Със своя дизайн X2 върви встрани от останалата гама на баварската фирма
Тук законите на математиката са малко изопачени. 2 е едновременно повече и по-малко от 1. Моделът X2 на BMW се позиционира като размери под Х1, на който е базиран, а като цена над него. В края на краищата за оригиналност и различност се плаща. Дори да приемем непривичната за марката BMW квалификация „конвенционален“, то Х2 е „неконвенционалната“ версия на „конвенционалния“ X1, разнояйчен близнак, носещ много близък генотип, но с доста различна външна изява.
Искам завои!
X2 е различен не само от Х1, на който е базиран, но и от цялата гама на баварската марка пореди доста специфичната си стилистика. Изразни средства на тази различност са обърнатите „бъбреци”, които, ако следваме аналогиите от анатомията, приличат повече на голям (и ярко изразен) гръден мускул, отколкото на споменатите вътрешни органи. Това пък е довело до различна форма и на предните светлини, които са с по-различен контур от тези на останалите модели на марката. Или мигриралите върху задните колонки синьо-бели маркови емблеми, които през 70-те години украсяваха само колонките на истински купета като 3.0 CSL. В подобна символика сигурно има дълбок смисъл, но това е още един щрих в отличителните черти на модела, водещ свой собствен живот, встрани от общия стилистичен език на марката. Ако Х4 и Х5 са по-близо до изходните си бази X3 и X5, особено в предната и в задната част, при X2 всичко е различно.
По различен начин стоят нещата и по отношение на интериора. Водачът и спътниците му седят по-ниско и дълбоко, отколкото в Х1, в спортно конфигурирани седалки, облечени в алкантара (в тестовия M Sport X) , които ги интегрират добре в автомобила. Понеже обзорът е принесен в жертва на по-амбициозните и по-широки предни и задни колонки, добре е да се поръча камера за заден ход. Предните пътници могат да разчитат на достатъчно простор, но тези отзад, особено по-високите, ще трябва да се примирят с по-малко пространство над главите. За разлика от BMW X1, който печели клиентите си и с обем и функционалност на интериора, X2 е по-скоро дизайнерски автомобил. Разделящата се на три части задна седалка открива обем от 1355 литра след сгъване. Без да извършите тази операция, можете да разчитате на обем от 470 л, което все пак е само с 35 л по-малко от вместимостта на по-дългия с осем сантиметра Х1.
Аеродинамично инженерство
Инфо-развлекателните системи са на познатото за BMW високо ниво, работят безупречно и реагират надеждно, но пък са и доста скъпи. Както всичко в този автомобил. Двулитровият дизелов двигател се комбинира само с двойно предаване, което разпределя въртящия момент с помощта на ламелен съединител. Както и X1, X2 разчита на новата платформа за напречно монтирани двигатели UKL, при която архитектурата на задвижване следва по-масовата конфигурация и вече не се отличава в това отношение от останалите в този компактен клас. По тази причина от BMW са се насочили и към други доставчици на трансмисии, различни от ZF (защо не се използва деветстепенната трансмисия на ZF за напречен монтаж, е друга тема), като Magna (респективно Getrag, след като бе придобит от канадците) за версиите с два съединителя и на Aisin за планетарните трансмисии с осем степени. Първата се използва за базовата версия с бензинов двигател с три цилиндъра (sDrive 18i) и предно предаване, който както и по-малкият дизел xDrive 18d, се комбинира и с шестстепенна механична предавателна кутия. Всички дизели (като тестовия xDrive 20d) се оборудват с осемстепенния автоматик.
Всичките реагират директно и спонтанно на командите, задавани с волана, благодарение на прецизната кормилна система, която е настроена с една идея по-„твърдо“ от нужното, но при равни шосета доставя истинско удоволствие. Принос за това има и разпределението 50:50 на теглото, постигнато въпреки новата компановка. С повече идеи е по-стегната ходовата част (независимо от нивата на настройка на адаптивните амортисьори), която преминава прекалено твърдо през неравности. В желанието за повече динамика и може би като компенсация за нетипичната за марката компановка, тук от BMW са отишли отвъд нужното. Подобна настройка създава дискомфорт по нашите шосета и улици, а с времето вероятно ще допринесе и за умора в каросерията.
И все пак дизел
Макар че зад големите колела задните дискове изглеждат като да имат скромни възможности, регистрираният в теста спирачен път от 33,7 метра при 100 км/ч е повече от добро постижение. В дисциплината ускорение до 100 км/ч тежащият 1676 кг автомобил записва постижение от 7,8 секунди, макар че със своите 400 Нм дизеловият му мотор демонстрира повече сила, отколкото спортни маниери. Въпреки атаките срещу дизеловия двигател, дори за този „моден“ автомобил BMW предлага повече дизелови отколкото бензинови варианти, като по-слабата версия на двулитровия агрегат със самовъзпламеняване е със 150 к.с., а по-мощната (xDrive 25d), с 231 к.с. Какви времена настанаха – един компактен градски модел вече тежи 1,7 тона и се мръщим на мощност от 190 к.с. Версиите само с предно предаване са с около 200 кг по-леки.
Средният разход на гориво в теста на xDrive 20d е седем литра. Принос за последното има и отличната аеродинамика с коефициент на обтекаемост от 0,29 (0,28 за базовата версия), плод на интензивните тестове в аеродинамичния тунел на BMW, който догодина ще отпразнува своята 10-годишнина. За целта се ползват познати и от другите модели похвати, като обтичащи колелата потоци, насочвани от предната престилка (Air Curtain), дънно покритие, аеродинамични жалузи и т.н.
От BMW не се страхуват от каквито и да било изпитания и критики относно вредните емисии в реални условия. Безкомпромисната комбинирана технология за обработка на азотните окиси, включваща акумулиращ DeNox катализатор и система за впръскване на урея, помага за постигане на ниво Euro 6d-Temp. Още един от аргументите „за“ – освен външния вид.
Текст: Георги Колев, Клеменс Хиршфелд
Снимки: BMW България