Последният предлаган в Европа модел на Cadillac в дуел с компактния SUV на Volvo
С въвеждането на стандарта за емисии 6d Cadillac Escalade, XT5 и XT6, както и седаните CT4 и CT5, изчезнаха от европейския пазар. И понеже още не е сигурно дали обявеният за 2023 г. електромобил Lyriq ще дойде при нас, компактния SUV модел XT4 остава в обозримо бъдеще единственият представител на марката на GM. Въоръжен с двойно предаване и бензинов турбомотор, сега той трябва да докаже на какво е способен срещу Volvo XC40.
На стикера, залепен отстрани на вратата, пише "Quality from the heart of America", бордовият компютър информира за напрежението на акумулатора, а в жабката има фуния, дъждобрани и отоплители за ръце, които се задействат чрез прегъване. Това са, общо взето, американските особености на Cadillac XT4, който изпълнява европейски изисквания и в основните черти на дизайна си не изглежда много по-различно от компактните SUV модели, характерни за нашите пътища.
XT4 вече може да се появи по тях след продължилата две години европейска хомологация, включваща дизелов вариант (174 к.с., не се предлага в САЩ), и последвалото седеммесечно спиране на производството, предизвикано от кризата с чиповете. Сега XT4 отново слизат от поточните линии на завода Fairfax в Канзас Сити и около пет месеца след поръчката би трябвало да пристигат при десетте германски дилъри с отговарящо на тукашния пазар пречистване на отработилите газове, външно осветление и огледални стъкла. Поддръжката поема някой от 25-те партньорски сервиза.
В първия сравнителен тест участва един XT4 350T AWD, чийто бензинов турбомотор с 230 к.с. превъзхожда с около 33 к.с. двигателя на предлаганото приблизително на същата цена Volvo XC40 B4 AWD. С върховото си оборудване Sport американецът струва 49 380 евро; моделът на Volvo във версия Ultimate е с 2520 евро по-скъп, но с изравнено оборудване разликата спада до малко над 1500 евро. Една забележка по повод на XC40: Нивото Inscription на тестовия автомобил е заменено със споменатия вариант Ultimate, който приемаме за основа при изчисляването на цените.
XT4: доста европейски
Моделът на Cadillac оправдава цената си с шикозни материали и щедра употреба на кожа в интериора. Доста високо монтираните и с много видове електрическо регулиране седалки се предлагат само при него и с вентилация и функция за масаж. Освен това седалищната част може да предупреждава с вибрации например за напречен трафик. Също ексклузивна за XT4 е електрическата кормилна колона, чийто диапазон на регулиране би подобрил още повече добрия като цяло комфорт на седене, ако излизаше с още два-три сантиметра по-напред.
На задната седалка измерваме удобно разстояние за краката от 690 мм, което отговаря на измереното в по-късия със 17 см XC40. Багажниците са приблизително с еднаква големина (Cadillac предоставя данни за обема по стандарта в САЩ), но товаренето на багажа в ХТ4 е затруднено от кората, която се състои от две части и само едно късо парче може да бъде повдигнато чрез шарнирен механизъм.
В замяна на това пътниците отзад ограничават по-малко обзора във всички посоки, понеже с едно лостче на огледалото за обратно виждане то може да бъде превключено на видеоизображение, доставяно от камера в спойлера на покрива. С нея посредством различни степени на увеличение може да бъде показан по-широк, по-близък или по-нисък отрязък от картината. Тази функция бива използвана по-скоро избирателно, понеже очите се нуждаят от кратка пауза, за да се фокусират върху образа. Освен това с ъгъла на окото си виждате, че там постоянно се прожектира видео.
Камерите за заден ход показват в тъмнина ако не равностойно, то поне прилично изображение на сензорния екран. Никога не сте принудени да го докосвате, понеже съществува контролер с въртене и натискане плюс бутони за директен достъп, каквито има и за регулирането на климатика и head-up дисплея. С тях управлението на функции по време на движение е много добро, а гласовото управление е съвсем окей.
Ако искате сами да избирате деветте предавки на автоматичната трансмисия, не можете да го правите посредством лоста за превключване, а само с лостчетата на волана. Докато смените на предавките протичат малко мудно, автоматичният режим избира подходящи точки за превключване. Доста любопитно е, че втората предавка достига ограничителя при 75 км/ч според скоростомера, а третата – при 82 км/ч при идентични максимални обороти.
Това говори за спортен характер – поне защото в ръчен режим без намеси на автоматика моторът достига горната оборотна граница. Освен това четирицилиндровият агрегат с бързи реакции има силна междинна тяга, ускорява енергично и със 7,8 секунди до 100 км/ч слиза малко под заводските данни за XC40. Всичко спортно обаче стига дотук.
Вярно е, че окачването с адаптивни амортисьори позволява прилично темпо в завоите, а в спортния режим се преминава от предно към двойно предаване. Само че кормилната уредба отнема съществена част от прецизността, защото доста големите усилия за въртене на волана намаляват толкова силно при връщане в средно положение, че губите почти напълно усещане за управлението. Във всекидневието или при бързи преходи по аутобан това не прави впечатление, но на второстепенни шосета със завои дори малки корекции с волана често водят до движения на каросерията.
Нейното окачване не е прекалено твърдо – въпреки нотката на стегнатост – и тя не проявява склонност към клатене. Но веднага усещате, когато само едната страна на моста преминава през издутина, понеже там каросерията се повдига поради неособено податливото окачване.
XC40: Предимствата на матрицата
С подобни неравности моделът на Volvo се справя по-добре, въпреки че от време на време окачването му реагира с една идея по-стегнато. Като цяло двата автомобила постигат приблизително едно и също равнище на комфорт, но само седалките на Volvo имат изтеглящи се опори за бедрата. Централният подлакътник обаче е прекалено къс, за да бъде използван по време на шофиране с ръка на волана.
Необикновена обща черта на двата SUV модела е, че автоматичното спазване на дистанция в системата за регулиране на скоростта може да бъде изключено, което е от полза например когато радарните датчици на моделите с двойно предаване са блокирани от сняг. В инфо-развлекателната система на XC40 впрочем тази опция се нарича Tempomat, въпреки че това е марково название, което от 1975 г. принадлежи на Daimler-Benz AG.
Тъй като днес всички модели на Volvo са с ограничена до 180 км/ч максимална скорост, по този показател шведската машина изостава с 30 км/ч от XT4. Той пък от своя страна предлага само просто автоматично превключване на дългите светлини, понеже фарове като на XC40 с незаслепяващи, постоянно включени дълги светлини все още са забранени от остарелите правила в САЩ. Поради това матричната технология отсъства от портфолиото на американските автомобили.
Друг плюс за шведския модел (с изключение на версията T2) е, че в момента вече е снабден с операционна система Android, включваща Google Maps и Assistant, с отлично гласово управление и е по-добре изработен, отколкото досега. Тук обаче оценяваме системата Sensus на тестовия автомобил, чиито предимства идват от управлението чрез прегледните и лесно достъпни менюта с „плочки“. За подобна претоварваща с докосвания система, която е извела на монитора дори регулирането на климатика, качеството на управлението е прилично, но не достига нивото на CUE (Cadillac User Experience).
При впечатлението за качество Volvo отново излиза леко напред, понеже на места изглежда по-педантично изработен, тук-там използва още по-висококачествени материали и например защото раменете на чистачките му са с интегрирани дюзи за пръскане.
Не толкова грижливо във Volvo са поработили върху ESP в спортен режим – щом при по-големи напречни сили задницата понечи да мръдне, регулирането се включва моментално. Жалко, защото така се задушава в зародиш потенциалното удоволствие от динамиката. ESP задейства най-вече спирачките, което се усеща като силно разклащане – макар че спазвате сигурно зададената от волана линия, това не е никак хармонично. Като изключим тази особеност, XC40 се възприема като малко по-спортен поради по-незначителното клатене и по-директната кормилна уредба. Макар че не се грижи за неща като обратната информация за пътя, с по-константните си съпротивления тя работи по-прецизно.
При по-динамичен маниер на шофиране обаче започват да ви липсват лостчетата на волана, така че ръчната смяна на предавките трябва да се извършва посредством късия централен лост, който за целта се измества настрани. Разумно работещият при всекидневно шофиране автоматичен режим на трансмисията с два съединителя има спортна програма, която обаче при спиране рядко превключва надолу. Въпреки по-малката си мощност двулитровият четирицилиндров агрегат с мек хибрид на Volvo изпълнява командите с педала на газта също толкова бързо, стартира чисто на светофорите и изразходва 9,1 л/100 км, тоест с около литър по-малко от съперника.
Разходът на гориво е причина за разликата при оценките за качествата, с която XC40 "Made by Sweden" (както пише на стойката за контролния номер) побеждава Cadillac с "Качество от сърцето на Америка". Така че засега не се получава изцяло и с "Make Ameri-Car Great Again".
Заключение
1. Volvo XC40 B4 AWD (571 точки)
Икономичното, макар и малко по-слабо задвижване прави добро впечатление, точно както и предлаганото място отзад и шикозният интериор. Управлението на функциите изисква твърде много докосвания на екрана.
2. Cadillac XT4 350T AWD (558 точки)
С мощен мотор, добър комфорт на возене и добре обмислено управление на функциите просторният ХТ4 печели симпатии. Недостатъци се откриват при кормилната уредба и техниката на светлините.
Текст: Томас Хелманцик
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт