Вход

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

0 продукта | 0 лв.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 20% отстъпка.

auto motor und sport Bulgaria logo

BMW M5, Lancia Thema 8.32, Mercedes 500 E: Дяволска троица

12.12.2019 15:57

Трима спортисти под прикритие, автомобилни мечти от 90-те и бъдещи класици

Зад буржоазната външност се крие истински характер – щом попаднат на трасе без ограничения, трите маскирани спортни автомобила мутират в неудържими болиди. Те рисуват черни ивици по асфалта, набират до 7000 об./мин и се катапултират в други измерения. 

Все още всичко е съвсем банално и обикновено, сякаш цари някакво затишие пред буря. Три изключителни седана с външност на модели за буржоазната средна класа от обичащ тунинга пети собственик бавно навлизат в големия открит паркинг на един изоставен търговски център. Онова, което леко ни изненадва – наред с широките алуминиеви колела, обемните тръби на ауспусите и внимателно снижените към асфалта каросерии – е звукът на техните мотори. Още малко над оборотите за празен ход из въздуха се разнася заплашително бръмчене, което кара изпочупените прозорци на порутения супермаркет да вибрират. Плътен тригласен звук, будещ предположения за изобилен работен обем, много цилиндри и висока мощност. Бързо осъзнаваме, че на голямата равна площ между платформата за приемане на стока и изходната рампа не са си дали среща някакви младежи, за да си премерят силите с тунинговани стари машини, като например BMW 520i, Lancia Thema 2000 i.e. и Mercedes 230 E. 

Фактът, че в компанията участват два осемцилиндрови мотора, не убягва от слуха на опитния наблюдател на скромното събитие, наречено „подреждане за групова снимка към основна статия в списанието”. Разнасят се команди на висок глас, обсъждат се ситуациите за кадрите в движение, но остава още доста време, докато фотографът започне да снима. Наблюдателят е поканен да вземе участие и вече може да се приближи до автомобилите, да отвори предните им капаци и да изпробва седалките. Това е цяло щастие за незабележимия мъж от мизансцена, когото случайността е дарила толкова щедро. 

M5, или: Наистина ли никой не ме познава?

Като начало той се приближава към BMW M5. Човекът вече е притежавал шепа цивилни BMW E34, от 524td до осемцилиндровия 530i. Този М5 с цвят Дейтона виолетово не може да отрече истинската си идентичност, въпреки че полага доста усилия за това. Още първият M5 от формат E28 кокетираше със своята небиеща на очи външност. Отначало правят впечатление големите ковани 17-цолови джанти със специален дизайн, после – лакираните в сребристо прагове. Предната броня е изтеглена малко надолу. Но както и при обикновения 520i рамките на страничните стъкла са останали хромирани независимо от изпълнението Shadow Line.

Предпазливо и почти с благоговение наблюдателят отваря шофьорската врата, след което бавно с вмъква в регулираната до твърде ниско положение кожена спортна седалка. Обгръща с ръце големия, покрит с кожа волан с въздушна възглавница, който познава от точно толкова грубоватото изпълнение във всекидневния 525i със 193 к.с., притежаващ, подобно на М5, два горни, задвижвани с ангренажна верига разпределителни вала и 24 клапана. Мъжът се потопява в лишената от зрелищност М-атмосфера, изпитвайки въздействието й. Шевовете по волана цитират рафинирано трите М-цвята, скалата на скоростомера стига до 300 км/ч. На мястото на индикатора за разхода в сутерена на оборотомера е въдворен един термометър за маслото. Когато стрелката му застане вертикално на 90 градуса, на шестцилиндровия мотор ще му бъде разрешено да изостави всякакви задръжки и постепенно да опипа границата от 7300 об./мин, мисли си наблюдателят. 

Той все още не може да осъзнае напълно щастието да изживее трите изключителни свръхмощни седана. Но когато погледът му се спуска надолу и попада върху скоростния лост, изпитва разочарование. Осветената през нощта в червено и съшита от кожа топка показва съвсем нормална Н-образна схема. На М5 много повече би подхождала спортна схема с открити канали и първа предавка вляво назад. 

После обаче погледът под отварящия се напред капак на мотора отново действа повече от успокояващо. Тук се помещава баварското моторно чудо S38, дискретно гримирано с грапав лак и увенчано от мостов всмукателен колектор с шест отделни дроселови клапи. S38 е цивилизована, но въпреки това с още 63 к.с. по-мощна доработка на стария дивак M88 от състезателния модел М1. С 340-те конски сили на финалния си 3,8-литров вариант „шестакът на века” е първенец по мощност сред тримата участници – двамата конкуренти Mercedes 500 E и Lancia Thema 8.32 разчитат на не по-малко висококачествени V8 мотори. При Lancia това е довело до шифрованото означение 8.32 – 8 цилиндъра, 32 клапана. 

