Срещаме трите модела във версии с икономични и екологични дизелови двигатели
Излизането от зоната на комфорт може и да е екзистенциално предизвикателство, но когато става дума за автомобили, хората предпочитат да си останат именно в нея. Едва ли риенето на сняг или затъването в калта са най-търсените преживявания във всекидневието, когато семейните задачи и пътувания, както и достигането на целта, са преобладаващите приоритети. Отдавна популяризираният израз за рисковете и страничните ефекти всъщност показва точно това – търсене на начини те да бъдат изключени. Задръстванията биват заобикаляни, целите в непознати селища биват достигани с помощта на навигацията в предварително изчисления до минута момент. И откакто толкова много хора се движат по асфалтирани шосета със SUV модели с двойно предаване и не закъсват дори и при сняг и лед, вече пътуването с железница може да се смята за едно от непредвидимите начинания на мобилността в наши дни.
Вероятно психолозите много ще харесат подобна теза – бумът на SUV моделите като израз на страх от опасността. Ако при това добавим към уравнението и желанието да изпълним с радост житейските си дни, то BMW X2, Mercedes GLA и Volvo XC40 перфектно биха се вписали в подобни нужди. По тази причина решихме да ги срещнем тук в сравнителен тест. Всичките се задвижват от дизелови двигатели, всичките са с двойно предаване и автоматични трансмисии. За тях обаче все пак съществуват рискове, защото само един ще спечели.
BMW: имам собствено мнение
Ако една ниша не се отваря сама, отвори я ти. Макар шефът на отдела за продажби на BMW през 60-те години Пол Ханеман (или т. нар. Нишен Пауле, но сигурно го знаете – нали е много приятно заедно да се поровим в миналото) да не формулираше точно така нещата, той направи в BMW тъкмо това. А ако днес Х1 сменя приоритетите си, превръщайки се в по-просторен, по-функционален и по-гъвкав компактен SUV, той отваря пространство за нова ниша и просто предизвиква творците и отговорни фактори в баварската компания да я запълнят. И хоп, ето го X2.
При същото междуосно разстояние новият модел по-къс със 7,9 см и по-нисък със 7,2 см от X1. И естествено, няма как да предложи същия простор, макар че четирима пътници могат да разчитат на съвсем задоволително пространство. Задните се разполагат в контурираните форми на сгъващата се на три части седалка, но трябва да разчитат на по-малко функционалност поради невъзможността за хоризонталното й изместване и на по-малък приток на светлина заради скосените прозорци. Въпреки всичко X2 не показва дефицит от пространство и със своите 470, респ. 1355 литра за багаж предлага повече вътрешен обем от останалите.
Водачът и спътникът му могат да разчитат на специфичния за марката уют… и на интелигентни системи за асистенция. Въпреки че отговаря за множество функции, контролният „модул“ iDrive тук се справя най-добре с организацията на управлението. Не сред най-доброто обаче е нивото на качеството на материалите. Х2 играе в лигата на автомобилите с цени от порядъка на 50 000 евро, факт, който изисква повече старание по отношение на повърхностите и сглобките в интериора. Но такива подробности бързо остават на заден план, защото моделът грабва пътниците си не само с цветовите си нюанси и стилистичните решения, включващи широки и окичени с маркова знаци задни колонки, но и със своя стил на поведение. Първопричина за това е двулитровият турбодизелов агрегат, който е оборудван с двойно подсигурена система за очистване на азотните окиси с SCR технология и акумулиращ катализатор. За разлика от останалите модели в теста агрегатът на X2 разчита на един турбокомпресор – който за сметка на това е с двуструйна конструкция (twin scroll) с цел разделяне на газовете на двойките цилиндри в името на по-ефективната му работа. Балансираният мотор изпълва хомогенно, мощно и рафинирано оборотния си диапазон, а трансмисията на Aisin е много добре настроена към ранния прилив на въртящ момент и изпълнява с усърдие задачите си. Тя превключва оптимално предавките и позволява на двигателя да демонстрира тяговите си качества, когато това е възможно, и оборотните си, когато това е нужно.
Двете машини импонират на духа на това BMW, но ходовата част е още по-свирепо настроена – даже по-спортно от тази на Х1. Дори в режим Comfort при преминаване през къси неравности Х2 реагира остро и твърдо. Компактният спортен SUV на BMW демонстрира динамичните си качества с директността, прецизността и силната обратна връзка на кормилното управление, които на магистрали обаче прерастват в нервност. При промяна на натоварването в завой задната част изявява желания за поднасяне, но благодарение на по-ниския център на тежестта тя е по-слабо изразена, отколкото при Х1. Ако при последния това плаши, при Х2 се превръща в извор на удоволствие. Определение, което формулира цялостния характер на модела, за съжаление, придружено и от не толкова приятната цена, която дори и отчасти не може да бъде компенсирана от ниските разходи за гориво (средно 7,0 л/100 км в теста). Спортният модел не притежава талантите за функционалност във всекидневието, които вече са присъщи на Х1, но може би именно затова е по-същинско BMW. Което се осмелява да рискува…
Mercedes: все пак и аз нося звезда
Риск, но в рамките на критериите за управление на риска. Всъщност това е част от същината на Mercedes-Benz, където предпочитат да следва тенденциите, ако те вече са утвърдени. Когато става дума за компактни SUV модели обаче, може да се твърди, че Mercedes е абсолютен новатор, що се касае до форми, пропорции и динамични качества. Всички тях той заимства директно от А-класата и по тази причина получава генетично обусловени особености на характера. Като например доста тясно скроената каросерия. Отзад малък багажник, пред него сумрачна задна част, с 5,5 см по-тясна, но поне с 3,5 см по-висока от тази на Х2. Неособено очароващо за пътниците е мястото на стъпаловидно разположените задни седалки, както и ограниченият обзор заради интегрираните опори за глава в предните облегалки, които от своя страна притискат напред главите на водача и пътника до него. Не по-различно стоят нещата при GLA и по отношение на управлението на функциите. Независимо дали става дума за боравене с помощта на бутоните, или с въртящия и натискащ се регулатор, човек трябва да жонглира с различни менюта. За сметка на това широката гама от системи за асистенция се управлява с помощта на малките бутони на волана.
Виж, поведението на пътя GLA владее по изкусен начин. Движи се с някаква лекота и без нервността и твърдостта на BMW. Баварецът изразява ярко качествата си дори когато човек няма нужда от подобна демонстрация, а на магистрала динамичното му и стегнато поведение се превръща в своенравие. С адаптивните си амортисьори GLA преминава доста по-щадящо през неравностите. Динамиката му не се натрапва, поведението на каросерията е по-балансирано, кормилната уредба е прецизна и е в унисон с хармоничната и сигурна настройка на ходовата част. Всичко това осигурява на автомобила продължителен престой в зоната на неутралното поведение в завой, след което, на много късен етап, се проявява лека склонност към недозавиване. При всичко това GLA отчита равностойни на Х2 времена в динамичните тестове, но без резките реакции при смяна на натоварването. За съжаление, той загубва преднината си с по-лошото представяне при спирането, факт, отразен под формата на 12 точки пасив спрямо модела на BMW. GLA бележи дефицит и по отношение на качествата на двигателя. Вече поостарелият дизел OM 651 постига „само“ нивата на емисии Euro 6d, а начинът му на работа не е толкова култивиран, колкото на баварската машина. Всъщност този 2,2-литров агрегат никога не се е славел с изискани маниери на работа, но пък предлага приятно разгръщане на мощността и хармонира добре с трансмисията с два съединителя. Единствено при динамично шофиране последната допуска достигане на прекалено високи обороти при превключване. Тази настройка не е в унисон с характера на мотора, който би се справил по-добре при по-ранно превключване. Интересно е, че ефективността на двигателя не страда от всичко това – със среден разход от 6,9 л/100 км 220d консумира най-малко гориво в теста. Същото важи и за цената – малко парадоксален факт, който е извън традициите на марката.
