Двама осемцилиндрови герои от 90-те, бързи като стрели и безкрайно очарователни
Високи обороти срещу грамаден работен обем, шест механични предавки против петстепенен автоматик, техно дизайн срещу външност на такси. M5 и E 55 интерпретират темата за голямата мощност по свой индивидуален и различен начин. Но и двата осемцилиндрови автомобила са бързи като стрели и безкрайно очарователни.
Правата отсечка е дълга 2,8 км и после свършва в нищото. Дебели бетонни блокове, приличащи на скални отломъци, маркират безславното й потъване в бодливия храсталак. От долната си страна те са боядисани на червени и бели ивици, за да е ясно, че краят наистина е окончателен. Дълго време в това нищо е царяла тишина, но сега отдалеч започва да се чува гневното стакато на набиращ обороти осемцилиндров мотор, накъсано от три кратки паузи.
Правата изглежда като междуградско шосе, тя е доста широка, има гладко асфалтово покритие с прекъсната лента по средата, от двете ѝ страни растат брези. Няма никакво движение, никой не желае да отиде в нищото. Стакатото се приближава, превръща се в синьо петно сред изобилната зеленина на лятото и бързо придобива очертания на автомобил. Правата отсечка се превръща в писта, синьото – в Авус синьо, а автомобилът – в BMW M5. Водачът отнема газта, намалявайки скоростта. Червено-бяло-червеното дава енергичен сигнал за обратен завой, скоростта може би е около цивилните 160 км/ч и М5 спокойно я поема на третата от шестте си предавки.
Пистата се отваря в обратна посока, пораждащата тръпки игра започва отначало – да изживееш 2,8 километра страст към един прекрасно сложен осемцилиндров двигател и една чудесно прецизна механична трансмисия. Още при стъпването на правата V8 моторът с четири разпределителни вала вече е достигнал 90 градуса температура на маслото, жълтите предупредителни диоди в оборотомера отдавна са угаснали. Двигателят сякаш те приканва да стигнеш до границите му, червената зона започва при 7200 об./мин. Твърде късно е за внимателно и щадящо превключване, твърде силно е обаянието на изглеждащия като нов M5. Ако се отдадете напълно на опиянението от растящите обороти, до 160 км/ч ще изминат само дванайсет секунди.
Четири ангренажни вериги, 32 клапана
Въпреки че грандиозният 4,9-литров агрегат с четири ангренажни вериги и 32 клапана дори при 5200 об./мин реве лакомо за още повече и неудържимо се стреми да изпрати цялата освободена от всякакви окови M-Power на своите 400 конски сили към широките девет и половина цола задни колела, в главата ви започва да примигва червено-бяло червено. Няма защо да си давате труд да слизате на трета – предлаганата тяга е впечатляващо достатъчна, да живее линейно набиращият обороти атмосферен мотор! Усещането е, сякаш ей сега ще напуснете границите на разумното. Но след отпускането на съединителя водачът усеща нещо като облекчение – като че ли от лабиринта на осемте отделни дроселови клапи се долавя въздишка. При това на пистата почти незабележимият бутон „Sport“ на централната конзола е останал недокоснат; ако бъде натиснат, при подаване на газ осемте дроселови клапи се отварят още по-бързо. Могъщият звук стимулира още по-безжалостно, а спортната характеристика на сервоуправлението бива активирана паралелно и почти незабелязано.
М5 не остава сам. Налага му се да сподели правия участък, който при взривообразно нарастващи обороти ни се привижда като влакче на ужасите, с един Mercedes E 55 AMG. Черният V8 седан с тесен спойлер отзад чака в другия край на правата, където на Т-образното кръстовища един безобиден знак за път с предимство смекчава драстичния преход към реалния свят.
Работен обем вместо обороти
Човек е склонен да подцени модела на Mercedes – въпреки важността, която му придават обсидиановочерните одежди и визуалният му тунинг с издадени калници, свръхшироки алуминиеви колела AMG и внушителен двоен ауспух. Черните, закръглени, дори леко пълнички форми на W 210 не демонстрират строгата, дори технократска естетика на един М5, а постоянно напомнят за такси. Точно толкова гостоприемен за пътници изглежда и просторният интериор, по царски широк и с много място отзад.
Докато облечените с кожа спортни седалки на BMW обхващат плътно водача, в широките кресла с ярка смес от кожа и алкантара „Condor Blueberry“ седите почти като на канапе. Указанията за употреба в жабката, в чийто капак идеално би се поместил таксиметров апарат, са на японски. Безупречно съхраненият автомобил се оказва „Wide Body Version Limited“, за което свидетелстват надписи върху дървения фурнир на пепелника и лайстните на праговете, където иначе пише „Avantgarde“. Става дума за специално издание за японския вносител на Mercedes – фирмата Yanase, в чест на модела 500 E, подлудил някога японските автоманиаци.
Правата отсечка изкушава и се покорява на E 55 AMG, но не се превръща във влакче на ужасите, както в М5 – това става ясно още след първите 400 метра. Осемцилиндровият агрегат на Mercedes с 354 к.с. също има красив басов глас в централния оборотен диапазон; и той в по-горните регистри звучи със завладяващо стакато. Но не реве, не иска от вас да превключвате, след като сте достигнали непоносимия връх. На това пречи тромавият петстепенен автоматик, който, макар да използва добре набирането на обороти при натиснат докрай педал на газта или изолиране на високите предавки чрез лоста на трансмисията, още при 5800 об./мин би превключил на трета или четвърта степен. Там е лимитът на двигателя M 113 – в това отношение предшественикът му с по два разпределителни вала на цилиндров ред М 119 беше далеч по-добър.
E 55 просто тегли като звяр и черпи сили преди всичко от средния оборотен диапазон; работният обем и въртящият момент са съюзниците на M 113. Хората от AMG са преработили по-скоро тривиално конструирания мотор със само два разпределителни вала, но пък с две свещи на цилиндър, не толкова амбициозно, както специалистите от BMW M своя кралски V8, който задвижва дори елитния роудстър Z8 без външни М-означения и със същите огнени 400 конски сили.
Комфортно пътуване в E 55 AMG
Водачът на Mercedes се чувства почти като в някой обикновен E 430. Но това впечатление е донякъде измамно. Дискретно прикритата мощ е в достатъчна степен присъща и на E 55 AMG с неговата буржоазна каросерия. Тайнствената права отсечка, 2,8 километра преди нищото, макар да не напомня за влакче на ужасите, все пак се превръща в скоростна писта. Между 120 и 140 км/ч мощният Mercedes ускорява впечатляващо, 160 км/ч се достигат спокойно и без напрежение. Ако включим хронометъра и натиснем газта до ламарината, стрелката спира на 12,7 секунди. Това е само с един миг повече, отколкото при все пак по-мощния с 50 к.с. М5 – браво, Mercedes! С този автомобил можете идеално да изживеете благотворната лекота на бързината. Просто държите волана и давате газ – в реалния свят ви се налага да докосвате лоста само когато ще се движите на заден ход. Дори пословичната ламарина под педала за газта спокойно може да си ръждясва, защото не е нужно да стигате до нея – този Mercedes ви поднася изобилие от мощ по изключително мек и приятен начин.
В реалния свят от време на време се срещат и завои. Подчертано спортният BMW M5 с класическо окачване Макферсън отпред и с многораменния интегрален заден мост от суперавтомобила 850i ги преодолява, както може да се очаква, с овации. Спирачките също действат съвсем енергично. Така наречените неокачени маси, в еднаква степен враг на поведението на пътя и на комфортното возене, са олекотени още при базовия модел E39.
Вместо да използват обичайните части от пресовани стоманени листове за носачите и подрамата, конструкторите на BMW са си послужили с леки сплави. Моделът на Mercedes с типичното за марката пространствено многораменно окачване недвусмислено се изявява в завоите като по-недозавиващ и по-тромав от свръхчевръстия, завиващ неутрално до много високи скорости представител на BMW, но пък – и това не учудва никого – превъзхожда по комфорт на возене М5, чиято стегнатост обаче никога не става неприятна. Няма съмнение, че М5 е чистокръвен спортен автомобил, на който сякаш са присадили две допълнителни врати и задна седалка. E 55 AMG се възприема като кротък седан, на който хората от конвейера, без да искат, са монтирали най-мощния мотор. И двете крайности са крайно привлекателни за шофиране.
Заключение
Ако ги нямаше визуалните отличия, E 55 AMG би бил идеалният кръстосвач със звучен V8 глас. При 160 км/ч оборотите са само 3000 в минута. Просто трябва да го оставите да върви. Но пък BMW M5 е чистокръвна машина за емоции, на която дори аз не мога да се наситя. Автомобил мечта, който иска много от вас, но и ви дава страшно много.
Текст: Алф Кремерс
Снимки: Карл-Хайнц Аугустин