Тест на един от най-впечатляващите модели на Bayerische Motoren Werke
Докъде се простират възможностите на върховия спортист в актуалната гама на BMW? Първи впечатления в компанията на новия M8 Competition и неудържимия 4,4-литров V8 с 625 к.с. на пистата Портимао.
Дългото 4,7 километра трасе със силно нагънат релеф и сякаш безкраен низ от коварни завои в южна Португалия само по себе си е сериозно предизвикателство за всеки, но в комбинация с новото BMW M8 и неговите 625 к.с. нещата стават наистина взривоопасни. Експлозивна е и външността на върховото спортно купе в гамата на баварците – яркочервеният екземпляр Competition внушава респект с огромните по размер отвори за въздух в предната престилка, мощно изпъкналите калници, черните емблеми и допълнителния „Gurney Flap” върху задния капак. По желание спойлерът, както и по-голямата част от елементите във външността могат да бъдат изпълнени от усилени с въглеродни влакна композити.
Карбоновата тема намира продължение и във вътрешното оформление на елитния спортист, който кротко загрява с работещ двигател в алеята с боксовете на пистата Портимао. Първото нещо, което виждате, сядайки зад волана, са двата симетрично разположени под палците червени М бутони. С тях, както и с допълнителните бутони за избор и индивидуални настройки на режима на движение върху централната конзола, пилотът може да променя характера на М8 в целия спектър от цивилния „Road“, през „Sport“ до красноречивия „Track“.
В този режим показанията на цифровия екран на контролните прибори зад волана се редуцират до най-необходимото – скорост на движение, актуална предавка и обороти на коляновия вал. Централният дисплей изгасва, а армадата електронни системи за асистенция и контрол на поведението минава зад сцената. Ако човек иска да задълбае в подробностите, бутонът „Setup“ осигурява директен достъп и възможност за фини настройки на работата на двигателя, амортисьорите, кормилната уредба, двойното предаване и спирачната система. Сега обаче нямам време за подобни игрички, защото в радиостанцията прозвучава гласът на шампиона в DTM Бруно Шпенглер във водещия автомобил пред мен. Потегляме леко в опознавателната обиколка, за да добием представа за трасето и да свикнем с вече подготвения автомобил със загрят двигател, топли гуми с повишено до три бара налягане и два различни вида настройки, запаметени за директно активиране чрез M бутоните на волана.
Започваме с М1, при който всички системи с изключение на кормилната уредба и работата на трансмисията преминават в режим „Sport”. Невероятното сцепление на двойното предаване с акцент върху задния мост се усеща още в първите метри на нагънатото като увеселително влакче състезателно трасе. М8 натиска леко и напълно контролируемо със задницата на изхода на завой номер 5, който води стръмно нагоре с лека лява чупка. Работата на самоблокиращия М диференциал в обуздаването на излишъка от мощ на задния мост се усеща, но всичко протича извънредно плавно, прецизно и без грам драматизъм.
Междувременно пистата показва острите си зъби и поднася изненада след изненада под формата на „слепи” и трудни за преценка завои с променящ се радиус, които често „изтичат” навън с обратен наклон. Всичко това е много сериозно предизвикателство не само за уменията и нервите на пилота, но и за скритата зад задвижването и ходовата част бързодействаща електроника. Няма шега, по челото ми изникват капчици пот и въпреки това цари усещане за игрива лекота, което е едновременно изумително и някак нереално – особено на фона на числата върху екрана зад волана.
С вратите напред
При наличие на достатъчен запас от умения и преди всичко на смелост у пилота, системата за двойно предаване на М8 (подобно на M5) може да стовари целите 750 Нм върху колелата на задния мост. В този случай изходът от завой номер 5 бива маркиран с две плътни черни черти с широчина 285 милиметра, а M8 влиза в перфектно балансиран и лесен за овладяване дори от непрофесионалист режим на дрифт.
Не по-малко впечатляващо е представянето на спирачната система с керамични дискове, която обуздава големия баварец след спринта с 260 км/ч по късата старт-финална права. Теглото от 1,9 тона сякаш се изпарява и М8 влиза спокойно и невъзмутимо в първия десен, който чисто обективно погледнато се състои от три последователни завоя с различен радиус. Управлението реагира меко, но прецизно и заедно с „brake by wire” технологията дава възможност за точно насочване в идеалната линия дори при екстремно спиране.
С напредването на обиколките доверието в машината и познанията за профила на трасето се увеличават, а с тях расте и увереността ми. „Време е за M2“, чувам по радиостанцията и натискам червения бутон. DSC се изключва, реакциите на управлението се изострят, а окачването осезаемо се напряга. В интерес на истината, допълнителните мерки за повишаване на устойчивостта на усукване на каросерията при М8 така или иначе свеждат колебанията й до минимум, но в този режим M8 наистина ляга като залепен на пътя. Осемстепенната автоматична трансмисия също започва да сменя с една идея по-бързо, без да губи перфектната си преценка за ситуацията. Според BMW спринтът до 100 км/ч от място при М8 Competition отнема само 3,2 секунди – това е с една десета по-добро време от постижението на M5 и категорично поставя М8 на върха на хранителната верига в баварската гама. А ако някой все пак се съмнява в това, може да поръча допълнителния M Driver’s Package, с който ограниченията на максималната скорост на M8 Competition отпадат и тя спокойно достига 305 км/ч.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
На състезателното трасе респектиращият като мощност, размери и тегло баварски спортист се държи изумително чевръсто, динамично и не на последно място – великодушно към човешките несъвършенства. От тази гледна точка удоволствието зад волана новият М8 е достъпно не само за вещите в занаята пилоти, но и за всички други, които биха искали да напреднат в уменията си зад волана.
Текст: Мирослав Николов
Снимки: BMW