Volvo: аз съм в добра форма
В случая на Volvo съхраняването на традициите може да означава не толкова запазване на формите, колкото на класата. Очевидно е, че формулата „използвана от марката” работи, ако се съди по факта, че Volvo е в превъзходна форма – толкова добра, че дори консервативните любители на марката харесват това, което тя прави. В качеството си на първи автомобил, базиран на новата платформа за малки и компактни модели, XC40 пренася стилистиката на по-големите събратя в компактния клас. Ъгловатото Volvo с дължина 4,43 м предлага пространство, достойно за средния клас, а багажната част, която може да нарасне от 460 на 1336 литра, се разделя с помощта на подвижен под по височина и дълбочина. Само при този модел сгъващата се задна облегалка осигурява напълно равен под. В съчетание с удобния достъп до салона, по-високата позиция и качествената тапицерия на седалките XC40 осигурява истинско удобство и комфорт в ежедневието. Детайли като място за билетите за паркиране и шведски флагчета на предния капак правят фолклорна връзка с моделите от серията 60/90, от които XC40 заимства задвижването, инфо-развлекателните и подпомагащите системи.
Освен всичко това моделът разполага с пълен арсенал от системи за безопасност, може да се движи частично автономно на магистрала и да спира аварийно и самостоятелно при наличие на пешеходци и различни животни, като елени, кенгурута и лосове. Системите се управляват от вертикално разположен сензорен екран…, но по-добре да не извършвате подобни действия в движение, защото опасността да напуснете пътя става особено голяма, докато се ровите в менюто – дори с благородни цели като търсене на бутона за активиране на системата за спазване на лентата.
В компактния модел на Volvo ще видите повече пластмаси и семпли материали, отколкото в по-големите му събратя. По-опростена е и ходовата част, макар че към предното окачване Макферсън е добавен многозвенен заден мост. Първият тестов автомобил, който пристигна в редакцията бе в ниво R-Design и оборудван със спортна ходова част, в резултат от което не блестеше нито с комфорт, нито с някакви постижения по отношение на управляемостта. Автомобилът в актуалния тест е D4 с ниво на оборудване Momentum, има стандартна ходова част и… не блести нито с комфорт, нито по отношение на управляемостта. Той продължава да преминава през неравностите твърдо, поклаща се при къси вълни и това продължава доста дълго. Вярно е, че поема с една идея по-комфортно въпросните неравности, но е вярно също, че в резултат от това каросерията води по-активен живот. В завой XC40 се накланя силно към външните си колела и започва да недозавива рано – в немалка степен защото системата за задвижване на четирите колела реагира бавно и късно предава въртящ момент към задния мост. Това от своя страна кара ESP да се намесва твърдо и да активира остро спирачките.
Напоследък Volvo предлага XC40 и с адаптивни амортисьори, но за съжаление, тестовият автомобил не разполага с такива. По тази причина управлението на режима на движение се свежда до настройка на характеристиките на автоматичната трансмисия, двигателя и кормилното управление – за съжаление, без особен ефект. Във всеки един от режимите кормилното управление страда от липсата на обратна връзка и прецизност, автоматичната трансмисия на Aisin сменя без желание осемте си степени, с прекъсвания от непредвидими фази на припряност, в които превключва многократно нагоре-надолу вместо да избере веднъж завинаги правилната предавка. По този начин тя спъва темперамента на турбодизела. Към превъзходните качества на последния принадлежи не толкова бързото набиране на обороти и желанието за изява на мощността, колкото сертифицирането по стандарта за отработили газове Euro 6d-Temp. Машината разгръща своята мощност по-предпазливо от съперниците и изразходва повече гориво (7,8 л/100 км), което се дължи в немалка степен и на свръхтеглото от 100–150 кг спрямо конкуренцията.
Така XC40 се разделя с шансовете за победа, която в края на краищата печели Х2 с голяма преднина. Един универсален талант като него намалява шанса за рискове.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
1. BMW
В BMW отново са си направили Х1, динамичен и самобитен, какъвто беше някога. Сега обаче той се нарича Х2 и прави някои компромиси с нуждите на ежедневието, но нито един по отношение на управляемостта.
2. Mercedes
В Mercedes отново са си направил А-класа, но сега тя се нарича GLA. С изискан комфорт, универсална динамика, но за съжаление, със слаби спирачки.
3. Volvo
Във Volvo са си направили отново Volvo – този път под формата на компактен SUV. Със стил, превъзходно оборудване за безопасност, интелигентни детайли, но с грубо окачване.
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Дино Айзеле