Тест на най-мощното изпълнение в гамата на BMW X2
Със своята ярко открояваща се визия BMW X2 определено не е сред моделите, които се сливат с тълпата – нито пък може да му бъде приписана липса на самочувствие. По всяка вероятност с подобни думи може да бъде описан и характера на голямата част от неговите притежатели – Х2 е създаден, за да изпъква. Както и за да подчертава индивидуалността на своите собственици – защото освен с интересната си стилистика, той се характеризира и с много специфична за SUV позиция на седене и с доста особен замисъл като цяло – отвън той се доближава едновременно до многофункционален модел и до купе, а отвътре и по време на шофиране създава съвсем автентично спортно изживяване. Всички казани дотук думи важат в особено голяма сила за новия флагман в моделното семейство – M35i.
Наистина мощен
Солидният динамичен потенциал на модела може да бъде разпознат още по външния му вид, който допълва характерната осанка на Х2 с допълнителни елементи от матов алуминий, специални колела, спортни брони и прагове, както и внушителни ауспухови накрайници. Обещанията за добро представяне тук определено не са напразни, защото под предния капак е монтиран двулитров четирицилиндров бензинов турбоагрегат с мощност 306 к.с., който се използва и при технологичния дериват MINI Countryman John Cooper Works. Всъщност съпоставката между двата тясно свързани помежду си автомобила е крайно интересна – докато британецът се държи като класически нахакан хулиган, неговият баварски братовчед е далеч по-сдържан, но затова пък в някои отношения се усеща още по-прецизен – и вероятно при пряко съревнование на затворено трасе ще бъде с една идея още по-бърз. Въпрос на философия и нагласа е кой от двата автомобила ще ви допадне повече – не може да има спор обаче, че всеки от тях носи огромно удоволствие при шофиране.
Многолик характер
Традиционно за BMW, наличието на различни режими на работа при X2 M35i изобщо не е въпрос само на престиж – всеки от тях действително преобразява поведението на автомобила. Е, трябва да призная, че точно с този автомобил не съм се задълбавал в оценка на това как се държи в режим Eco Pro – със сигурност идеята за спортен вариант на и без друго атлетичен модел не изключва това той да бъде ефективен (и е факт, че в теста средната консумация се задържа в рамките на около девет на сто, което си е доста добър резултат за бензинов модел с над 300 конски сили и тегло близо 1,7 тона), но да се поставя основен акцент върху този показател в случая като че ли е малко прекалено. Далеч по-интересно е да се установи, че в режим Comfort автомобилът всъщност се държи сравнително цивилизовано, независимо от спортното си окачване, огромните колела с нископрофилни гуми и куп други характерни за спортен автомобил особености. Истински интересни обаче стават нещата когато преминете в спортен режим – тогава окачването и управлението се втвърдяват, реакциите на газта се изострят, трансмисията извежда на показ най-доброто, на което е способен двулитровия турбомотор, а предавките започват да се сменят с поразителна бързина, особено в ръчен режим. С време за ускорение от 0 до 100 км/ч моделът е на висотата на расов спортен автомобил, а тягата при междинно ускорение е поне толкова впечатляваща, колкото точността на управлението и резервите на ходовата част при спортен маниер на каране.
Текст: Божан Бошнаков
Снимки: Божан Бошнаков, Мирослав Николов