Вход

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

0 продукта | 0 лв.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

auto motor und sport Bulgaria logo

Buick Electra 225 и Oldsmobile Toronado: Full Size

31.12.2019 00:27

В САЩ пони и масъл карите са компактни и средни купета. А как изглеждат големите?

Не е задължително любителят на US автомобили с голям работен обем да избере непременно Mustang или Corvette. С бюджет от около 20 000 евро той може да стане собственик на някое красиво пълноразмерно купе, като Buick Electra или Oldsmobile Toronado. Шофирахме два модела от 1968 г.

Звучащото като название на смерч име Toronado е било подбрано много добре – появилото се през 1966 г. голямо американско купе предизвиква истински ураган по страниците на международната автомобилна преса. Неговите източни завихряния стигат чак до Европа – през 1966 г. Oldsmobile Toronado се нарежда на трето място в конкурса Европейска (!) кола на годината след Renault 16 и Rolls-Royce Silver Shadow. Такова нещо оттогава не е постигал нито един американски автомобил. Но с какво дългият почти пет метра и половина и широк почти два метра двутонен колос е впечатлил критичните европейски автомобилни специалисти? Ще се опитаме да разберем. 

И ето го пред нас – голям, бял и мощен. Въведената през 1968 г. нова предна част със скритите си фарове, дебелите хромирани рамки, решетката тип пчелна пита и с отказа от конвенционални брони изглежда извънредно самоуверено, напълно индивидуално – и въпреки това е типично американска. Съвсем друго е впечатлението при поглед отстрани, където липсват модната извивка на хълбоците и ръбестите миниперки, които тогава все още са се котирали високо. Вместо това Toronado блести със стигащата далеч назад полегата линия на покрива (фастбек) и силно акцентираните калници, свързани помежду си с характерен светъл ръб. Толкова много спортна елегантност тогава е можело да се открие единствено в Стария свят, например в Италия. 

380 к.с. по SAE и предно предаване

Най-интересното в Toronado е неговият 7,4-литров (455 куб. инча) V8 мотор, който предава към асфалта могъщия си въртящ момент от 692 нютонметра посредством предните колела. От 1958 г. инженерите от Oldsmobile майсторят и изпитват своя „Unitized Power Package“ (UPP), влязъл в серийно производство през 1966 г. с Toronado и възприет година по-късно от Cadillac Eldorado. При него конструкторите разполагат тристепенната планетарна трансмисия под хидравличния преобразувател на въртящия момент. Силовото предаване между преобразувателя и трансмисията става чрез широка верига от специална стомана, наподобяваща по своята функция назъбен ремък. Един долепен отпред до трансмисията диференциал предава чрез два вала въртящия момент към предните колела. 

Визуалната и техническа самобитност на Toronado се проявява най-добре при директно сравнение с традиционно конструирано пълноразмерно купе от онази епоха. За целта сме подбрали един светлосин Buick Electra 225 Two Door Hardtop, също от 1968 г. и също със седемлитров V8. 

Нашата Electra 225 във версия купе с класическа кройка на hardtop, задни „перки”, покрити задни колела и безкрайно дълъг заден надвес е представителна за старата, традиционна Америка. Внушителните хромирани брони и стърчащите напред странични части на предницата придават величествена осанка на дебютиралата през 1959 г. луксозна моделна серия. С тях дължината на каросерията достига 5,7 метра. По-хармонично очертани, почти чувствено оформени ламаринени одежди със само две врати не е предлагал дори Cadillac. Гигантските измерения на купето се дължат на обстоятелството, че четирите каросерийни варианта на Electra – Four Door Sedan, Four Door Hardtop, Two Door Hardtop и Two Door Convertible – са имали една и съща дължина, възлизаща на 5,7 метра, или 225 инча, което обяснява названието на модела. 

Electra наподобява примадона на гала прием във Виенската опера – нейната блестяща вечерна рокля завършва с дълъг шлейф отзад. Името Electra обаче не произхожда от едноименната опера на Рихард Щраус, а е в памет на скулпторката Електра Уагънър Бигс, снаха на някогашния шеф на Buick и по-късно на General Motors Харлоу Х. Къртис. 

Започваме сравнителното шофиране с бялото Toronado и се надяваме да се натъкнем на още специфични технически особености на това Personal Luxury Coupе, произвеждано до 1992 г. винаги с две врати и предно предаване. Типично американски и затова неизбежни са грамадните врати без рамки, които могат да се мерят по тегло с половин Fiat 500. Понеже двете пълноразмерни купета със своите общи предни седалки са в шестместно изпълнение – в случай че синът пожелае да направи едно кръгче из града и околността с приятелите си от гимназията, – вратите са дълги почти два метра. Така дори в тясна пролука за паркиране и при отворена наполовина врата можете да пропълзите сравнително удобно до задната седалка, докато водачът и другите отпред са принудени да покажат повече гъвкавост. 

Тежки врати за силни мъже

За да се затвори добре, грамадната врата трябва да бъде притеглена със сила и се отблагодарява за това с металическо „джъннн”. От вътрешната си страна тя радва окото и ръцете с изобилие от изкуствена кожа и хромиран блок от превключватели за четирите електрозадвижвани прозореца. Малък пепелник с метална капачка изкушава пушачите да се отдадат на порока си. Широката обща предна седалка е нова и с не прекалено мека тапицерия. Невероятен контраст създават двата гигантски педала, напомнящи за камион Kenworth, и сравнително спортният волан с голяма площ за омекотяване на удари.

Палим V8 мотора с типичното „чррррит” на всички стартери на GM и агрегатът започва бодро да си тананика с леко свистене, После дръпваме разположения до волана и пречупен на две места към водача лост на тристепенния автоматик в положение D, натискаме нежно педала на газта, отговарящ на обувка номер 52 – и вече се движим. За щастие, в началото доста предпазливо, понеже кормилната уредба работи изключително леко и индиректно. Като в моторна яхта капитанът трябва да започва отрано маневрите за преодоляване на остър завой или отбиване в пресечка. Два чувствителни пръста върху почти неоказващия съпротивление волан имат грижата колосът да спазва желания курс. 

Най-силно възхищение будят неимоверната лекота и безгрижие, излъчвани от задвижването на Toronado. При енергично ускоряване оборотите на двигателя се покачват до предполагаемите 2500 в минута. Тогава V8 агрегатът свисти малко по-шумно, отколкото при работа на място, и при почти постоянни обороти темпото ни нараства осезаемо. Уред с увеличително стъкло ни информира за скоростта, с която се движим, а скалата му завършва с огнените 135 мили. Това биха били 220 км/ч, което звучи твърде оптимистично – но все пак безразсъдните изпитатели на Toronado от auto motor und sport са достигнали 209 надлежно измерени километра в час. Четирите барабанни спирачки обаче били претоварени, понеже „те не са достатъчни, за да спрат автомобила дори при надхвърляне на 160 км/ч”.

Ами Front Wheel Drive, предното предаване? В условията на нормално шофиране то изобщо не се усеща. Когато влезете в завой прекалено бързо, Toronado, подобно на всеки голям американски автомобил, се плъзга с предните си колела към външната страна на пътя. При това той не изпада в т.нар. „силово презавиване”, от което са се опасявали навремето, особено на мокър път. Тогава това е оценявано като сериозно преимущество по отношение на сигурността в сравнение с конвенционално задвижваните автомобили с поднасящи твърди задни мостове. 

Electra е жива!

Към тези представители на автомобилната фауна се числи и нашата небесносиня Electra купе. Все пак винтовите пружини на четирите колела предлагат повече комфорт от обичайните иначе листови амортисьори отзад. Освен това надлъжни и коси носачи укротяват до известна степен твърдия заден мост. Допълнителният комфорт е действително превъзходен – Electra е като жива!

Още когато сядате в него, двутонния автомобил леко се поклаща и после още веднъж, когато гигантската врата се затвори. Включването на степен „D“ предизвиква леко кимване с предницата, сякаш този Buick желае да поздрави своя водач. Ако натиснем силно и спонтанно педала за газта, седемлитровият V8 със своите 365 к.с. по SAE повдига към небето предната част и ние изфучаваме – в буквалния смисъл – с нашата подвижна скулптура от стомана и хром, отдалечавайки се от баналното всекидневие. Когато при наближаване на червен светофар предприемем маневра за спиране и грамадното купе застане на място, каросерията още цели две секунди ни люлее със затихващи поклащания, проявявайки покъртителна всеотдайност. 

Окачването на Toronado се възприема като по-стегнато, а автомобилът изпълнява желанията на водача с още повече хъс. Въпреки голямото му тегло можете да усетите дори малката разлика при работния обем и мощността в полза на 7,4-литровото V8 чудовище, оседлало предния мост. 

За съжаление, оформените от твърда черна пластмаса арматурни табла на двете купета не притежават същото ниво на качество като солидно изработените каросерии – боята се лющи. Но с малко сръчност, тънка четка и пластмасова боя на Revell тук един любител може да направи чудеса. Едно е ясно – никоя друга категория класици не предлага по-голям автомобил за сравнително малко пари. 

Заключение

Ако ще е американски автомобил, нека да е истински. Такъв е Electra. Харесва ми нейната голяма каросерия с хармонични пропорции. При Toronado с неговата евровъншност, напомняща малко за по-късното Lamborghini Jarama, ми липсва гордата разточителност на модела на Buick. Комфортът е превъзходен и при двата автомобила. С тях човек не шофира, а сякаш се носи над нещата.

 

Текст: Франц-Петер Худек
Снимки: Инголф Помпе

Коментари
comments powered by Disqus