Сравнение на три мощни компактни SUV модела с динамичен характер
Компактните SUV модели имат репутацията на разумни, практични и солидни превозни средства. В най-мощните си изпълнения обаче BMW X2, Cupra Ateca и VW T-Roc разполагат с по 300 и повече конски сили, което си е един сериозен спортен анонс. Но дали само мощността ще е достатъчна, за да бъде оспорено превъзходството на класическите компактни спортни модели?
Дали тези три SUV модела един ден няма да се радват на същия култов статут като своите по-ниски компактни братя – „единицата”, Leon Cupra и дори Golf GTI? Ние не знаем това. Факт е обаче, че и купувачите на автомобили от SUV категорията не са загубили желание за динамично шофиране. Тъй че близка до ума е идеята за комбинация между двата свята. Непримирими противоречия? Нека все пак видим как BMW X2 M35i и Cupra Ateca ще премерят сили с най-новото явление от този вид VW T-Roc R.
За повече драматизъм новакът в групата ще стартира последен, а вместо с него започваме с Cupra Ateca. Всъщност това е класически Seat с респектиращи полезни качества и спортен характер Проблемът е, че той вече няма право да носи името Seat, въпреки че е такъв, включително и с външността си. Изглежда, твърде малко хора са готови да инвестират много пари – в Германия най-малко 43 420 евро – в един SUV модел от клас 300 к.с., който носи отпред и отзад логото на Seat. Така през 2018 г. се роди идеята по примера на DS от концерна PSA да бъде утвърдена нова, по-престижна марка. Още с името си обаче Cupra (от „Cup Racer“) се определя като свързана с моторните спортове.
Повече Seat, по-малко Cup Racer
В действителност не съществува състезателна версия на Ateca, но това не може да бъде упрек към изпитвания от нас SUV модел. Още по-малко пък с оглед на многото екстри, включени още в базовата цена: шикозни 19-цолови колела, камера за заден ход и безключов достъп – списъкът е дълъг. Оранжевите емблеми Cupra и текстилните покрития с вид на карбон разкрасяват забележимо вътрешността на испанката. Спортните седалки за 1875 евро печелят точки за добра странична опора, но са монтирани доста високо и въпреки електрическото регулиране не прилепват идеално към всякакви фигури. Впечатлението за качество е добро – също и благодарение на щедро вложената алкантара. Единствено недостатъчната звукоизолация пропуска аеродинамични шумове на магистрала и тропане от ходовата част по лоши пътища.
Благодарение на четвъртитата си каросерия Ateca предлага най-много място не само за пътуващите отзад. Багажникът има обем 485 л, който може да бъде разширен до 1579 л чрез дистанционно сгъване на задните облегалки. Фактът, че моделът е по-стар от T-Roc, проличава, първо, от ограничената мултимедийност, а също и от управлението на функциите, като второто обаче е в положителен смисъл: инфо-развлекателната система импонира с класически превключватели и въртящи се регулатори, както и с прегледни бутони на волана. Към това се прибавя и меню за динамиката на пътя, което предлага лесен избор с помощта на въртящ се селектор, но може и да се донаточва с по-дълбоко навлизане в настройките без опасност да се изгубите сред тях. А с различните спортни индикатори серийното дигитално арматурно табло показва истинска висока класа.
Като стана дума за спорт и мощност – Cupra разиграва най-охотно своите 300 коня на аутобан без ограничения на скоростта, но не се чувства съвсем не на място и по шосета с много завои. Там обаче при енергично шофиране високата каросерия на Ateca започва да се клати, понеже ходовата й част изненадва със значителен запас от комфорт. Адаптивното окачване, което тук е серийно, а в модела на VW струва 2326 лева допълнително, в Cupra е настроено приятно, но не така стегнато, както в T-Roc.
