Вход

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

0 продукта | 0 лв.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

auto motor und sport Bulgaria logo

BMW M340i, Mercedes-AMG C 43, Volvo V60 T8: Комби спорт

23.11.2020 17:41

Три мощни автомобилни мечти за бащи на семейства с латентни състезателни амбиции

Mercedes-AMG, BMW M GmbH и Polestar екипът на Volvo не само са наточили комби моделите от средния клас със спортна ходова част, но и са ги въоръжили с двойно предаване и до 405 конски сили. 

Мощност? Разбира се, искаме я, защото никога не е достатъчна! Но ако обичате, нека да е в ненатрапчива опаковка и с доста място – заради децата... Окей, тогава би трябвало да разгледате по-внимателно BMW M340i Touring, Mercedes-AMG C 43 T и Volvo V60 T8. Те отдават най-малко 500 Нм въртящ момент, развиват до 405 к.с. и така превозват товари и семейства от точка А до точка Б не само сигурно, но и много бързо.

Вероятно не са много онези, които очакват подобни неща от едно Volvo. По традиция хората от шведската марка се посвещават по-скоро на сигурността. Но въпреки това и там имат своята неразумна страна, която също не е без традиции. Нима сте забравили например дивото 850 комби, което в средата на 90-те години се включи в британския шампионат за туристически автомобили?

Днес шведите вече не се занимават с моторни спортове, но продължават да разполагат с домашен филиал за тунинг в лицето на някогашната състезателна марка Polestar. За разлика от едноименната марка за електрически автомобили Polestar Engineered Cars вдъхва повече динамика на plug-in моделите на Volvo. Броните R-Line дискретно освежават визията на V60 T8. Следват златистите апарати на спирачките Brembo, проблясващи иззад могъщите 20-цолови колела. Към това се прибавя и ходова част, каквато може да се намери обикновено в мрежата за допълнителни принадлежности. 

Целта ускорява средствата?

Нещата стават видими под предния капак. Над четирицилиндровия турбомотор се простира широка куполовидна разпънка, в чиито краища проблясват малки златисти колелца за регулиране. С тяхна помощ твърдостта на амортисьорите Öhlins може да се настройва ръчно с 22 прещраквания. Отзад това не става чак толкова лесно – тук се налага да поизцапате панталоните си или да платите за подемник. Твърде сложно? Може би. А може би пък става дума за едно чудесно забавление за хора със сръчни ръце във времена, когато при конкурентите от AMG и BMW всичко се извършва само чрез превключване с бутони – и то в далеч по-малко варианти.

Във всеки случай мислено вече сме на път към Северното трасе на Нюрбургринг, където след всяка обиколка ще коригираме настройките на ходовата част. Във всекидневието обаче това си остава един сън с отворени очи, от който V60 бързо ни събужда с осезаемо разтърсване. Дори със Supersoft настройки ходовата част реагира по-стегнато от M340i и C 43 с техните адаптивни амортисьори в спортен режим. При това по-твърдо не означава по-бързо – при танца около пилоните V60 видимо се напряга, двутонната му маса се плъзга по трасето, недозавивайки, докато яростната ESP го настъпва по нозете. Освен това не можете да очаквате подкрепа от непрецизната, работеща на тласъци кормилна уредба с оскъдна обратна информация. 

Така удоволствието на пътя става донякъде условно. Това се дължи и на мизерния музикален съпровод от четирицилиндровия мотор, който, подобно на аеродинамичните шумове, бива отстранен с помощта на акустични стъкла за 990 евро. Само при много силно ускоряване в ушите ви може да проникне тихо шумолене откъм задния мост. Там е разположен 65-киловатовият електромотор, който доускорява автомобила до 180 км/ч. Оттам нагоре 318-те бензинови коня трябва да се оправят сами. Впрочем на тестовия автомобил все още е разрешено да достига 250 км/ч. От май обаче Volvo ограничава и спортните си модели в името на безопасността. Така този Polestar е може би последното Volvo, с което спираме до пълен покой от скорост 190 км/ч. А фактът, че за това са му необходими почти десет метра повече, отколкото на модела на BMW, и че и при всекидневно шофиране педалът споделя съвсем отчетливо прехода от електрическо към механично спиране, изобщо не е повод за гордост. 

