Сравнение на два популярни модела с каросерия SUV-купе
При моделите, които приехме да наричаме SUV-Coupé, всичко се върти около оформлението на задната част. Така стоят нещата и при BMW X4 и Mercedes GLC Coupé, които са главни герои на този тест във версии с четирицилиндрови дизелови двигатели, автоматик и двойно задвижване.
Обичате ли конната езда? Ако да, то GLC Coupé е вашият автомобил. Или поне така твърдят от Mercedes: до скоро на интернет страницата на марката в доста държави имаше нещо като съветник, който ви помага според вашите предпочитания по отношение на изкуство, мода и спорт да изберете най-подходящия модел автомобил. Честно казано ние оставаме верни на себе си и ще се опитаме да подходим малко по-сериозно към това да открием какви подбуди могат да накарат човек да се насочи към GLC Coupé. В най-общи линии, според нас нещата изглеждат приблизително така: вие харесвате модната елегантност и модерното изкуство (Coupé), падате си по някакъв вид зимен спорт (двойно предаване) и имате силна връзка с природата (все пак това е SUV, нали така). Реално погледнато, дотук можете да останете доволни и от GLA или пък CLA Shooting Brake с двойно предаване. Нека обаче разширим малко списъка с евентуалните ви хобита – имате нужда от повече място (примерно за ботуши и седло, както биха казали от Mercedes), а също така и търсите автомобил, с който да теглите сравнително голямо ремарке – и ето че пред вас разцъфва в цялата си хубост GLC Coupé.
Всъщност GLC съвсем не е първото SUV-Coupé на пазара – харесва ви или не, но тази чест се пада на появилия се през 2006 година Ssangyong Actyon. През 2008 година BMW с модела X6 представи първото SUV-Coupé в премиум класа, а през 2014 г. последва и X4. Именно срещу него е насочен GLC Coupé, който е на пазара вече няколко години. Решихме да срещнем двата модела в изпълнения с дизелов двигател, двойно предаване и автоматик. Време е за дуел!
BMW X4: висока позиция на седене
Ако продължим с темата за конете, то X4 е един висок расов жребец – в BMW ездачът седи с цели шест сантиметра по-високо, отколкото в Mercedes. Което всъщност звучи логично – нали именно високата позиция на седене е една от основните причини хората да си купуват SUV. Интересното е, че в X4 водачът и спътникът му са добре интегрирани в интериорната атмосфера, без да имат усещане, че са възкачени върху автомобила – в това отношение хармонията изглежда също толкова пълна, колкото и в GLC. Всъщност X4 се усеща доста по-близък до X3, отколкото GLC Coupé до GLC. Това не се променя особено от няколкото допълнителни сантиметра на дължина и широчина, с които X4 превъзхожда X3. Факт е, че високото купе разполага серийно с променливо спортно управление, и едновременно с това посредством селективна намеса в спирачките на колелата на задния мост симулира Torque Vectoring. Само че и двете технологии всъщност може да се поръчат и за X3. Така в полза на X4 остава единствено екстравагантната външност. Която, подобно на GLC, значително влошава както обзора от мястото на водача, така и пространството на задните места. На втория ред в X4 определено не се пътува особено удобно, тъй като дори хора с ръст около средния изпитват недостиг на място във височина. Mercedes предлага с 3,5 см повече място за главите на пътниците отзад, което е малък, но съществен плюс. С 8,0 см по-голямо е и стандартното място за седене, което в съчетание с по-добре оформените гърбове на предните седалки носи повече удобство за дълги разстояния.
Не е ли време да натоварим двата автомобила и да потегляме? Както при Х4, така и при GLC Coupé човек най-напред трябва да се помъчи да преодолее високия долен ръб на багажника, разположен на минимум 70 см от земята. По отношение на гъвкавостта на вътрешния обем GLC има известна преднина, защото разполага с разделена на три задна седалка, а изваждането на кората над багажника също е по-лесно, отколкото при X4.
Време е да се настаним зад волана. По отношение на управлението на функциите BMW е категоричен победител – всичко важно в автомобила се командва лесно и интуитивно с помощта на контролера на системата iDrive, много функции могат да бъдат управлявани с гласови команди, а с помощта на един удобно разположен бутон имате директен достъп до всички системи за подпомагане на водача. В GLC ще ви отнеме доста време и ровене в инфо-развлекателната система и бордовия компютър, докато се справите с иначе прости задачи.
Комфортен или чевръст? Защо не и двете!