Това се усеща и при изпитанията за динамика на пътя, където автомобилът бива допълнително възпиран от настроената за повече сигурност ESP. Към това се прибавя кормилната уредба, която работи директно от средно положение на волана, но е донякъде лишена от усет и става причина Ateca да се възприема като по-тромава, отколкото е в действителност. А от друга страна, струващата цели 2695 евро спирачна уредба Brembo би могла да има и по-силна захапка.
BMW X2 не може да бъде упрекнато в недостатъчно чевръсто поведение (поне на тестовата отсечка) – въпреки че неговата платформа с предно предаване потопи общността от фенове на BMW в дълбока криза на вероизповеданието. При това Х2 предава силата на мотора си към пътя чрез четирите си колела. И тук вече чуваме следващия вопъл на правоверните – защото зад съкращението M35i вече не се крие, както по-рано, шестцилиндров редови мотор, а четирицилиндрова машина с турбопълнене като при братята от концерна VW.
X2 M35i: твърд, но сърдечен
Впрочем и двете новости не са някакъв недостатък – защото двулитровият бензинов агрегат с 306 к.с. е истински хит: 450 Нм (с 50 Нм повече, отколкото при Ateca и T-Roc) натоварват коляновия вал още под 2000 об./мин, тоест осезателно по-рано. Въпреки това обаче при измерванията на ускорението моделът на BMW леко изостава, част от вината за което носи най-високото собствено тегло от 1660 кг. Във всеки случай причината не се крие в осемстепенната автоматична трансмисия, която в положение Sport подбира точно правилната предавка и сигнализира с лек натиск за превключванията. Единствено комфортният режим може да ви подразни с изкуствено дълги паузи при преходите между степените.
Не съвсем подходящ е и звукът – ясно доловим навън благодарение на клапите в ауспуха, вътре той бива развален изцяло от изкуствено добавени тенекиени интонации. Още повече привикване обаче изисква ходовата част, чиито настройки са по-твърди, отколкото при много спортни автомобили на M GmbH. Освен това тя почти не предлага възможности за регулиране. При идеални условия на равна като тепсия състезателна писта M35i сигурно работи добре, но колко SUV модела сте виждали по време на дните със свободен достъп до пистите? На по-несъвършени пътни настилки Х2 подскача върху всяка, дори съвсем малка, неравност и при това внася смущения в остро реагиращото управление.
Въпреки добрите стойности за спирачен път M-Performance спирачките създават доста нерешително съпротивление в спирачния педал, което при неправилно избрана скорост на влизане в завой лесно може да завърши с недозавиване. От друга страна, X2 с М-блема предоставя доста голяма свобода на задната си част – при внезапно отпускане и подаване на газ моделът с двойно предаване измества задницата си встрани, което опитните пилоти намират за доста забавно, но изисква време, докато свикнете с автомобила.
Много бързо обаче човек привиква към обстановката в струващото най малко 107 750 лева BMW. Въпреки че кожените тапицерии с цвят „червена лава” и цена 2830 лв. предизвикват противоположни мнения, качеството на модела изглежда с една класа по-високо от това на конкурентите. Изискващите доплащане спортни седалки са скроени тясно, типично за BMW, и се регулират по много начини, но са разположени твърде високо. През ниското челно стъкло високите светофари почти не се виждат. Мястото над главите отзад обаче страда съвсем слабо от ниския покрив. Зад електрозадвижвания задан капак има 470-литров багажник с дълбока кутия на дъното, който със сгъване на разделената на три задна облегалка може да бъде разширен до 1355 л.
Както обикновено, BMW набира точки с лесно управление на функциите, за което инфо-развлекателната система предоставя на потребителя избор между сензорния екран, въртящия и натискащ се контролер и гласовите команди. Системата обаче не отговаря на най-съвременното ниво на техниката, защото не владее формулировки на разговорен език. От осъвременяване се нуждаят и асистентите за подпомагане на шофирането. Например адаптивният темпомат е ограничен до 140 км/ч и регулира дистанциите до други участници в движението само в доста груби степени.
