерархията, на човек би могло да му е все едно, ако в замяна на това „двойката” е ненадмината на път с много завои.
И там тя се движи бързо, сигурно, ефективно. Точно така: ефективно. От едно BMW очакваш повече прецизност, близост, опияняване. Дори на нормално шосе едно BMW трябва да се шофира страхотно. Само че – съжаляваме, но е вярно – M235i (М, скъпи приятели, става дума за М!) Gran Coupé дори и на страхотно шосе се шофира твърде нормално.
В зоната на влияние
Забелязвате това още при влизането в първия завой; тогава „двойката” с тежка предница (над 58 процента от 1599-те килограма натискат предния мост) недозавива и това не може да бъде избегнато нито с ARB, нито с прехвърляне на въртящ момент назад – а само с провокирана промяна в динамичното натоварване чрез отнемане на газта. Тогава задната част се завърта плавно. При ускоряване на излизане от завоя воланът леко тегли. Значи все пак задвижването оказва влияние. Острите реакции на кормилната уредба се възприемат като хармонични, с нея няма да имате проблеми дори на аутобан. При това е и прецизна – но никога толкова осезаемо-точна като в „двойката” купе с две врати.
Въпреки стегнатите настройки на ходовата част Gran предлага дружелюбен комфорт. Късите неравности се предават към кабината – но това приляга на една върхова спортна версия. Главно защото дори режимът Sport не е чак толкова корав, че да не можете да го използвате истински по второстепенни пътища.
Само щастието, което, както казват, лежи на пътя – и почти сигурно в някой от арогантните завои – не може да бъде открито с M235i xDrive Gran Coupé толкова лесно, колкото с някои от другите М-модели на BMW.
ОЦЕНКА
Бързо, икономично, с добро сцепление, достатъчно просторно, дори малко гъвкаво – мощното Gran Coupé усърдно се доближава до идеала за компактен спортен модел. Но пък е скъпо, а управляемостта не е така увлекателна, както очаквахме.
Каросерия
+ Достатъчно място отпред и като изключим малката вътрешна височина, задоволително отзад; доста гъвкав интериор за купе, високо качество на материалите и изработката, чудесно управление на функциите.
– Малък капак на багажника, лош обзор, отчасти трудно четливи дигитални уреди.
Комфорт
+ Удобни седалки с добра странична опора, въпреки стегнатите настройки приемлив за спортен компактен модел комфорт на окачването...
– ....който на дълъг път би могъл да е по-добре проявен
Двигател/силово предаване
+ Напорист, постоянно готов да демонстрира мощ мотор, много добър автоматик...
– ....но от време на време сътресения при превключване
Поведение на пътя
+ Сигурна, чевръста управляемост, много добро сцепление, директна, прецизна кормилна уредба
– Недозавиване при влизане в завой, леки влияния от задвижването в управлението
Безопасност
+ Подобаващи за класа, добре работещи системи за подпомагане и светлини, прилични спирачки
Екологичност
+ С оглед на динамичните показатели нисък разход в теста и по екомаршрута
– Изпълнява само стандарта Euro 6d-Temp
Разходи
+ Дълги сервизни интервали, не твърде скъперническо серийно оборудване
– Висока базова цена, големи експлоатационни разходи
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Макс Балаш