Среща на баварския шестцилиндров виртуоз BMW Z4 и британската дизайнерска икона Jaguar F-Type
За щастие истински хубавите неща все още съществуват: например адекватно моторизирани двуместни кабриолети, с които всеки ден се превръща в празник.
Живеем във време, в което зад всяко нещо някой се опитва да ни пробута история. Една добра история, без значение дали е истинска или не, може да продаде всичко. На света няма вегански бургер, фитнес приложение, модни маратонки или хитов смартфон, зад които да не стои някаква фантасмагорична история. При автомобилите нещата напоследък не изглеждат много по-различно.
Достатъчно е да станете обект на общественото мнение и да се завъртите умело в различните информационни канали и социални мрежи, и ето че вашият модел се продава като топъл хляб. Дали от самия автомобил падат части, дали е сделан като в кръжок по трудово обучение, дали водачите на даден модел се използват като опитни зайчета за изпробване на нови технологии със съмнителна ефективност – това отдавна не е на първо място в очите на масовата публика. Нещо повече: ако нямате подходяща история, с която да убедите хората в качествата на даден продукт, вие няма как да сте на гребена на модната вълна. И продуктът ви, ако ще да е гениален, няма шансове да стане всеобщ любимец.
Да вземем за пример двуместните кабриолети. Те не са част от представяното в бляскави краски бъдеще, в което емоциите нямат значение, водачът спи по време на път или си рови из социалните мрежи, а радостта от шофирането или пътуването са заместени от транспортиране от точка А до точка Б. А ето че пред нас вече е Jaguar F-Type. Той не е римейк на легендарния E-Type, а има свой собствен живот. Линиите, пропорциите, интериорът, детайлите – всичко е създадено само за себе си. Дизайнерът Йън Маккалън преди десет години успя да материализира своята мечта за суперспортен автомобил, приложим във всекидневието. Радващото е, че на света има хора, които ще си купят F-Type именно заради неговата аура, а не заради измислени причини и заради желанието си да се впишат в някаква тенденция. Защото това е от автомобилите, които са неподвластни на времето. Същото се отнася и за BMW Z4, макар че при него усещането за евъргрийн е представено под малко по-различен ъгъл. Той е по-лек, по-спортен, по-динамичен, по-непосредствен по-истински в ролята си на пъргав роудстър. Тук и пилотът и копилотът седят почти върху задния мост, а пред тях се простира цялата прелест на дългия преден капак и редовия шестцилиндров агрегат. Атмосферата не е толкова спартанска, колкото при първия Z4, но благодарение на ниското тегло и текстилния покрив е по-автентична, отколкото при второто поколение – особено в комбинация с шестцилиндрия мотор.
По-скъпият с близо 20 000 евро F-Type R-Dynamic Black трябва да бъде много радостен, че алуминиевият му капак няма прозрачен елемент, през който да се вижда директно какъв двигател е монтиран отдолу. Не за друго, а защото автомобилът се задвижва от най-обикновен четирицилиндров агрегат. При последната среща в сравнителен тест между тези два модела BMW успя да победи пританеца дори с четирицилиндров мотор. А сега на ринга излиза M40i със своя шестцилиндров редови турбодвигател (три литра, 340 к.с.). Интересното е, че въпреки очебийните предимства по отношение на задвижването, BMW всъщност е доста по-евтин от Jaguar.Време е да потеглим и да се насладим на лекия бриз в кокпита на британския модел, чийто текстилен покрив може да се отвори със светкавична бързина за около 10 секунди – също както и при BMW – като упражнението може да се извършва и в движение при скорост до 50 километра в час. Дотук – просто чудесно. Пътуването започва спокойно, управлението на функциите с класически бутони и добре подредени менюта е безпроблемно. Дигиталните прибори ще допаднат дори на любителите на аналаговите уреди. Обгърнати сме от фино тапицирани повърхности, покрити с кожа, копилотът разполага със солидна ръкохватка, а дюзите на климатика се отварят само при необходимост – Jaguar успешно играе ролята на духовит джентълмен.
Баварски инженерен шедьовър
BMW навлиза в този дуел със своя история. С историята на Баварските Моторни Заводи. Познати със своите виртуозни постижения по отношение на маниерите на работа на един двигател, динамиката, ефективността и емоцията, която може да донесе един задвижващ агрегат. Двулитровият мотор на Jaguar непрекъснато се мъчи да наподоби по някакъв начин спортен звук, с помощта на редица акустични трикове. На BMW не му се налага да прави такива неща – при него прекрасното звучене е част от характера му. Шестцилиндровата машина има копринено мек ход в целия оборотен диапазон, с типичната за агрегат с голяма кубатура мощен подем още от празния ход, с чудовищна турбо-тяга и с нестихващ ентусиазъм при набиране на обороти. Тук всичко е като по учебник – по-добре просто няма как да бъде. Не е необходимо на всяка цена да сте фен на баварците, за да останете без думи. И не е учудващо, че задвижването на германския модел направо засрамва F-Type.Казвайки това, имаме предвид не само динамиката (О.К., ако трябва да бъдем откровени, при динамичните показатели нещата също стоят по този начин…), но най-вече субективното усещане; това, което можем да чуем и да почувстваме. Понякога ръмжащ, понякога ревящ, на моменти със загатнато, понякога с високочестотно и енергично покашляне на Twinscroll турбокомпресора, с постоянно променящ се спрямо натоварването и оборотите звук от горивния процес – концертът, който изнася редовият шестак на BMW е нещо, на което напълно основателно се възхищаваме от десетилетия насам, и до ден-днешен не можем да се наситим. Звучи малко нелепо, но емоцията, която носи моторът на BMW, е малко като онези най-любими на всеки от нас филми, които колкото пъти и да сме гледали, винаги успяват да ни просълзят от щастие. Да, радваме се, че такива неща все още съществуват в автомобилната индустрия. Божичко – наистина ли написахме последните редове? Май да – ами бяхме искрени и ще ги оставим така. Горивото в изработения от алуминий редови шестцилиндров агрегат се впръсква под налягане от 350 бара, стоманеният изпускателен колектор с водно охлаждане е интегриран в цилиндровата глава, традиционно са налични също Valvetronic и двоен Vanos. Системите Valvetronic и Vanos традиционно се грижат за максимално съвършеното управление на горивния процес. Моторът на BMW е лишен от класическа дроселова клапа, което прави реакциите му още по-спонтанни. Особено в пряко сравнение с двулитровия двигател на Jaguar (също алуминиев и също с Twinscroll турбокомпресор), който сам по себе си е доста чевръст и благодарение на добре настроената автоматична трансмисия от ZF при нужда своевременно навлиза във високите оборотни режими, никога не се усеща на сто процента освободен и напълно в свои води. Задачата му не се улеснява и от факта, че въпреки алуминиевото си шаси и редица други широко рекламирани мерки за намаляване на теглото, F-Type тежи цели 1674 килограма, докато теглото на Z4 въпреки наличието на шестцилиндров агрегат е с 83 килограма по-ниско.