T-Roc ’n’ Roll
От своя страна автоматичният темпомат на VW подпомага водача до 210 км/ч и не изпреварва по-бавните превозни средства по дясната лента – но това го може и нормалният T-Roc без спортни одежди. Същото се отнася и за предлаганото място в дългия само 4,23 м SUV модел, което, като изключим по-малкия багажник, е съвсем прилично. За много опции, които в Cupra са серийни обаче, тук се налага да се плаща допълнително.
Към тях принадлежат инфо-развлекателната система, която с многото си работни полета не допринася непременно за по-бързото откриване на цели. Използваните материали обаче изглеждат с по-ниско от средното качество с оглед на мащабите на VW и базовата цена от около 72 000 лева. Може би твърдите пластмаси при панелите на вратите и арматурното табло спестяват не само няколко цента, но и тегло.
И наистина – при шофиране 1,5-тонният автомобил създава впечатление, че няколкото спестени евро са вложени във важни за движението елементи. Например с помощта на селектор с бутон R-моделът предлага освен режимите за офроуд и сняг още профили на движение – от Eco през Сomfort до Race. Почти прекомерна щедрост, още повече че настройките може да се индивидуализират както при Ateca. Сред спортните контролни уреди откриваме дори хронометър за времена на обиколка – в случай че на някого му хрумне идеята да постави рекорд за компактни SUV модели на Нюрбургринг. Той би имал добри шансове с T-Roc R, който е с по-стегнато окачване от Cupra, като това се дължи на многобройните модификации по ходовата част. За разлика от Х2 обаче моделът с двойно предаване запазва задоволителен остатъчен комфорт.
R като Racing
Приятно дълбоката позиция на седене почти внушава познатото от Golf усещане за комфорт – а и в други отношения SUV моделът от Волфсбург е удивително близък до първенеца на компактния клас. Неговата целеустремена и още в нормален режим извънредно хармонично реагираща кормилна уредба дава обратна информация за пътната настилка, без при това да се изгубва в подробности като X2. Така T-Roc R завива между пилоните на нивото на все още актуалния Golf GTI. Системата ESP се намесва късно, но никога не е изцяло безучастна. Така автомобилът остава лесен за контролиране и създава доверие, без да изглежда скучен.
В крайна сметка с това чевръсто поведение T-Roc R спокойно се откъсва пред конкурентите дори на второстепенен път. Четирицилиндровият му мотор с принудително пълнене тегли като ужилен, благодарение на линейните характеристики на педала за газта се управлява с повече усет и в сравнение с аналога си в Cupra по-рядко се заплита в спорове с DSG трансмисията. Предавателната кутия с два съединителя позволява ръчни намеси с две големи планки за превключване на волана, но при форсиране и пълна газ не следва командите на водача. Компенсация за това предлага струващият цели 3800 евро ауспух Akrapovic с пубертетски накъсан крясък, който благодарение на управлението чрез клапи може да бъде настроен така, че да не дразни съседите.
По такъв начин T-Roc R издухва първо Ateca, а после и X2, който накрая е спънат от високата си цена. Много по-важно обаче е, че T-Roc е единственият, който действително създава усещане за GTI.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
1. VW
T-Roc R ускорява страховито, спира превъзходно, завива фантастично и не допуска слабости с изключение на лошото впечатление от материалите и малкия багажник.
2. CUPRA
Ateca е извънредно просторна, изненадващо комфортна и качествено обзаведена, а и сравнително евтина. Само като спортен автомобил испанката не е на нивото на другите.
3. BMW
Задвижването ви изпълва с въодушевление, ходовата част обаче е прекалено твърда за всекидневието. За съчетанието от висококачествени материали BMW изисква доплащане към бездруго високата цена на Х2.
Текст: Клеменс Хиршфелд
Снимки: Ахим Хартман