Силата на plug-in системата е по-скоро в безшумното движение с електрическа тяга. Имате възможност да му се наслаждавате в разстояние на до 46 километра. За съжаление, тук не можете да изживеете ускорението на електрически автомобил – хибридното задвижване реагира прекалено флегматично. В комбинация с ДВГ напорът е по-слаб, отколкото при шестцилиндровите модели. Освен това осемстепенният автоматик рядко сварва да превключи навреме. А и всичко става доста тегаво, когато енергията в акумулатора се изчерпи. 

Действително бензиновият мотор е в състояние да зарежда батерията, но тогава разходът на гориво се повишава много. Все пак с 9,6 л средно в теста хибридът консумира малко по-малко от съперниците си (BMW: 10,3 л, AMG: 10,5 л). Да, тези неща не звучат особено положително. В замяна на това можете да се радвате на богато оборудване в струващия 63 850 евро върхов модел (цената включва премията за plug-in хибрид в Германия и влияещите върху оценката екстри), което наред с многото асистенти за сигурност обхваща инфо-развлекателна система с пипкаво touch-only управление. Златисти предпазни колани задържат пътниците в удобните кожени кресла, а струващата 2460 евро аудиосистема Bowers & Wilkins внася в благородния, почти изцяло облечен с кожа интериор нещо от атмосферата на оперна зала. 

AMG и грохотът на трилъчната звезда

Представителят на Mercedes-AMG е чужд на подобна изисканост. C 43 е рокер, който във възприятията ни бива засенчван от моделите 63 със задно предаване. Но това не е справедливо. Защото още при първото подаване на газ неговият V6 изревава толкова неприкрито през регулираната с клапи изпускателна уредба, че V8 ритъмът престава да ви липсва – въпреки филтъра за твърди частици. Все пак по темата за акустиката имаме някои забележки. Първо, понеже V6 моторът никога не може да работи в наистина тих режим и така винаги ще привличате вниманието на кварталния полицай. 

И второ – защото 19-цоловите гуми (1682 евро) издават ясно доловим шум при търкаляне и сравнително старият тестов автомобил с първа регистрация през 2018 г. от време на време скърца откъм дълбините на арматурното си табло. Иначе нямаме никакви претенции към елегантната обстановка с кожа и карбон – удобен за хващане, облечен с алкантара волан с маркировка за средното положение, идеално оформени черупкови седалки (2883 евро), които обаче са монтирани с една идея по-високо, отколкото трябва. 

Нали забелязахте, че тук за всичко се доплаща? Дори LED светлините не са серийни. И така с всички екстри AMG моделът е най-скъпият в тройката. Освен това инфо-развлекателната система Command за 2842 евро и дигиталните индикатори (870 евро) имат само външност на MBUX, без да предлагат неговите иновативни гласови функции. Това обаче има и своите предимства, защото контролерът с въртене и натискане все още е по-добър от всички тъчпади на света. А с функцията Trackpace може дори да засичате времена за обиколка. 

Дали това не е прекалено за едно комби, което благодарение на разделящата се на три задна облегалка може да побере и един велосипед между седящите от двете страни деца? Може би. Но също като при ходовата част на Volvo скритият във всеки мъж автомобилен състезател оценява всичко това много високо. Особено при представянето на С 43 на тестовия полигон. В дисциплините за динамика на пътя той изпреварва всички – провира се между конусите с почти 68 км/ч и заобикаля препятствията с около девет км/ч по-бързо от шведското комби. 

И на обикновено шосе пъргавият Т-модел също държи нещата под контрол. AMG влиза в завоите прецизно и неутрално, има оптимално сцепление дори върху неравна настилка и при това остава напълно спокоен. За съжаление, деветстепенната автоматична трансмисия не успява винаги да поддържа темпото и закъснява с намесата си особено при низходящо превключване. Също и системата ESP би трябвало да позволява повече свобода в спортен режим. А моторът се държи повече като щангист, отколкото като бързо набиращ обороти спринтьор. Което означава, че битурбомашината черпи мощ по-скоро от ниските и средните, отколкото от високите обороти. Нагоре настъпва осезаемо плато, след което по дигиталното табло проблясват червени светкавици, чийто визуален спектакъл трябва да ви подсети да превключите на по-висока предавка.

Радостта от удоволствието на пътя

В сравнение с всичко това моделът на BMW изглежда сравнително семпъл. За първи път 340i носи в названието си „M”, което макар да не го прави чистокръвен представител на M GmbH, му позволява да се причисли към М-автомобилите – и то с право. Серийно в Европа продължават да го задвижват четирите колела, а версията със задно предаване е запазена за САЩ. И защо? Тайна на дистрибуторите. А лошо ли е това? Не. Понеже системата xDrive разпределя задвижващата сила с акцент върху задния мост. Е да, но нали всички твърдят нещо подобно. Но само от BMW спазват обещанията на своя маркетинг. Голямата веселба при задвижващия тракт обаче започва едва в режима Sport Plus. Тогава електронните помощници биват ограничени и можете да атакувате с пълна газ на излизане от острите завои, разчитайки на серийния спортен диференциал и толерантната в спортен режим ESP. При това Touring леко се завърта напряко, рисува с гумите си тънки ивици по асфалта и като с магия придава на лицето на пилота изражение на истинска радост. 

Като стана дума за магия – всъщност ние не вярваме в т.нар. черни изкуства. Но това, което Баварските моторни заводи са скрили под предния капак, въздейства точно така. Не защото редовият шестак е разположен над предния мост и въпреки това задницата е с един процент по-тежка. Не – а понеже неговият въртящ момент се влива в една автоматична трансмисия на ZF, която никога не прави грешки. 

Все едно каква лудория сте предприели, автоматикът с хидравличен преобразувател винаги подбира правилната предавка. Той владее гоненето на рекордни обиколки при състезателно шофиране също толкова добре, както меката смяна на предавките при разходка из града. За тази комбинация оценката може да е само пълен отличен. Въпреки най-ниската си мощност баварецът печели, макар и с малко, състезанието в спринта от 0 до 100 км/ч (с време 4,3 сек срещу 4,4 сек на AMG и 5,1 сек на Volvo). При това в интериора звучи дискретно, а отвън през ъгловатите ауспухови бленди се разнася силният му глас

Понякога се случва някое от колелата да се бори за сцепление поради неравности на пътя, които се усещат във волана и карат комбито да се люлее. Но това ви помага да се сближите още повече с модела на BMW. Той не се стреми към превъзходна динамика на пътя като AMG. Но пък просто ви завладява и се шофира увлекателно. 

А после слизате от струващия 65 097 евро тестов автомобил и забелязвате, че отзад не само има много място и задното стъкло се отваря отделно, но и че благодарение на извитите гумени релси (390 евро) в багажника нищо не е помръднало, докато сте галопирали из планината Швабска Юра. Управлението с гласови команди ви разбира дори когато го наричате „чичо Ханс” – обръщението може да бъде избрано свободно. Силата на звука се регулира чрез посочване с пръст. А арсеналът от асистенти е не само богат, но и предлага частично автономна подкрепа по време на движение, докато през нощта лазерните фарове изрязват в мрака ярки просеки. При толкова сдържано-превъзходни качества резултатът може да е само победа. 

Заключение

1. BMW (467 точки) 
Управляемост, носеща удоволствие от шофирането, и съвършена комбинация от двигател и трансмисия – а в добавка M340i е извънредно сигурно и добре обмислено транспортно средство. 

2. AMG (450 точки) 
Превъзходната динамика на пътя, съчетана с грандиозен звук и най-компетентното окачване, ви кара почти да забравите колко оскъдно е оборудван C 43 T.

3. Volvo (432 точки)
Безкомпромисната състезателна ходова част не подхожда особено на хибридното задвижване. Положителни страни на T8 Polestar са богатото оборудване и икономичността.

 

Текст: Клеменс Хиршфелд 
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт

 

Коментари
comments powered by Disqus