Освен това на инженерите на BMW им се е удало да прикрият високото тегло на двигателя в Z4. Недозавиване почти липсва. Z4 обожава завоите и при всяка възможност ги изписва по начин, който само един спортен автомобил може да го направи. Спортното кормилно управление с променливо предавателно число и променливо сервоусилване (серийно за M40i заедно с адаптивно спортно окачване, по-големи спирачки и електронно управляван заден блокируем диференциал) помага при спортно шофиране и успява да компенсира дребни пилотски грешки. Означава ли това, че усещането при шофиране е филтрирано и не съвсем автентично. Не, защото Z4 изисква пълна концентрация в завоите, особено при бързо темпо. Той има спокойна и комфортна, дори лежерна страна, предлагайки чудесни разходки под открито небе, но когато нещата станат сериозни, автомобилът показва твърд характер.
Задно предаване плюс спортен диференциал: наличието на тези два фактора се усеща ясно дори при по-рязко ускорение в праволинейна посока, а в завоите картината буквално оживява. 1,6-тонният автомобил почти не се накланя в завоите, а колелата на задния мост във всеки един момент се борят за оптимално сцепление, а поведението на задната част на Z4 е винаги активно, понякога по-меко, понякога по-грубо, в зависимост от избраната конфигурация от настройки.
Бързо или бавно – въпрос на настроение
Остро реагиращото кормилно управление на F-Type не е толкова прецизно, колкото това на BMW, има по-малко интензивна обратна връзка и се усеща по-диференцирано, когато искате да следвате идеалната линия на завоите. Тук на пилота постоянно му се налага да прави леки корекции в курса. При спокойно шофиране с отворен покрив обаче всичко изглежда прекрасно, а комфортът на окачването (без адаптивни амортисьори) е доста добър, ако не броим грубото търкаляне на 20-цоловите колела.
Jaguar е от онези автомобили, с които инстиктивно търсите по-късните следобедни часове, когато светлината стане по-мека, температурите – по-умерени, а уханието на една прекрасна вечеря вече се усеща във въздуха. F-Type обича приятните разходки сред красиви гледки, като е винаги готов да ги разнообрази със сериозна порция динамика. Това не е автомобил, с който да спирате в последния момент, да завивате максимално късно и под съвършен ъгъл и да подадете пълна газ още щом достигнете апекса на завоя. Освен това спирачките не отговарят на критериите за расов спортен автомобил, а действието им отслабва допълнително при големи натоварвания – в спирачните тестове Jag неизменно изостава няколко метра след BMW. Освен това системите за сигурност във F-Type са настроени така, че дори да спрете много късно и да насочите автомобила към изхода на завоя с ранно подаване на много газ, минава време, докато се случи нещо особено – големите гуми с различна широчина на двата моста и активирането наR-режима почти не помагат в тази насока.
Затова и е по-добре да се отпуснете в удобните седалки, да се радвате на пейзажа и да оставите трансмисията ZF да работи спокойно. По този начин ще ви трябва повече време докато установите, че от BMW са се справили в пъти по-добре с интегрирането на същата тази трансмисия в задвижващия тракт на автомобила.
В остри завои BMW изисква определена плавност от страна на водача, защото в противен случай системите за безопасност и тук вземат нещата в свои ръце, преди забавата да е преминала разумните граници. С малко усет обаче е възможно да изписвате завоите по страхотно забавен начин, без ситуацията да стане притеснителна. Освен това Z4 на драго сърце ще ви носи радост от шофирането и на много по-дълги преходи – седалките в BMW са безупречни, а управлението на многобройните функции може да се изпълнява и насън.
На финала Z4 завършва със значителна преднина пред F-Type. По-важното обаче е, че и двата автомобила пишат свои истории – при това прекрасни. Истински, не маркетингови.
ОЦЕНКА
1. BMW
Z4 съчетава брилянтния си редови шестцилиндров двигател с цял куп други разкошни качества: автомобилът е изключително динамичен, с игрива, но управляема задна част, модерен, удобен във всекидневието и готов във всеки момент да донесе усмивки на лицата.
2. JAGUAR
Аурата на суперавтомобил, която притежава скъпият F-Type, сама по себе си е страхотна, само че четирицилиндровият двигател не се вписва в нея. Въпреки че е добър кабриолет с чудесен комфорт, британският модел остава втори с голяма дистанция.
Текст: Йорн Томас
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт