Един необикновен ден с четири не по-малко необикновени машини
Един ден за истински приключения в труден терен. Ден, в който не се страхуваме да се окаляме, защото сме в компанията на четирима истински професионалисти. Животът е кратък – нека му се насладим!
Човече, трябва да го направим… Следващият път със сигурност ще го направим … Познато ли ви е? Мдааа, на нас също. А вероятно и на всички останали. Все си обещаваме да направим нещо, което много искаме, но все го оставяме за друг път. Този път решихме да не отлагаме: четири всъдехода, един същински рай за офроуд приключения – и всичко това за един цял ден. Без „но”, „ама дали”, „но все пак” и „сигурни ли сме”. Стръмни изкачвания и спускания, прахоляк, вода, кал, всякакви трудни изпитания. Колко яко!
Взимаме си нещо като почивен ден. Просто така – защото е време за малко неподправен кеф. За да си припомним, че в света все още има не само претенциозни SUV, но и истински факири в офроуда. Машини с блокажи на диференциалите и понижаващи режими на трансмисиите, чиито имена отдавна са се превърнали в нарицателно, като Torx и Kärcher, да речем: Jeep, Land Rover, Ranger и G-модел. Без вратовръзки и колосани яки, но пък със сериозни мускули под ламарините. Тук и сега му е времето всеки да стигне докъдето пожелае. Или още по-далеч. Строгите тестови критерии на auto motor und sport по изключение остават заключени в бюрата ни.
Очевидно G 63 AMG е доста ентусиазиран от този факт и бърза да изчезне в облак прах. Някой се провиква: „Ела, ела, да видим дали наистина ще може да скочи оттам“? Ревът на осемцилиндровия мотор се отдалечава, но звучи все по-сърдито, а G-моделът изчезва зад възвишението.
Рокер със странични ауспуси
V8-Biturbo машината сякаш няма търпение да покаже на какво е способна. 585 к.с. и 850 нютонметра с поразителна бързина понасят колоса към върха на възвишението, след което автомобилът полита във въздуха. Автомобилът отделя и четирите си колела от настилката, а около него се носят гъсти облаци прах и камъчета. Оркестърът свири туш, звучат фанфари. Добре де, още по-подходящо за фон би била подходяща музика, или пък просто да спрем времето, за да се насладим по-дълго на този чудесен момент. Абсолютно прави сте – подобни занимания са напълно безсмислени. И все пак е прекрасно човек да ги изживее.
Още по-чудесна е лекотата, с която този необикновен автомобил се справя с всичко по пътя си. Не бива да забравяме, че за 39 години той претърпя само една смяна на поколенията, при това наскоро. Продаденият в тираж около 300 000 автомобила G-модел претърпя всевъзможни метаморфози: триосни версии, широки каросерии, граничещи с пълното безумие стойности на мощността, максимални скорости до 270 километра в час и така нататък и така нататък. Истината обаче е, че в началото G-моделът беше доста по-солиден тип, отколкото е вмомента. Той беше от онези характерни герои, които носят закуската си увита в дебела хартия и вечер пият поне по една бира. Точно една – не повече и не по-малко. Той никога не е бил от онези, които държат душът в банята им да бъде тип „тропически дъжд”.
Ами сега? Три блокажа на диференциалите и понижаващ режим на трансмисията гарантират, че моделът продължава да бъде добре подготвен за трудни ситуации. Факт е, че този автомобил продължава да минава през удивителни места, без дори да се замисли. Окачването още залага на твърд мост отзад и все още се справя геройски, дори когато едно или повече колела остават да висят във въздуха. Е, време е да направим една по-нормална обиколка, за да поохладим страстите. Видно е, че теглото и дължината му пречат в определени терени, но ъгловатата каросерия с къси надвеси и вертикалните стъкла, осигуряващи отлична видимост, в голяма степен компенсират тези недостатъци. G-моделът не е изневерил на характера си (не само заради непроменения индекс W 463) – дори когато е в AMG одежди, с луксозни повърхности в интериора, озвучителна уредба Burmester и куп други глезотии. Всяко пътуване се превръща в първично изживяване, съчетаващо опияняваща мощ и невероятен звук. Така смятат от AMG. Ние сме на абсолютно същото мнение.
Jeep. Въпроси? Няма.