Натискаме стартовия бутон и 2,1-литровият дизел на GLC заработва с бодро почукване. Най-мощната версия на четирицилиндровия мотор носи означение 250 d, и за момента се предлага единствено за V-класата и GLC. Тук става дума за стария, пренастроен спрямо нормите Euro-6c агрегат OM 651, който никога не се е славил с фини маниери на работа. И все пак двигателят се държи доста по-спокойно, откакто Mercedes го комбинира с деветстепенна автоматична трансмисия. Тя успешно се справя с фазата на замисляне, която цари преди двата турбокомпресора Borg-Warner да се заемат пълноценно за работа. Максималното им налягане достига 2 бара, а при 3800 об./мин се достига максималната мощност от 204 к.с. Далеч преди тези обороти машината генерира максимален въртящ момент от 500 Нм. Автоматикът превключва при ниски обороти, меко и почти незабележимо. В релния живот наличието на 14 к.с. и 100 Нм повече спрямо X4 успява да компенсира по-голямото тегло на GLC. Интересно е да се отбележи, че в BMW Х4 иначе чудесният двулитров дизел далеч се не усеща толкова енергичен и спокоен, колкото в „петицата“ например. Дори прочутата със своите съвършени обноски осемстепенна трансмисия тук на моменти се опитва да нервничи, което по принцип й е абсолютно чуждо.
Не се забелязват и някакви забележими предимства по отношение на управляемостта. Подобно на X1 и X3, X4 вече не е толкова динамичен на пътя, колкото преди. Несъмнено на кормилната уредба не й липсват прецизност и обратна връзка, но работата й би могла да бъде и по-добра, както показват редица други модели на компанията. Заради твърдата настройка на окачването и леко фриволното поведение на задната част, X4 не е свръхстабилен на магистрала, нито грандиозно пъргав на пътища със завои. При не съвсем плавен стил на шофиране ESP се намесва рязко и грубо – точно така се случи и при тестовете за бърза смяна на лентата. Или пък така трябва да изглеждат нещата, когато един автомобил има претенции за динамика?
Не, не е точно така, и това се показва ясно от GLC: от няколко години насам моделите с надлъжно разположен двигател на Mercedes притежават динамика, за която доскоро можеха само да мечтаят. Тестовият автомобил се шофира динамично, но плавно. Този ефект се усеща по-силно във версията Coupé, отколкото в стандартното GLC. Това не е учудващо – моделът има намален с 2,6 см клиренс и по-директно кормилно управление (предавателното отношение е 15,1 вместо 16,1:1). Водимостта е точна и хомогенна, а воланът дава информация за всичко важно, случващо се между предните колела и пътя, съумявайки да филтрира всяка склонност към ненужна нервност. Да, ето пример за SUV, който е забележително стабилен и прецизен, но никога нервен. Подобно на BMW, сцеплението е безупречно. В комбинация с предлаганото като опция пневматично окачване GLC се справя отлично дори с грубите неравности, без да клати повече от X4. Със своите адаптивни амортисьори той от своя страна също вози добре, но не е толкова балансиран върху дълги неравности. BMW печели ценни точки с по-нисък разход (7,9 срещу 8,2 л/100 км), по-интензивни мерки за пречистване на отработилите газове и по-добри спирачки от тези на GLC.
Като цяло в този тест не наблюдаваме големи разлики в класирането, включително и по отношение на оборудването за безопасност – и двата автомобила имат богат арсенал от асистиращи системи, и двамата страдат от дразнещи включвания на асистента за спазване на лентата.
В крайна сметка GLC Coupé печели с малка преднина в оценката на качествата, а в крайното класиране напред излиза Х4, защото има минимално предимство по отношение на цената и оборудването. Доколкото финансовата страна на тези автомобили изобщо може да има значение в случай, че човек е решил да си купи SUV-Coupé за над 100 000 лева.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
1. Mercedes
Всичко в този Mercedes е толкова рафинирано: комфортът, управляемостта, гъвкавостта на вътрешния обем. Освен това моделът е с една идея по-просторен отвътре. По-добри спирачки обаче биха му се отразили добре
2. BMW
Всичко в това BMW е толкова профилирано: екстравагантен дизайн, ограничен вътрешен обем, но и подчертано спортен характер. Х4 предлага добър комфорт и по-нисък разход на гориво.
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Росен Гарголов
Лазар
Браво Себастиан. За пръв път някой да посочи правилно първия SUV- Coupe, а именно Ssangyong Actyon. По мое мнение е ужасен, но е факт, че е пионерът в сегмента.