Наблюдателят се насочва към модела на Lancia, оцветен в Marrone Metallizzato – кафеникав антрацитен тон, а през това време M5 ускорява енергично на първа и втора предавка, напускайки бетоненосивия плац. Италианският седан с характерния профил Tipo 4, познат също от Fiat Croma и Saab 9000, е най-ненатрапчивият от трите автомобила, което се дължи преди всичко на слабичката му фигура. Само няколко жълти декоративни елемента по каросерията и джантите Campagnolo показват, че при тази Thema имаме работа с върхов модел, който е струвал два пъти повече от Turbo i.e. със 165 к.с. Базовият му характер на чевръст автомобил с предно предаване и напречен мотор обаче си е останал същият. Задният спойлер на капака на багажника, който се задейства чрез тънък лост на волана, е по-добре да остане прибран, за де не нарушава дискретното цялостно излъчване на автомобила. 

Thema 8.32 посреща наблюдателя в едно не твърде просторно, по-скоро скроено по мярка изискано купе, украсено с алкантара, кожа и фурнир от скъпа дървесина. Осем отделни кръгли уреда, информиращи наред с другото и относно налягането и температурата на маслото, радват сърцето. На техните циферблати отново се появява жълтият цвят на Ferrari като дискретен етикет, маркиращ върховата Thema. Иначе Cavallino Rampante, кончето от Маранело, присъства единствено върху главините на колелата.

Наблюдателят отваря предния капак и замира в захлас при вида на могъщия задвижващ агрегат. Напречното разположение на подписания от Ferrari V8 мотор с четири разпределителни вала не е необичайно – той го заема и в спортния модел с централен двигател 328 GTB. Там привлекателно украсеният късоходов агрегат с 32 клапана и 270 к.с. е с работен обем 3,2 литра. 2,9-литровият вариант в Thema достига само 215 к.с. при 6750 об./мин. V8 моторът от леки сплави е опитомен за изискания седан, което е станало главно с използването на 90-градусов колянов вал вместо обичайния 180-градусов. По-късите интервали на запалване осигуряват по-равномерен и тих ход. А ако останете под 2000 об./мин, както в този момент при напускането на бетонната площадка, от двете крайни ауспухови тръби се чува единствено глухо ломотене. 

500 E, или болид с вид на такси

Mercedes 500 E остава на мястото си, той ще е последен за индивидуалните снимки. Наблюдателят, който отначало надничаше иззад оградата, но вече отдавна е станал участник, се радва на доверието на екипа. Позволено му е да докара астрално сребърния V8 болид с одежди на такси, когато го повикат по телефона. Но вместо да завърти нетърпеливо контактния ключ и докато никой не го гледа, да нарисува няколко еуфорични гумени ивици върху сивия асфалт с този автомобил, който под ламарините си е един 500 SL, наблюдателят предпочита съзерцателното приближаване към разработения съвместно от Mercedes и Porsche шедьовър. 

При това мъжът си спомня за своя собствен 300 E-24, който през 1992 г. струваше 70 000 марки – точно половината от цената на 500 Е. Неговият скоростомер също стига до 260 км/ч.; той също се движи серийно върху алуминиеви колела с осем отвора и като допълнително оборудване притежава всичко, с което 500 разполага серийно: лак металик, четиристепенен автоматик, миене на фаровете, регулиране на нивото, четири електрозадвижвани прозореца, фурнир от скъпа дървесина, темпомат и опори за главите отзад. 

За кожената тапицерия дори при 500 E се плаща допълнително, иначе купувачът е заплашен от ултраеснафското „текстилно каре”. Тъй че разликата с царя на серия 124 не е чак толкова голяма? Или все пак е? Отвътре почти я няма – тук наблюдателят седи точно толкова удобно върху по-силно профилирана кожена тапицерия, същата схема на лоста за трансмисията очаква командата „D“ за потегляне и същият комбиниран контролен уред сигнализира с растящи оранжеви цифри за благополучието на двигателя, който във визуално отношение може да ви разочарова – особено в сравнение с M5 и 8.32. Във версията 300 E-24 шестцилиндровият мотор все още показваше стоманените мускули на разпределителните си валове, но при V8 те изчезват под банална пластмасова шапка със звездата на марката. 

Наблюдателят потегля предпазливо, като се старае само да глади с крак педала на газта. Тежкият автомобил тръгва напред мощно, но с усещане за мекота в умерения режим – единствено комфортът на возене страда от спортно настроената ходова част, подсилена от свръхшироки гуми Bridgestone Potenza 245/35 ZR върху джанти с четири спици OZ Racing. До мястото на срещата остават още дванайсет километра, маршрутът включва шосета с много завои, а насред гората внезапно се появява дълъг прав участък, който вероятно ще позволи на наблюдателя да опита на вкус V8 мотора, легендарните 326 к.с. и неукротимите 480 Нм. Той обаче е боязлив човек и борави внимателно със скъпата чужда собственост. Но усеща, че ей сега бурята ще се разрази и ще настъпи краят на спокойствието и тишината. 

Без да докосва лоста в положение „D“, той натиска педала на газта наполовина, като го задържа преди финалния кикдаун импулс. Стрелката на оборотомера бързо скача на 3500 и тежкият, но с доста късо главно предаване автомобил се изстрелва неистово напред, без да слиза от четвъртата степен на трансмисията. Интонацията му се променя от безгрижна на агресивна. Преди завоите е достатъчно едно леко спиране; дори при сравнително голяма скорост 500 E се вие по кривата плътно и сигурно с широката си следа. Той е много повече SL, отколкото само E, по-скоро 129, отколкото 124.

Откровението се нарича Thema

Наблюдателят се присъединява към останалите участници. С благодарна усмивка той погалва звездата над радиатора и я изправя. Наблюдателят вече е повече от участник – той е поканен да покара и модела на Lancia, а след това дори и този на BMW. В сравнение с архисолидния Mercedes кафявата Thema 8.32 се усеща като изящна и лека – всичко по нея изглежда малко и крехко. Наблюдателят си припомня своята Alfa Romeo 164, следваща същия конструктивен образец Tipo 4. Положението на седене зад полегатия волан не е съвсем удобно и в дългия ход на скоростния лост на спортно градираната петстепенна трансмисия се крие онзи намек за податливост, който осуетява прецизността. 

Но това несъвършенство, това усещане, че си длъжен да се отнасяш добре към този автомобил, понеже той не може да понесе толкова големи натоварвания с уязвимите си ангренажни ремъци и други малки болежки, превръща модела на Lancia в господар на сърцето. Повече от всеки друг автомобил от тройката той живее чрез свръхвеликия си мотор. Неговият грандиозен V8 на Ferrari звучи зашеметяващо във всеки оборотен диапазон. 

Двигателят набира обороти толкова прекрасно и праволинейно, сякаш в края на скалата не съществува ограничител за този акустичен фойерверк, който никой никога не би очаквал в подобна конфекционна каросерия. Въпреки чисто водения заден мост заслужаващата уважение ходова част на модела с предно предаване изглежда като да не е най-подходящата база за толкова много мощ – затова се стига до поднасяне при смяна на натоварването в завои с висока скорост. Това очертава границите на самата конструкция. 

Непобедимият М5

Такива неща не могат да се случат на BMW M5. Сведущият наблюдател получава възможността да го кара последен и стига до извода, че един спортен седан с мощен мотор трябва да се усеща точно така: с безгранична сила, на която можете да се наслаждавате докрай, без да мислите за възможностите на ходовата част. Стегнато превключваща петстепенна предавателна кутия с много добро степенуване, което ви прави зависими като от наркотик. В сравнение с игривата лекота на битието в този ултрачевръст и изключително приятен за шофиране седан осезаемо по-тромавият 500 E не притежава никакви козове, освен, разбира се, по-добрите качества на автомобил за дълги пътешествия. Но изключително добре лежащото на пътя BMW е способно не само на неистови ускорявания – неговият гениален шестцилиндров мотор позволява без възражения и спокойно шляене с редки превключвания при около 2000 об./мин. Този автомобил е точно онова, което сте си пожелали – много добър, небиещ на очи седан с брилянтен двигател.

Заключение

Притежавам един 300 E-24 с 220 к.с., който обичам да титулувам като „500 E за малкия човек”. Тъй че 500 E ми е някак си познат. И М5, независимо от брилянтния си мотор, ми напомня за моя всекидневен 525i 24V. И двата модела, 500 E и M5, са само върховите версии на една стандартна база. Друго нещо е 8.32 – той събужда у мен несдържана емоция. Как само звучи V8 моторът на Ferrari, как набира обороти, как се усеща – грандиозно!

 

Текст: Алф Кремерс
Снимки: Ули Йоос

Коментари
comments powered by Disqus