Оскъдица ли? Не и при Brillance! Първата китайска марка, която съвсем скоро стъпва напълно официално на германския пазар, представя истинска лимузина от горния среден клас, при това на сензационна цена. Първият тест показва дали и доколко конкурентоспособен е този автомобил.
Погледната отпред, азиатската лимузина би могла да се определи като леко странен представител на италианската Lancia, чиито предни светлини са взети директно от последната генерация на Ford Scorpio, докато страничният изглед представлява смесица от чертите на Lincoln Towncar и Hyundai Sonata. Задницата от своя страна пък силно се доближава до предпоследното поколение на Toyota Camry. Автомобилът не без основание би могъл да си зададе въпроса: „Какво всъщност представлявам аз?”, тъй като проблемите с неговата идентичност се умножават многократно от обстоятелството, че той все е още не е познат никому.
На пръв поглед BS 6 наподобява на голяма лимузина с корейски произход. Което определено не го превръща в любимец на средностатистическия купувач на възраст под 60 години... И все пак добър или лош, този автомобил пише история – той е първият четириколесен „китаец”, стъпил официално на пазарите на Германия и други водещи страни от Евросъюза. Засега седалището на европейското представителство на фирмата се намира в Люксембург, а складовата база се помещава в Бремерхафен, но съвсем скоро се очаква и появата на дилърска мрежа. През 2007 г. е предвидено в Европа да бъдат продадени около 3000 екземпляра от големия модел на Brillance.
Размерът на вътрешното пространство категорично е сред най-големите предимства на едрогабаритния китайски модел. Специално на задните седалки просторът е сравним с този на един автомобил от висш клас, а освен това със своя обем от 550 литра, багажникът достига до дименсии, съпоставими с S-класата. Неприятното в случая е, че неговата вместимост не може да бъде увеличена допълнително по никакъв начин – гърбовете на задните седалки не подлежат на сгъване, липсва дори пролука в средата на седалката, позволяваща превозването на дълги предмети от типа на ски например. Салонът предлага изобилие от свободно пространство и за седящите отпред, но това с нищо не помага на водача в намирането на оптимална позиция зад волана. Последният може да се регулира във височина, но дори и в най-високото си възможно положение, той продължава да стои прекалено ниско.
Автомобилът има и своите положителни страни
Принципно боравенето с всички функции в BS 6 е приблизително толкова лесно, колкото работата с уличен телефон, бутоните са с голям размер и недвусмислено предназначение, приборните уреди са лесни за разчитане и със синьо осветяване, каквото доскоро използваха при VW. Ръкохватките от вътрешната страна на вратите даже могат да се похвалят със силиконови елементи, а лостчетата за отваряне на вратите действително са направени от метал, а не от пластмаса с блестящо покритие. За съжаление в общи линии тук и се изчерпва позитивното, което може да се каже по адрес на Brillance, тъй като разорачованията по различни други параметри тепърва предстоят...
Фактът, че миризмата в интериора на китайския революционер напомня за злополука в химическа лаборатория, би трябвало да се счита само за един от съпътстващите проблеми. Защото идеята за дълговечност и надеждност умира едновременно с откриването на щедри остатъци от лепилна смес по кожените тапицерии и наличието на цял куп зле напаснати пластмасови детайли, да не говорим за капака на жабката, който се отваря само с употребата на много физическа сила, и след това просто пада свободно надолу в пространството... Задните подлакътници са под всякаква критика, автоматичната климатична инсталация вкарва в купето или твърде студен, или прекомерно топъл въздух, а трудността, с която се отваря капачката на резервоара, събужда въпроса дали не е по-добре за всеки случай да си имате под ръка и водопроводен ключ примерно... Двигателят е покрит с пластмасов похлупак, като без демонтирането му е невъзможно да достигнете до гърловината за пълнене на масло!
Все пак след потеглянето, Brillance BS 6 успява да компенсира някои от своите слабости, но по ирония на съдбата едновременно с това се разкриват и някои други минуси на автомобила. Например спирачният път е може би не блестящо, но сравнително добро постижение – тежащата около 1,4 тона лимузина спира от 100 км/ч след приблизително 42 метра. Само че след спирачните тестове, задните дискове на автомобила вече не бяха просто горещи, а нажежени до червено, тъй като спирачните апарати вече не можеха да се разтворят напълно – дефект, който може да доведе до сериозни последици.
Въпреки всичко, BS 6 се оказва сравнително сигурен на пътя
Дори при навлизане в завой с висока скорост и последващо внезапно отнемане на газта, до поднасяна не задницата не се стига. Кормилната уредба би могла да бъде с една идея по-прецизна, а превключването на предавките на петстепенната трасмисия – по-гладко, но независимо от всичко, BS 6 показва стабилно праволинейно движение, както и добри маниери при преминаване през неравности. Двигателят определено е недостатъчен за нуждите на автомобил от такъв калибър, но Brillance понася това сравнително безболезнено.Два литра работен обем, 122 к. с. и 170 Нм при тегло 1440 кг говорят за аскетизъм и страх от движение по магистрала, но в действителност идващият от Mitsubishi четирицилиндров двигател се справя приблизително добре с не малобройните килогами на каросерията, маниерите му на работа също са задоволителни. При подобни характеристики обаче е логично да не се очакват чудеса от разхода на гориво – в теста неговата средна стойност се равняваше на около 11 л/100 км.
Изводите
От китайските автомобилни производители се очаква да се учат много бързо. За съжаление обаче, поне на този етап, те очевидно не са се поучили от големите грешки в историята на автомобилната индустрия. Точно както японците през 70-те и корейците в първата половина на 90-те години, китайските фирми идват на европейските пазари не с конкурентоспособни модели, а предимно с трагикомични опити интерпретации на тема автомобил. Блестящ пример за това беше Landwind – кой трезвомислещ човек би си купил това плагиатско копие на Opel Frontera, което буквално се разпадна на първия официален крештест?! Сега и Brillance, тук напредъкът е налице, но все пак: пълноразмерен седан с малък двигател – подобен автомобил сам по себе си представлява пазарен риск, дори и да беше направен както трябва. А при този тук последното видимо не е факт, нуждата от подобрения е крещяща, и то не само в областта на безопасността. Към това трябва да се прибави и нелицеприятната истина, че един Brillance, който все още не е претърпял така необходимите оптимизации, в 99 % от случаите ще си остане непродаваем, и съответно вечно ваш... От тази гледна точка деветнайсетте хиляди евро започват да изглеждат не като примамлива оферта, а като безвъзвратно загубени пари. Така че по-добре да изчакаме. Както практиката е показвала неведнъж, китайците се учат бързо.