Първична сила? Е, при Wrangler мощта не е толкова брутална, но затова пък имате удоволствието да шофирате истински оригинал. С решетка с прословутите седем вертикални отвора. Jeep – зад това име се крие почти всичко, което свързаме под някаква форма с офроуд. Неслучайно в много държави името на марката се е превърнало в нарицателно – факт, който няма как да бъде променен и от най-строгите закони за преследване на авторски права. Вярно е, че компанията премина през тежки времена, като в момента се намира във фазата на концерна FCA. Нещо като италиански уестърн, ако позволите да се изразим така. Дали това означава попътен вятър за прословутите офроуд специалисти, или край на легендата? Предразсъдъците се оказаха напълно излишни, защото специално във версията Rubicon моделът Wrangler си остава точно такъв, какъвто трябва да бъде. Не наперен мачо, а истински професионалист. Той е къс и лек и се управлява с лекота. В пресечен терен това е супер, но на пътя? Всъщност и тук нещата са ОК – двулитровият бензинов мотор с 272 к.с. генерира солиден въртящ момент от 400 нютонметра, а изобилстващият от превключватели интериор ви осигурява всичко, от което се нуждаете. Извън пътя този автомобил всъщност може доста повече, отколкото им е необходимо на повечето хора. Например той притежава способността да бъде забележително чевръст. Американецът успява да мине през най-сложни места, по желание може да го прави с вратите напред, катери се и се спуска и по най-стръмните участъци, накратко прави почти всичко, което пожелаете. Мощността е напълно достатъчна за всичко изброено, при това може да се дозира много прецизно.
Може би е добър момент да използваме възможността да покараме Wrangler като кабриолет, но трябва да имате предвид, че свалянето на тавана е доста пипкава работа. Демонтирането му изисква сръчност, а най-добре и някой да ви помага. Съжаляваме, приятели, но ще оставим това занимание за друг път. Обещано! От друга страна, идеята човек да разглобява и сглобява този всъдеход звучи по странен начин интересна – в интернет можете да намерите доста подробни инструкции как да правите това с класическия Willys-Jeep. Но днес времето ни е ограничено и предпочитаме да го използваме за офроуд, а не за подобен род дейности.
Wrangler разполага с възможност за блокиране на централния и задния диференциал, както и с електрическо отцепване на предната напречна стабилизираща щанга. Допълнителният лост за избор на режими на работа изисква сила – така и трябва. Водачът може да избира между 2H, 4H Auto, 4H Part Time, N и 4L. В режим 4H можете да стигнете много далеч (2H има смисъл ако решите да дрифтирате по чакъл), а в 4L се активира предаване в съотношение 4:1. Спеплението е впечатляващо, като същевременно управлението е лесно като детска игра. И нещо много важно: там, където с останалите три автомобила се налага да правите по няколко маневри, Jeep минава сякаш на шега само с едно завъртане на волана. Тук трябва да отбележим и способността на окачването да прави всичко възможно, само и само повече колела да запазят някакъв контакт с настилката, под какъвто и да било ъгъл. Максималните ъгли на атака са 36 градуса отпред, 31 градуса отзад, ъгълът на рампа е 26 градуса, клиренсът е 25 сантиметра, а максималната дълбочина на газене – 76 сантиметра.
Дълбочина на газене ли? Land Rover Discovery се подсмихва под мустак. Той, универсалният талант. Пехотинец и джентълмен в едно. Disco по невероятен начин съчетава елегантност с компетентност, интериорът му е стилен и технократски, но няма нищо общо с усещането за романтика край лагерния огън. Извън пътя малко повече приключенски дух никога не е излишен, но Discovery държи да бъде верен на необикновения си нрав. Клиренс? Ъгъл на „чупене” на мостовете? При такива въпроси британецът просто се засмива, дава ви възможност сами да избирате височината на окачването (с помощта на Descent Control това е съвсем лесно) и просто минава отвсякъде, без да задава въпроси. Пред нас е хълм, който е едно от местата, където можете да научите разликата между градус и процент на наклона. Тук 45 градуса са равни на 100 процента, тъй като денивелацията е равна на дължината на отсечката. 90 градуса би означавало вертикален наклон, докато 80 до 85 процента не са невъзможни за преодоляване. Естествено, подобни изпълнения се осъществяват при пълно доверие към блокажите и регулиращите системи, максимален самоконтрол и са съпътствани от доста притеснително чувство някъде дълбоко в стомаха. Но е факт – мощността се разпределя така, че колелата някак успяват да запазят контакт и автомобилът благополучно се справя и с това изпитание.
Eдин наистина приятелски настроен британец
На върха на възвишението се сблъскваме с един до болка познат, но все така неприятен проблем: не виждаме нищо напред. Какво се крие зад върха – спускане, завой, пропаст – нямаме никаква представа. Не така обаче стоят нещата при Landy, ако обичате. Неоспорим факт: системата от камери успешно се справя със задачата да позволи на водача да вижда сякаш „през” предния капак и да добие представа какво се крие пред автомобила – нещо, което чисто физически няма как да направи сам. Сбогом на сляпото каране, приветствия за невъзпрепятстваната видимост. Единственият недостатък на системата Terrain Response, която по блестящ начин прекарва Discovery през препятствията, се крие във факта, че никога не знаеш какво точно прави тя в момента – кой блокаж е активен, каква е височината на пневматичното окачване и т.н. Land Rover е единственият модел в този тест, който разполага с пневматично окачване и съответно с възможност за регулиране на клиренса. С 21 сантиметра номинален пътен просвет, ъгли на атака отпред и отзад съответно 34 и 30 градуса и ъгъл на рампа 28 градуса проходимостта тук е извън всяко съмнение.
Ъгъл на рампа? Дори само като понятие това звучи скучно при Ford. Като нормален модел Ranger работи в планини, степи, пустини и джунгли, превозвайки тежки товари от едно място до друго. Във варианта Raptor обаче той се преобразява напълно – с атрактивни пластмасови панели по каросерията, ярки цветове, внушителни гуми и състезателно офроуд окачване от Fox. Само при споменаването на името на тази фирма разбирачите от високопроходими превозни средства веднага започват да разглеждат любопитно. Защото всичко, което прави тази фирма, работи наистина добре. Така е и при Raptor.
Стоманените пружини и амортисьорите се представят просто превъзходно. Това се дължи на специалната настройка, която отначало и накрая е твърда, а между двете положения е необикновено мека, в следствие на което неравностите се филтрират добре, без да се стига до тежки удари при големи препятствия или до нестабилност на автомобила. За да усетим това е достатъчно да минем през първите по-големи вълни по настилката. Ако изберете режим Baja, автомобилът започва да се държи като на истинско офроуд рали. Ако на асфалт дизеловият мотор и десетстепенната трансмисия на моменти се държат малко колебливо, при бързо каране офроуд те се преобразяват в нещо удивително. Ford се носи в пресечен терен с бързината на снаряд, сякаш нищо друго няма значение.
Режим Baja! Тук, сега, веднага!
Разбира се, той с лекота катери наклони и се справя с всякакви несгоди, но истинската му стихия е в бързото каране по неравен терен. Специално в режим със задно задвижване (2H) той се понася с вратите напред по начин, който не очаквате от един пикап. Дори при активиране на 4H автомобилът е склонен към ефектно пързаляне. Има и режим 4L с понижаващ режим на трансмисията, но Raptor предпочита да преодолява с бясно темпо по-малки наклони, отколкото да се катери стръмно. Е, може да не е толкова чевръст, колкото Jeep, но все пак комбинацията от стабилност заради дългото междуосие и пъргавата управляемост е много впечатляваща. Интересното е, че окачването остава комфортно при всякакви обстоятелства, а с увеличаване на скоростта се справя със задачата си по все по-респектиращ начин. Raptor сякаш се доближава до ухото на водача и му прошепва: „Пришпори ме, давай с вратите напред по чакъла, прескочи ето онова хълмче там, забавлявай се!.“ Той успява да остане непоклатимо стабилен, без да се люлее, карайки водача да се усмихва до уши. Да, този автомобил е в състояние да накара всеки да се усмихне.
Така че не си мислете, че този път господин Томас е превъртял окончателно. Той просто имаше редкия шанс да прекара един страхотен ден на безгрижни офроуд приключения. Ден на бясно форсиране и скачане с G-модела, на майсторски маневри с Jeep, на стръмно катерене и спускане и Landy и игра на Баха с Raptor. Приятели, това беше един наистина невероятен ден, за който искрено се радвам, че не отложихме.
Текст: Йорн Томас
Снимки: Ахим Хартман